ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Днес се навършват 20 години от смъртта на легендарния вокалист на "Нирвана" Кърт Кобейн. От деня, в който най-голямата гръндж икона се самоуби и попадна сред членовете на фаталния "Клуб 27" - многочислената група от световноизвестни музиканти и певци, които мистериозно са починали на 27-годишна възраст. Сред тях се нареждат имената на Джими Хендрикс, Джанис Джоплин, Джим Морисън, Ейми Уайнхаус.
Кърт Доналд Кобейн е роден на 20 февруари 1967 г. в замиращия по онова време град Абърдийн, на 160 километра от Сиатъл. Майка му Уенди е сервитьорка, а баща му Доналд е автомобилен техник.
Кърт показва интерес към музиката още на 2-годишна възраст. Майка му му подарява барабани с Мики Маус и Кърт се упражнява всеки ден. Тя винаги се грижи той и сестра му да изглеждат добре за училище, да са сресани, чисти и облечени в най-хубавите си дрехи. Казва им да не се доближават до бедните деца, защото не иска хората да си мислят, че те също са бедни.
Повлиян от музиката на големите рок групи от 70-те и пост-пънка от 80-те години на миналия век, Кърт се отдава на едно ново течение, което по-късно ще се превърне в основна музикална вълна на 90-те. Обявен от много медии и списания за изпълнител на последното десетилетие на 20 век, Кърт, заедно с "Нирвана", пренасят гръндж музиката на световната сцена и превръщат стила в символ на младото поколение от този период.
За пръв път Къртни Лав вижда Кърт на концерт. Тя е дъщеря на богати хипита, когато получава наследство, започва да пътешества по света от своята 16-годишнина. Очевидно унаследила и самото усещане за свобода, тя заменя истинската си фамилия Харисън с псевдонима Лав. Момичето започва да усвоява живота директно, а не от учебниците. Сама се учи да свири на китара, съчинява музика и дори основава група - пънк-бандата The Hole (Дупката), снима се в киното, обича, страда, пробва наркотици и устройва скандали.
Симпатията между двамата се оказва взаимна, виждането за живота - сходно. Романът е бурен и страстен. Когато Къртни се омъжва, вече е бременна с дъщерята Френсис. Кърт е заслепен и окрилен: "Сега се чувствам по-щастлив, отколкото когато и да било. Накрая намерих човек, който абсолютно ми подхожда. И изобщо не е важно кой е това - мъж, жена, хермафродит или магаре. Важното е, че си подхождаме един на друг".
Кърт е любящ съпруг и грижлив баща. Фактът никак не се връзва с имиджа му, но той боготвори жена си и особено мъничката Френсис. "Всеки път, когато гледам предаване за умиращи деца... не спирам да плача. - пише в писмо до баща си. - Всеки ден ме преследва мисълта, че мога да загубя детето си. Даже нервнича, когато я слагам в колата, да не би да се случи нещо".
Ето и част от последните редове, написани от ръката на Кобейн. Предсмъртното писмо започва с обръщение към въображаемия му приятел от детството.
За Бода:
Вече станаха твърде много години, откакто не съм изпитвал вълнение нито от слушането, нито от създаването на музика, нито от четенето и писането. Заради това чувствам вина, която не може да се опише с думи.
Например, когато сме зад сцената, когато светлините изгаснат и започне маниакалният рев на тълпата, не ми влияе по начина, по който се е чувствал Фреди Меркюри, който сякаш е обичал и се е разтапял в любовта и обожанието на тълпата - нещо, на което абсолютно се възхищавам и му завиждам. Истината е, че не мога да ви заблудя, нито един от вас. Просто не е честно нито към вас, нито към мен. Най-лошото престъпление, за което се сещам, би било да ограбя хората като се преструвам и се правя, че се забавлявам на 100%.
Опитах всичко по силите си, за да го оценя (и го оценявам, Боже, повярвай ми, че го оценявам, но не е достатъчно). Оценявам факта, че сме забавлявали и повлияли на много хора. Но явно съм един от онези нарцисисти, които оценяват нещата единствено, когато са си отишли. Твърде съм чувствителен. Имам нужда да бъда малко по-безчувствен, за да си възвърна ентусиазма, който някога имах като дете. Има добро във всеки от нас и мисля, че просто обичам хората твърде много – толкова, че това ме прави твърде тъжен. Защо просто не се наслаждаваш? Не знам!
Имам за съпруга богиня, която разпръсква честолюбие и съпричастност и дъщеря, която твърде много ми напомня какъв бях - изпълнена е с любов и радост, целува всеки човек, когото среща, защото всички са добри и няма да я наранят. И това ме ужасява до степен, в която едва функционирам. Не мога да понеса мисълта, че Франсис ще се превърне в нещастен, саморазрушаващ се, мъртъв рокер, в какъвто се превърнах аз.
Благодарен съм, но от седемгодишна възраст изпитвам ненавист към хората като цяло. Само защото изглежда толкова лесно хората да се спогаждат и да бъдат съпричастни. Само защото обичам и съжалявам хората прекалено много, предполагам.
Благодаря на всички ви от дъното на моя изгарящ стомах за писмата и загрижеността през изминалите години. Аз съм твърде непостоянно и раздразнително бебе! Вече нямам страст, а спомнете си: по-добре да изгориш, отколкото да изгаснеш.
Мир, любов и съпричастност. Кърт Кобейн
Моля те, Кортни, продължи напред заради Франсис.
За нейния живот, който ще бъде по-щастлив без мен.
Обичам ви. Обичам ви.
