Последвайте ни в Google News Showcase
Да си победител, но да не управляваш. Това демонстрира ГЕРБ след предсрочните избори през април 2023 г., които партията спечели.
Партията победител се оказа наобиколена от политически противници, които един през друг се заричаха, че няма да подкрепят кабинет с мандата на ГЕРБ. Хората на Борисов пък упорито мълчаха коя ще е тяхната номинация за премиер. Спрягаха се различни имена и отново се залагаше на програмен кабинет от технократи.
Ходът на Бойко Борисов в началото на май обаче изненада всички. Еврокомисарят Мария Габриел изгря на небосвода и на родната политика. Кратката й визитка гласеше следното: Член е на европейския парламент от 2009 г.. Между 2017 и 2019 г. Мария Габриел е европейски комисар по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество.
През 2012 г. се омъжва за Франсоа Габриел, който по това време е част от екипа на председателя на групата на ЕНП в Европарламента Жозеф Дол. През 2015 г. се ражда синът им Жан-Едуард. Затова и сменя името си от Мария Неделчева на Мария Неделчева-Габриел.
Но още с появяването си тя предизвика истинска буря. На първата й пресконференция в парламента тя обяви, че първото нещо, което ще направи като премиер, е да поиска оставката на главния прокурор по онова време Иван Гешев.
"Ключовата дума днес за мен ще бъде диалог. Имаме нужда от работещо правителство. Работещо правителство, носещо отговорност. Първото ми искане ще е правосъдният министър да внесе във ВСС искане за освобождаването на Иван Гешев заради уронване престижа на съдебната власт", заяви тя.
Да сформира неин кабинет обаче се оказа мисия невъзможна. Категорично против да дадат своята подкрепа се обявиха от ППДБ. „Възраждане“ и БСП също обявиха, че няма да дадат своята подкрепа в зала.
Хората на Слави Трифонов, които успяха да хванат последния влак на изборите и да вкарат 11 души в парламента, увъртаха нещата и така и не стана ясно дали биха дали своята подкрепа.
От ДПС запазиха мълчание, създавайки впечатлението, че по-скоро биха подкрепили правителство на ГЕРБ. Именно на подобен развой на събитията – с подкрепата на ДПС и ИТН, ГЕРБ ще рискуват с кабинет на малцинството, очакваха мнозина анализатори, политолози и социолози. Но не познаха.
Срещи, разговори, преговори, на моменти и пазарлъци. Всяка партия настояваше за своето. В това време изявите на Габриел, говореща със сухия и скучен чиновнически тон на Брюксел, не срещаха необходимата симпатия у избирателите. Напротив – създаваха повече проблеми на ГЕРБ, отколкото носеха ползи. Заговори се за нови избори.
И някъде там се роди уйдурмата. Първоначално с недомлъвки и увъртания. Наглед непримиримите врагове от ГЕРБ и ППДБ плеснеха с ръце и решиха да се съберат, за да излъчат кабинет.
И немислимото на пръв поглед се случи. България имаше редовен кабинет, но не с Мария Габриел начело, а с човек на ППДБ – Николай Денков. Хората на Кирил Петков, Асен Василев, Христо Иванов и Атанас Атанасов успяха да извъртят нещата така в своя полза, че с по-малко от 70 депутати да яхнат управлението на страната.
“Всичко останало дава къси съединения, така че ще започнем този разговор, за да видим има ли политическа база, на която да се формира конституционно мнозинство, за да бъде реализиран вторият мандат”, заяви Христо Иванов преди сформирането на правителството.
Мария Габриел пък стана част от срамната сглобка. Тя получи министерския портфейл на външните работи и вицепремиерския пост. Според уговорката – за 9 месеца.
“Този формат не е коалиция, напротив - той е създаден именно защото не можем да направим коалиция с ГЕРБ. Коалицията щеше да е много по-лесна, ако си имахме доверие, но ние, както казах и преди, си нямаме. И защото си нямаме, трябва да влезем в тази сложна конструкция на сменяне на министър-председател след 9 месеца“, обясни резкия завой Кирил Петков.
Изненадата в случая дойде от ДПС. Знаково, с два гласа в зала – на тогавашния шеф на партията Мустафа Карадайъ и на Делян Пеевски. Малко след това Пеевски стана съпредседател на парламентарната група на партията. С това започна и залезът на Карадайъ на политическата сцена.
Някъде там се роди и името на това управление. Неин кръстник стана сивия кардинал на ПП Лена Бориславова. Тя го нарече сглобка.
И сглобката, с Мария Габриел в своите редици, с почти безрезервната подкрепа на ГЕРБ и ДПС в пленарна зала, пое юздите на държавата. Самата Габриел зае позиция на почти пасивен играч, от когото не зависи нищо, ако не се броят няколкото посещения за срещи на ЕС в Брюксел и няколко на брой изказвания пред медиите в битността й на външен министър по въпроси, засягащи България и български граждани в различни точки на света.
А дали Мария Габриел – момичето от Хаджидимово, жертвало кариера в Брюксел, ще стане втората жена премиер на България, само времето ще покаже.
