ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
(Ненаучна нефантастика)
Както навярно вече сте се осведомили, миналата седмица другарят Станишев се сдоби със син. По тоя повод в „24 часа” написали голяма статия, цяла страница, с илюстрации, за младенеца Георги Станишев. Точно както се опасявахме, „малкият много прилича на Сергей, има същата глава и уста като него…” Но то пък, ако не прилича на баща си, ще прилича на майка си. Което не знам дали е по-добре. Не говорим за хубост. От болницата обяснили, че младенецът Георги се родил почти 4 кг, направо отгледано бебе. „Хапвал си добре, дори повече, отколкото е нормата за първите дни. Имал здрав хващателен рефлекс и стискал силно пръста на татко си.”
Ето тези генетично предавани черти – хващателният и смукателният рефлекси най-много ме притесняват.
В „Железният крал” на Морис Дроон има една сцена. Когато престолонаследникът на английската корона Едуард (царувал под името Едуард III) бил 15-месечно бебе, той тропнал по масата и казал: ”Искам!” Тази била първата дума, която казал. Майка му, Изабела Френска, дъщеря на Филип Хубави, се размазала от кеф: „Значи, месир, сине мой, вие сте казали "искам”. Доволна съм, че тази е първата ви дума: това е царска дума…”
На тази аналогия ме наведе описанието на събитието, което дава „24 часа”. Така развълнувано са го разказали, сякаш наистина се е родил наследник на българската корона.
Според „24 часа” „Станишев в последните два дни гледа да "открадне" време от служебните си ангажименти и да поостане в болницата при Георги и майка му”. Той си знае, но според нас една оставка на кабинета „Олигарски” ще му даде достатъчно свободно време, за да се погрижи за бебето…
Но това едва ли ще стане. Не е другарят Станишев от тези, които подават оставка. Ще седи, доде не се намери кой да го изнесе на ръце. Но и да не е той, ще дойде друг другар и пак всичко ще си остане същото.
Докато си крачех вчера от МС към „Орлов мост” се замислих как скачахме и викахме през 1989 година. Как пеехме „Комунизмът си отива, спете спокойно деца…” Кога минаха 23 години?! И още колко ще минат?
Още толкова? Или повече?
И сякаш някой смени лентата на кинематографа и пред очите ми тръгна друга картина. 2045 г. Софийският площад „Независимост” се оглася денонощно от възгласи „Оставка! Оставка!”. По данни на софийската полиция на площада са се събрали около 300 души, които искат оттеглянето на коалиционния кабинет на Георги Станишев и Демир Доган. Повечето от протестиращите са ветерани от 2013 г. Млади хора почти не се забелязват. Младите протестират пред посолствата в Ню Йорк, Париж, Рим, Берлин, Токио… Вестниците публикуват снимки на протестиращи българи на Бруклинския мост. Но техните протести са без всякакво значение за управляващите, защото още през 2017 г. е забранено гласуването от чужбина (с изключение на Русия)... И много още по-страшни картини ми минаха през главата, но тях няма да ви ги разказвам.
Може това за 2045 година да ви се струва фантастика, ама те много фантастични работи станаха реалност. През 1926 г. излиза книгата на руския писател Александър Беляев „Главата на професор Доуел”, в която се описват успешни експерименти за присаждане на човешка глава. Онзи ден ден прочетох, че италианският учен Серджо Канаверо смята, че е на път да присади успешно човешка глава, тъй като бил решил основния проблем – свързването на гръбначния мозък. Целият номер според Канаверо бил в бързината, с която трябва да се извърши операцията. (Същото пише и Беляев!) През 50-те години на миналия век руският учен проф. Владимир Демихов започва експерименти с присаждане на глава на куче. През 70-те години американецът Робърт Уайт успява да присади глава на маймуна, но тя преживява само няколко дни, защото Уайт не успява да съедини гръбначния мозък. Та сега италианецът смята, че е намерил решение. Фантастиката на Беляев се оказва крупно научно предвиждане. (Надявам се моите спонтанни мисли да не са!)
