194-годишната костенурка Джонатан озадачи учените - гените ѝ може да крият тайната на дълголетието
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На 194-годишна възраст Джонатан е най-известният обитател на остров Света Елена в Южния Атлантик. Освен слепотата и някои неразположения, свързани с напредналата възраст, той се радва на добро здраве. Той е скромен, макар че с право би могъл да се похвали, че е най-старото известно сухоземно животно. Когато се е излюпил около 1832 г., все още не са съществували нито електрическата крушка, нито електрическият телеграф, пише El Pais. Нещо повече – докато Джонатан е правел първите си стъпки по пясъка, в Испания е царувал Фердинанд VII, а операционните зали по света са приличали на кланици, тъй като съвременната анестезия се е появила едва през 40-те години на XIX век. В резултат на това група учени решават да изследват уникалните характеристики на тази гигантска костенурка от вида Aldabrachelys gigantea (гигантска костенурка от Алдабра) – вид, известен със своето дълголетие (обикновено живеят средно по 80 години). Резултатите, публикувани тази сряда в списание Science Advances, сочат към комбинация от генетични варианти и химически маркери в ДНК, които биха могли частично да обяснят как това почти двувековно влечуго се справя със стареенето по толкова необикновен начин.
По време на проучването учените откриват, че Джонатан притежава специални генетични модификации, които помагат за забавяне на физическото износване на организма. Тези адаптации „защитават ДНК и пазят теломерите му [защитните елементи, които предотвратяват изхабяването на клетките при всяко делене], като същевременно регулират енергийните процеси и нивата на инсулин, поддържат здравето на митохондриите и предотвратяват развитието на рак“, се посочва в изследването.
Пътят на костенурката
Джонатан е далеч от дома си от повече от 140 години. Смята се, че е пристигнал на остров Света Елена около 1880 г. като подарък за един от губернаторите на територията, която е отвъдморско владение на Великобритания. Остров Света Елена се намира на повече от 6000 километра от Сейшелските острови край източния бряг на Африка, откъдето произхожда видът на Джонатан. По онова време – разказва Джъстин Герлах, съавтор на изследването и професор в университета в Кеймбридж – е било обичайна практика моряците да вземат тези влечуги със себе си като „хранителен запас“.
Във видеоразговор с вестника Герлах обяснява, че тъй като гигантските костенурки от Алдабра могат да издържат месеци без вода, те са били идеален източник на храна за пътешествениците: осигурявали са голямо количество месо – възрастните мъжки екземпляри могат да тежат над 200 килограма – на сравнително ниска цена, тъй като диетата им може да се състои изцяло от листа и стъбла. Герлах обаче добавя един важен нюанс.
„Преди няколко години документирах как, ако им се отдаде възможност, те са способни да убиват и изяждат малки птици“, допълва той спокойно.
Въпреки малко известната му хищническа страна, все пак би било сравнително лесно да се улови Джонатан за вземане на кръвни проби; максималната скорост на движение на неговия вид е близо 0,3 километра в час. Властите на остров Света Елена обаче забраняват това от страх да не предизвикат инфекция. Учените трябвало да се задоволят с анализ на ДНК проби от устата му. За да ги вземат, те се престрували, че хранят Джонатан, и когато той започвал да „щрака с челюсти във въздуха“, изследователите се възползвали от момента, за да вземат натривка „под езика“.
Резултатите
Въпреки че по-голямата част от ДНК на влечугото показва химическите промени, типични за стареенето, изследователите установили, че някои от „превключвателите“, които указват на клетките кои гени да активират за изпълнение на функциите си, са запазили подредеността, характерна за млада костенурка. Колкото по-голям е безпорядъкът в регулаторните химически маркери, толкова по-малко ефективна обикновено е генната активност. Нормално е този безпорядък да нараства с възрастта както при хората, така и при костенурките. Джонатан обаче притежава 272 промотора – техническият термин за тези превключватели – подредени по начин, много подобен на този при две млади костенурки (на възраст 5 и 12 години), също участвали в изследването, докато при по-възрастните екземпляри те изглеждат разбъркани.
За Томас Маркес-Бонет, професор по генетика в университета „Помпеу Фабра“, тези изследвания са изключително показателни, тъй като се фокусират върху уникален екземпляр като Джонатан. Маркес-Бонет – който е и изследовател в Каталунския институт за научни изследвания и напреднали проучвания (ICREA) – смята, че изключителното дълголетие на влечугото предоставя ценна възможност да се „проучат решенията, възниквали многократно при различни животни, с цел да се идентифицират фундаментални механизми на стареенето“, обяснява той в имейл.
Маркес-Бонет вярва, че резултатите от изследването биха могли да задълбочат „разбирането ни за системата“, която влияе и върху стареенето при хората.
