ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Начинът, по който започва денят, има пряко влияние върху концентрацията, настроението и умствената работоспособност в следващите часове. Това твърди д-р Патриша Шмид - невроучен, която в анализ на научни изследвания посочва пет широко разпространени сутрешни навика, които според нея саботират мозъчната функция още в първия час след събуждане.
По думите ѝ първите 60-90 минути от деня са критичен прозорец, в който мозъкът настройва хормоналните и неврохимичните процеси за цялото денонощие. Въпреки това, повечето хора несъзнателно въвеждат стресови фактори още преди 9:00 ч., което води до проблеми с фокуса, повишена тревожност и усещане за хронична умора.
Един от най-честите навици е проверяването на телефона веднага след събуждане. Данни за САЩ показват, че над 80% от хората посягат към мобилното устройство в рамките на първите 10 минути. Според Шмид, това съвпада с т.нар. кортизолова реакция при събуждане - естествено повишаване на нивата на кортизол, което подготвя организма за активност. Въвеждането на новини, служебни съобщения и социални мрежи в този момент може да доведе до прекомерен стресов отговор и да наруши естествения ритъм на мозъка.
Друг ключов проблем е липсата на сутрешна светлина. Естествената дневна светлина е основният фактор, който настройва биологичния часовник чрез структура в мозъка, известна като супрахиазматично ядро. Недостатъчното излагане на светлина сутрин може да доведе до понижена енергия през деня и влошено качество на съня вечер, тъй като се нарушава балансът между кортизол и мелатонин.
Шмид посочва и навика да се започва денят с интензивна умствена работа, изискваща дълбока концентрация. Според невронауката мозъкът преминава през състояние на т.нар. "сънна инерция", при което способността за вземане на решения и фокусиране е временно понижена. В този период мозъкът е по-подходящ за по-леки или креативни дейности, а не за сложни аналитични задачи.
Храненето също играе важна роля. Сладки закуски, като тестени изделия с конфитюр или подсладени зърнени храни, водят до рязко покачване на кръвната захар, последвано от спад, който директно засяга мозъчната функция. Тъй като мозъкът използва глюкозата като основен енергиен източник, тези колебания могат да причинят умствена мъгла и спад в концентрацията по-късно през деня.
Последният често пренебрегван фактор е дехидратацията. След нощния сън организмът е в лек дефицит на течности, а дори умерената дехидратация може да повлияе негативно върху когнитивните способности и настроението.
Според д-р Шмид тези навици поотделно може да изглеждат незначителни, но в комбинация имат кумулативен ефект. Научните данни показват, че поведението в първите часове след събуждане влияе не само върху продуктивността и енергията през деня, но и върху качеството на съня в следващата нощ.
Изводът, според невроученият, е ясен - сутрешната рутина може или да подпомогне мозъка, или системно да го поставя под стрес още преди началото на работния ден.
