ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На парламентарните избори днес се очаква Партията на справедливостта и развитието /ПСР/ да бъде спечелилата най-много гласове, но недостатъчно за самостоятелно сформиране на правителство. Ето ключовите събития за последните близо 13 г., откакто ПСР дойде на власт за първи път.
2002 г.
ПСР спечели за първи път парламентарни избори след години политическа нестабилност и безпрецедентна финансова криза в Турция. Победата алармира светските среди в страната поради страха от ислямските корени на членове на ПСР.
2003 г.
Реджеп Тайип Ердоган пое премиерския пост от близкия си съюзник Абдула Гюл.
2004 г.
ПСР, която иска започването на преговори за присъединяване към ЕС, започна демократични реформи в широк диапазон, като разрешаване на предавания по държавната телевизия на кюрдски език.
2005 г.
Започнаха преговорите между ЕС и Турция. Процесът остава в застой поради споровете около разделението на остров Кипър и нежеланието на повечето от европейските страни да приветстват с добре дошла държава, мнозинството от чието население, наброяващо 75 млн., е съставено от мюсюлмани.
2007 г.
През пролетта избухна политическа криза около избора на нов президент, след като ПСР обяви, че неин кандидат е външният министър Абдула Гюл. Армията изрази загриженост за спазването на светското начало, което предизвика провеждане на предсрочни избори. През юли ПСР спечели парламентарния вот. Ердоган остана премиер и месец по-късно парламентът избра Гюл за президент. Съпругата му носеше ислямски шал на главата си – за първи път, но както направи преди нея жената на Ердоган. Правителството постепенно засилваше контрола си върху армията.
2008 г.
ПСР инициира поправка в конституцията, с която да бъде премахната забраната за носене на ислямски шал на главата от студентки и преподавателки в университетите. Действието, оценявано като антисветско, беше отхвърлено от Конституционния съд, от чиято страна беше потърсена и политическата забрана на ПСР, която едва се измъкна от разпускане по съдебно решение. Забраната на хиджаба постъпателно беше отстранявана от 2010 г. 2011 г. През юни ПСР спечели трети последователни парламентарни избори. Ердоган започна третия си мандат като премиер, който беше и последен според вътрешните правила на ПСР.
2012 г.
На 22 юни Сирия свали турски боен самолет. Последваха и други инциденти. Анкара блокира отношенията си с Дамаск още от началото на конфликта през март 2011 г., подкрепяйки бунтовниците и приемайки сирийските бежанци, чийто брой до 2015 г. достигна почти 2 млн. души.
2013 г.
През март лидерът на забранената от закона Кюрдска работническа партия /ПКК/ Абдула Йоджалан, обяви прекратяване на огъня. Нивото на безредици спадна забележимо през годините, а правителството търси окончателна сделка за мир с ПКК. През май група демонстранти протестираха срещу плановете на правителството да преустроят истанбулския парк Гези, намиращ се близо до пл. "Таксим". Протестите бързо обхванаха цялата страна и се превърнаха в демонстрации срещу Ердоган, след което при бруталната полицейска намеса бяха убити осем души, а хиляди бяха ранени. През ноември обществено достояние стана възникналата вражда между Ердоган и намиращия се в изгнание влиятелен мюсюлмански теолог Фетула Гюлен. В средата на декември правителството се оказа въвлечено в голям корупционен скандал и арестите на ключови съюзници на Ердоган.
2014 г.
Властите отговориха с арестите на хиляди полицаи и прокурори, обвинявани за връзки с Гюлен и въведоха ограничения в работата на прокуратурата и функционирането на интернет. ПСР спечели през март важните местни избори. Но през май непредвидена експлозия в мина предизвика смъртта на 301 работници, което доведе до нови антиправителствени протести, които отново бяха посрещнати с брутална сила от властите. През август Ердоган спечели президентските избори. На 17 октомври турската прокуратура прекрати делото срещу 50 души, обвинени по корупционното дело.
2015 г.
ПСР е преценявана от проучвания на общественото мнение като фаворит в парламентарните избори на 7 юни, но спадът в икономическия растеж може да подкопае нейната доминираща роля в парламента. Ердоган се нуждае партията да спечели две трети от 550-те депутатски места, за да промени конституцията и да бъде създадена президентска система, за която той копнее.
