ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Половината от учениците, които завършват професионални гимназии, не могат да се реализират на пазара на труда, показва анализ на Института за пазарна икономика. Изследването разкрива големи регионални разлики във всяка от областите между структурата и потребностите на местната икономика и планирането на професионалния прием в училищата.
Данните се потвърждават и от анализ на работодателите. От Българската стопанска камара твърдят, че системата на професионалното образование не може да отговори на търсенето от Агенцията по заетостта. И колкото по-трудно се изгражда връзката между образованието и трудовия пазар, толкова по-силно се усеща необходимостта от повече кадри със средна професионална квалификация в икономиката.
За повече от половината от учениците, които ще се обучават в професионалните гимназии през следващите пет години, няма адекватно търсене на пазара на труда. Предпоставките за прекъсването на връзката между образованието и работата се залагат още с план-приема в училищата, диктуван от модерното и от предпочитанията на учениците, съответно - от желанието на гимназиите да ги привлекат с атрактивни и актуални професии, които в повечето случаи не отговарят на икономическия профил на регионите и на потребностите на националната икономика.
Така се стига до парадокса най-желаните от учениците професии, свързани с дигиталните умения, икономиката, финансите, компютърните системи и графичния дизайн, да се разминават с потребностите на бизнеса от кадри в индустрията, преработващата промишленост, строителството, транспорта, хотелиерството и ресторантьорството.
И макар, че делът на професионалното образование расте, и през настоящата учебна година 63% от всички ученици, които ще се обучават в професионални паралелки, заради разминаването в търсенето и предлагането, голяма част от тези около 40 000 деца, след пет години ще срещнат затруднения да намерят работа по специалността, при дефицит от 250 000 средни специалисти в икономиката.
Зорница Славова от Института за пазарна икономика е още по-категорична в своята прогноза:
"Това означава, че за половината, които ще завършат, няма насрещно търсене на пазара на труда. Виждаме изключителен недостиг в индустрията, изобщо не е популярно, на училищата им е трудно да събират ученици и може би да осигуряват материална база. В строителството и в транспорта също не достигат и от друга страна раздут прием в Ай Ти сектора, в хотелиерството и ресторантьорството, в аграрния сектор също. Несъответствието е огромно и по сектори, и по региони".
"Кагото разгледаме по-дългосрочната заетост, ние виждаме, че на ниво национална икономика има генерален спад на работещите в индустрията. При традиционните индустрии с висок дял на ръчния труд и ниска добавена стойност има на практика срив на заетостта. Но има много сериозно наемане и ръст на заетостта в тези индустрии, които са с висока механизация, висока производителност и доста по-високи изисквания към уменията на работниците", отбеляза и колегата й Адриан Николов от Института за пазарна икономика.
Анализът за търсенето на работна сила в регионите трябва да прави държавата, при това за всяка отделна година. Такава осъзната потребност обаче към момента няма, посочват от бизнеса. Единствено Агенцията по заетостта провежда подобно анкетно онлайн проучване сред работодателите, което обаче предоставя списък на професиите, от които да избират, а не позволява бизнесът сам да съставя списъкът, от който има нужда, казва Светлана Дончева - директор на Центъра за управление на проекти в Българската стопанска камара:
"По правилата, които трябва да спазват регионалните управления за образование, план-приемът трябва да е събразен с потребностите на местния бизнес и формално това се спазва. Всяка гимназия трябва да защити профила на професиите, които предлага, със заявки от работодателите. Друг е въпросът доколко това се прави обективно".
Стопанската камара изследва предлагането на пазара на труда по информация от регионалните управления на образованието по места за утвърдения и реализиран план-прием през последните шест години - от 2019 до 2025 в Бургас, Враца, Добрич, Смолян и Шумен, в секторите "Металургия", "Дървообработване", "Производство на мебели", "Производство на изделия от пластмаси", "Преработка и консервиране на плодове и зеленчуци" и "Ресторантьорство". И открива най-голямо съвпадение с интереса на учениците в Бургас:
"Там средният коефицент е около 93%. Това означава, че по-голяма част от капацитета на професионалните гимназии се запълва. От една страна, може да означава, че има много добър синхрон между системата на професионалните гимназии и бизнеса. Може да е свързано и с това, че професионалните гимназии в Бургас дават също много високо качество на общото образование, както и профилираните.
Най-негативна е в Смолян. Там има 54% реализация".
Така и експертите-анализатори, и бизнесът отчитат сериозни дисбаланси, както в модела на професионалното образование, така и на адекватността му на икономическите профили на регионите. А учениците пък търсят гаранцията за професионалната си реализация в продължението на образованието в университетите, провокирани от липсата на сигурност на пазара на труда и ниското заплащане.
Проверка на Даяна Маринова:
"Със сигурност след това трябва да запишем един университет, който да ни обогати още повече знанията".
"И тук ни дават добра основа, с която може да започнем".
"Не мисля, че човек има достатъчно възможности да отиде веднага на работа, след като е завършил гимназия".
Ролята на професионалното образование обаче не е да осигурява връзката с висшето, а напротив, смята икономистът Зорница Славова:
"Не е задължително да има преход. Професионалното образование е направено, за да подготвя директно за работа. Ти придобиваш професия".
Колегата й Адриан Николов предлага още по-смела реформа в професионалното образование - обхватът му да се разшири към част от дефицитните професии на пазара на труда, които според него не е необходимо да се изучават в бакалавърски програми:
"Най-много се търсят хора с медицински профил в последните години, особено медицински сестри. Дали може да мислим да адресираме тези дефицити с професионално образование?"
Интересни са и предложенията на бизнеса - избор на професия на по-късен етап от професионалното образование и подобряване качеството на общообразователната подготовка в професионалните гимназии, за да бъдат конкурентни на профилираните училища. Светлана Дончева от Българската стопанска камара:
"План-приемът, валиден за цялата образователна система, не е адекватен за професионалните гимназии. В седми клас е много трудно да изискаш от един ученик, та дори и от неговите родители, правилно да се ориентират в ситуацията. Това е много ранна възраст за такива сериозни избори, а системата принуждава семействата да ги правят. Ако този прием бъде изтеглен по-нагоре в класовете, той би бил много по-осъзнат и от страна на учениците, и на техните родители. Мисля, че е много по-разумно да се прави след десети клас.
Второто нещо, по което трябва да се работи, е подобряването на качеството на образованието в професионалните гимназии, така че те да бъдат достатъчно привлекателни и да са равнопоставени на профилираните".
И работодатели, и икономисти обаче смятат, че системата на професионалното образование често е по-склонна да запълва паралелки, отколкото да създава кадри за бизнеса. И настояват за реформи в планирането на приема, при взаимодействие с работодателите и предпоставки за осъзнат и информиран избор на професия./БНР
