17 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА МУ: Феновете на Локо почетоха паметта на Георги Илиев
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Фенклуб Локомотив Пловдив почете паметта на легендарния президент Георги Илиев, който си отиде от този свят преди 17 години на този ден. Илиев остана завинаги в сърцата на черно-бялата общност със спечелената първа засега шампионска титла, Суперкупата на България и бронзови медали от първенството 2004/2005 г. г.
"Благодарим ти за щастливите моменти!
Завинаги един от нас!
Светъл път!", написаха от Фенклуб Локомотив Пловдив.
Какво всъщност се случи в късната вечер на 25 август 2005 година. Това безспорно е най-драматичният ден в историята на Локомотив. Черно-белите печелят една от най-авторитетните си победи на международното поле, но радостта им трае само 25 минути.
В 23.20 часа турският рефер Папила Джем дава последния сигнална двубоя срещу ОФК Белград. С гол на Методи Стойнев в 73-ата минута пловдивчани елиминират сръбския тим, в чиито редици са Бранислав Иванович, Слободан Райкович и Душко Тошич. Първите двама още на следващия ден са продадени на Челси, а Тошич отива в Манчестър Юнайтед.
От трибуните на стадион Лазур в Бургас президентът на Локо Георги Илиев аплодира момчетата на Едуард Ераносян заедно с още 7 хиляди фена. 25 минути по-късно обаче Илиев е застрелят в заведението си Буда бар на Слънчев бряг, докато чака отбора да празнуват победата.
От тук започват мъките черно-бели. Клубът преживява много катаклизми и още не може да достигне величието си от времето на Георги Илиев.
Иначе горещият августовски ден не предвещава последвалата драма. Георги Илиев вика на яхтата си треньора Ераносян и му казва да не се притеснява. Босът е решил шампионския си проект за приключил и нарежда на Едо, ако не елиминира ОФК, да подготви тотално подмладяване на тима, необременен от цели. Ераносян обаче е убеден, че няма как Локо да излезе с наведена глава от този мач въпреки наличието на бъдещи световни звезди при противника, пише "Марица".
Илиев и приятелите му се настаняват в градината Буда бар на комплекс Мултеплейс. Босът сяда на най-крайната маса, въпреки молбите на шефа на охраната му. Това е най-незащитеното място. Главният се отделя настрани сам и позвънява на изпълнителния директор Емил Наков. Той все още е в съблекалнята при отбора, тъй като се изчакват играчите, определени да дадат допинг проба.
Георги Илиев нарежда на Наков да обяви по-високи премии и да покани отбора в Мултиплейс. Той настоява с тима да бъде и Наков, който избягва банкети и празненства, тъй като има лошо пиянство и няколко години преди това е отказал алкохола. "Хайде бе, отпусни я тази душа. Няма за кога. Ела да празнуваме", са последните думи на Георги Илиев, свидетелства Емил Наков. "След това изведнъж спря да говори. Чуваше се суматоха в слушалката. Затворих и го набрах отново, но никой не вдигаше. Десетина минути по-късно разбрах какво се е случило", спомня си по-късно Наков.
Колкото и противоречива личност да е Георги Илиев, той остава завинаги в сърцата на черно-белите фенове, тъй като сбъдна шампионската мечта на поколения локомотивци.
