ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Как се харчат парите за наука у нас е тема, която на пръв поглед изглежда тясно специализирана. Вероятно именно заради това голяма част от тях биват "усвоявани", но без да се проследи ефектът от тях. Проверка на Сметната палата за това как се изпълнява Стратегията за научни изследвания показа, че 190 милиона за наука са изразходвани без всякакъв контрол.
190 млн. лева за наука потънаха в "черна дупка". Или поне по-голямата част от тях. Одитът на Сметната палата е за периода от август 2011 година до декември 2014, като за този период са се сменили шестима министри. Проверката обхваща не само злополучния фонд "Научни изследвания", който е препъникамък за всеки пореден министър, а на Сергей Игнатов дори коства оставката. Става дума за това как въобще се усвояват всички пари, отпускани за наука, независимо от какъв източник идват те, пише "Стандарт".
Печалната констатация на одита е, че твърде малка част от тези 190 милиона лева е дошла от Европа. Едва 6% от похарчената сума идват от европейски структурни фондове, при останалите става дума за местно финансиране. Анализът на Сметната палата посочва, че недобрата организация на изпълнение, липсата на координация между институциите, както и честата смяна на ръководства са причина стратегията за наука да се изпълнява неефективно.
Основният проблем, споменаван многократно досега, е свързан с това, че не се проследява за какво отиват парите, вложени в наука.
Заради липса на връзка между отделните звена, които отпускат такова финансиране, то често пъти е разпокъсано и открития, които лесно могат да бъдат внедрени в практиката приключват често само с доклади на хартия или с публикации в научни издания. Някои от тях дори не стигат до патент. На практика няма възможност да се анализира научната дейност, тъй като просветното министерство дори не поддържа регистъра, в който тя трябва да бъде вписвана. За част от научните проекти пък има сключени договори, но не и отпуснато финансиране.
Никой не се е постарал дори да направи инвентаризация на оборудването на научните институции, което е трябвало да бъде закупено по различните проекти, така че на практика не се знае дали бенефициентите на парите действително са купили посочената апаратура. Липсват и регистри за нейното използване и отчитане. В допълнение се посочва и още една слабост, за която експертите говорят отдавна - създава се възможност за двойно финансиране на един и същи проект от различни звена, точно заради липсата на регистър и на координация между институциите.
Що се отнася до злополучния фонд "Научни изследвания", в доклада се посочва, че той е използван неефективно.
Проведени са само две конкурсни процедури, а огромна част от сключените от фонда договори не са финансирани поради административни пропуски. Докладът посочва също, че страната ни продължава да плаща членски внос за ЦЕРН, което би трябвало да даде възможност българските учени да имат достъп до уникалната научна инфраструктура на организацията. В действителност обаче до момента имаме само участие на две научни организации в три експеримента на ЦЕРН, посочва докладът.
Шестима поредни министри не са успели да създадат и Правилник за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност, както и на работата на фонда. Това от своя страна пречи да бъде направен анализ на това къде се намира науката ни, включително и чрез съпоставяне със световните и европейски стандарти.
Друга констатация на одиторите посочва, че в дирекция "Наука" на МОН много често един отдел прехвърля отговорностите си на другия, не е осигурена и приемственост между вече напусналите експерти и нови служители. Още по-тежко е положението във фонд "Научни изследвания". За три години и пет месеца начело на фонда са се сменили четирима председатели и петима управители.
Численият състав на фонда е 12 души, които са пряко подчинени на управителя, като през проверявания период са извършвани многократни трансформации на длъжностите на служителите. Един и същи човек отговаря едновременно и за материално-техническото снабдяване, за управление на движимите вещи на фонда, поддръжката на сградния фонд и компютрите, а в същото време негова е и задачата да води кореспонденцията с научните организации. "Няма тясна специализация на служителите, каквато изисква спецификата на дейността на ФНИ", пише още в доклада.
До юни 2013 година фондът все още има главен счетоводител, но след това остава само длъжността касиер. Счетоводното обслужване на фонда се възлага на външна организация. Одитът отчита, че фондът не разполага с достатъчно кадри, за да извършва дейността си. Освен това съществува и най-банален риск от загубване на документацията, защото не е създаден ред, по който тя да бъде съхранявана.
Друг недостатък е това, че фондът така и не изготвя някакъв типов документ, чрез който изпълнителите на проекти да се отчитат. На всеки от тях е дадена възможност да оформя отчетите си, както намери за добре. Изцяло липсват правила за финансов контрол над изпълнението на договорите, при което се появява риск от неправилно финансиране. Докладът посочва също, че върху работата на научния фонд така и не е бил извършен мониторинг от страна на дирекция "Наука" в МОН. Бил е изготвен проект за методика, по която да се провежда такава оценка, но той така и не е утвърден от просветния министър.
Все още не е ясно каква ще бъде съдбата на научния фонд. След като арестуваха предишния му управител Николай Христов във връзка с убийство, той бе оглавен от служителката на дирекция "Наука" в МОН Геновева Жечева. Една от лансираните идеи е след провеждането на последната конкурсна сесия фондът да се закрие и да се превърне в част от нова агенция за наука и иновации. Окончателното решение обаче трябва да бъде на просветния министър Тодор Танев, който до момента не се е ангажирал с конкретно становище.