Въпросът обаче не е само в „техническото” решение. Медицината рано или късно ще го открие. Но ще възникнат етични, естетични и всякакви други проблеми. Как например ще се решава коя глава заслужава да продължи да живее с ново тяло? Според кинтите? Всичкото мутра, всичкото политик ще може да си го позволи, а умните глави, бедните интелигенти ще умират поради амортизация на некой незначителен орган. Представяте ли си? Например Мая Манолова, вместо с нова прическа, идва с тяло на 20 годишна манекенка, което току-що си е присадила… Тетка Цачева… Не, при Тетка главата е проблем… Както и да е, въпросът е особено сложен и не ни достига специализирано образование, за да го осмислим в пълнота. Но едно е ясно - който си има кинти, ще живее и по-дълго и по-хубаво.
Сигурно се питате къде ще е др. Станишев през 2045 г. Според мен ще е на почивна станция, по-точно санаториум, изведен в околосветска орбита, заедно с други богаташи от цял свят. Да се живее в Космоса е невероятна далавера, за която научих от романа „Контакт” на Карл Сейгън. Тоя пич е не просто писател, а учен – астроном и основател на астробиологията. Между другото, това за Станишев е почти дословно предсказано в книгата на Сейгън: „Сред тези хора (жителите на санаториума) се срещаха японски индустриалци, едри гръцки корабовладелци, китайски криминален барон, оттеглил се крал на хероина и един бивш генерален секретар на партия…” Забравих да кажа, че през 2017 г. длъжността генерален секретар е възстановена в БСП.
От няколкостотин километра височина синята Земя долу е страхотна гледка. Но по-важното е друго. При нулева гравитация човек живее с 20% по-дълго, а може би и повече. При нулево g тялото използва по-малко енергия, по-ниското клетъчно окисляване намалява раковите заболявания с 80% спрямо Земята, левкемията и лимфатичните карциноми с 90%, остеопорозата се понася много по-леко при безтегловност („При нула g костите не се чупят.”) И сега най-важното – сексът: „При нулева гравитация човек на деветдесет години може да прави неща, които не би могъл да направи на двайсет.” (Ало, пенсиите, това го казва астробиолог!)
И да не забравим, тази орбитална станция не е под юрисдикцията на никоя държава. Там не действат земните закони, не можеш да арестуваш никой, колкото и голям бандит да е бил на Земята… Не съществува никакъв договор за екстрадация с държавите долу.
Но всичко това струва безумни кинти и само малцина богаташи в света могат да си го позволят.
Как се отплеснах, а за съвсем други работи смятах да ви пиша, работи днешни, работи земни… Като например за едно интервю от миналата седмица на колежката Петя Кабакчиева, доцент доктор в катедра „Социология” на СУ. В него тя казва: „Ако ситуацията продължи в сегашния си вариант "Протестирайте си, не ни пречите ", са възможни три сценария. Протестът да се радикализира... Ситуацията ще се дестабилизира и ще трябва да се върви към извънредни мерки, тип Турция, рязко спадане на международния престиж на България, влошаване на отношенията с ЕС. Втори вариант - протестът отмира, с него и надеждата за промяна и се случва Варна - отказ от политическо участие, удобно за олигархията и пагубно за страната. Голямата част от младите заминават в чужбина, остават хора на доизживяване и властта удобно се договаря с останалото примирено население. Трети сценарий, и от моя гледна точка единствено разумният, е протестите да продължат до момента, в който се определи дата за нови избори - септември не е реалистично, възможно е ноември или дори май. Но да се поеме този ангажимент в името на бъдещето, бъдещето на младите тук.”
И накрая… В същност, краят остава за вас. Всеки може да си избере такъв край, който най-много му харесва. От това ще зависи кой от горните три варианта ще се реализира на практика.
