Последвайте ни в Google News Showcase
За държава, която понася подигравката на най-видно място в столицата й да стърчи огромен монумент на благодарността за загубената свобода, не е чудно да търпи и останалите издевателства на своите колонизатори. А те се множат напоследък все повече.
Всякакви българи (ю)наци подскачат като ужилени при на най-малкото подозрение, че някой някъде по света обиждал нашия патриотизъм. От Турция, където споменават български територии като обект на теоретичен апетит ( като предизборна подправка в пехливанско перчене), до Македония с анекдотичните й претенции да е прародина на България- всичко това се превръща в тема за най-различни публични изригвания на обидчивост у нас.
Ами кампанията срещу призрака на българската емиграция, водена от на британски националисти и от няколко жълтеещи издания на острова? Леле каква олелия предизвика тя у нас! Всеки уважаващ мястото си на избран от българите политик се почувства длъжен да се отчете по въпроса, като вземе отношение- дори и президентът Плевнелиев посвети специални разсъждения по темата!
Има обаче един постоянен източник на системни подигравки с българското достойнство, който не подлежи у нас на коментар- за отпор да не говорим.
Нито веднъж София не реагирала на руските „закачки” спрямо България- нито на медийните, нито на политическите. Съответно и медиите следват тази линия но избирателна глухота и слепота.
На президента Първанов един руски кореспондент му се подигра нецензурно, че се е превъзбудил в присъствието на Путин през януари 2008-ма и възклицанието му за постигнат „голям шлем” с подписването на споразумение за три енергийни проекта прозвучало като „голям член”. Но на Първанов, който и днес демонстрира настървение в преклонението си пред Путин, обвинявайки червената конкуренция от БСП в недостатъчно страст при обслужването на Кремъл, това не му беше обидно.
Друг руски журналист, пак през онзи „славен” януари, публично заяви на пресконференция в София, че България му изглеждала като невярна съпруга ( защото си позволява да „изневерява” на Кремъл). И тази подигравка остана без последици.
За прословутото, при това повторено в последващо интервю, оприличаване на България като като троянски кон на Русия в Европа, направено от руския посланик в ЕС Владимир Чижов, да не говорим!
Всякакви задявки на британски, холандски, македонски или турски медии по наш адрес минават задължително през рупора на медиите и биват разгласявани като вероломни посегателства над колективната ни чест. Но когато „Правда” наскоро написа в Москва едно към едно, че и България може ( направо трябва!) да последва съдбата на анексирания от Русия Крим, последва…русофилска радост у нас.
Авторът ivo.bg, който си позволява да не харесва агресивната политика на Кремъл, разполага с богата колекция от писмени заплахи за разправа в момента, когато тук щели да се завърнат „братушките”.
Нима са си тръгвали? Нямам това впечатление. Просто за пореден път са назначили надзиратели за охрана на техния интерес. Както знаем от опит, тези надзиратели са толкова надъхани, че в България не се налага да бъдат разполагани танкове, нито дори да бъдат пращани диверсанти от руската армия без опознавателни знаци да завладяват институциите, като стана в Крим. Напротив, надзирателите гордо дефилират тук с имената и физиономиите си.
Те черпят увереност от факта, че Българската държава може безнаказано да бъде наругана или подиграна от която и да било руска медия или чиновник, без това да предизвика ответна реакция тук.
Имаме и актуалната новина, обсъждана в интернет, която съдържа присмех на руски дипломати спрямо България. Разменяйки си „смешки” на вълната от еуфорията от голямото „геройство” на безкръвната „победа” с откъсването на Крим от Украйна, посланиците на Русия в две африкански държави се забавляват в една от социалните мрежи да се надсмиват над България, която трябвало да бъде наритана, след което да бъде отритната, ако се моли да бъде приета обратно в руските прегръдки.
Това обаче е (почти) нищо в сравнение с напълно сериозната пропагандна кампания, която руски официални институции водят срещу помислите на други европейски държави, като Украйна, Молдова или Грузия, за присъединяване към ЕС, използвайки България като лъжица катран в кацата европейски мед.
И отново няма реакция от София на това предизвикателство чрез един достоен отговор, който да гласи: България, именно поради най-голямата си близост със СССР, пострада най-много от кончината на съветската империя и понесе най-много негативи спрямо европейските сълагерници от т.н. соцлагер. Нищо чудно, че както си беше най-бедната в съветския лагер, така и досега България не може да се измъкне от своята половин вековна колониална изостаналост в състезанието с останалите европейски народи, бидейки затисната от отломките на съветското наследство.
Само че подобно нещо могат да кажат само български политици, които не наричат съветската окупация „освобождение”. Такива явно не ни се намират в момента, освен в периферията на разбитото дясноцентристко политическо пространство, доведено до състояние на самоизяждане след 14 години неспирен възход на социалпопулизма по нашите земи.
Това са точно въпросните 14 години, през които в Кремъл се настани националпопулизма на Путин.
От ivo.bg
