5000-годишна тъкан откриха в пещера Магурата: Какво разкрива уникалната находка
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Археолози откриха тъкан на 5000 години в пещерата Магурата край Белоградчик. Пред екипа ни беше направена и проба на находката в катедрата по Реставрация в Националната художествена академия.
Какво показа изследването и от какво е била част тази тъкан?
Пещерата Магурата край Белоградчик е известна със своите скални рисунки, но в края на миналата година успява да изненада археолозите и с ново откритие – фрагмент от текстил от преди 5000 години.
„Първоначално когато видяхме, всъщност аз видях тези останки, реших, че са въглени. Когато вдигнах първото парченце всъщност видях, че става въпрос за тъкан. От 3 години работим там, 2025 беше третият ни сезон, който се оказа изключително ползотворен за нас, защото намерихме находки, които представляват значителен научен интерес – това са едни фрагменти от текстил, който се датира на 5000 години, тоест това е на около 3000 години преди новата ера“, обяснява д-р Ваня Ставрева, съръководител на археологическите проучвания в Магурата, съобщава Би Ти Ви.
За археолозите не се оказва трудно да датират находката.
„Със сигурност знаем тези дати, защото произхождат от територията на една постройка от Бронзовата епоха, а пък конкретно текстилните останки бяха в едно вкопаване, имаме и дати C14, обследвани в Университета в Гласгоу, които потвърждават датировката 3300-3100 г. пр. н. е.“, казва още д-р Ставрева.
„Когато намерихме тези находки не бързахме да ги огласим, защото искахме да знаем от какво е изработен този текстил. Възможностите не са много, защото в този период се е ползвала вълна, коноп, лен. Дадохме няколко влакна за изследване в катедрата по Реставрация на Националната художествена академия и там колегите установиха, че става въпрос за текстил, изработен от коноп“, допълва още тя.
Екатерина Стоянова, която е химик и преподавател в катедрата, извършва анализа на пробата.
„Получих тази проба през месец декември, находка от пещерата Магурата. Беше определена като остатък от текстил и текстилните влакна трябваше да бъдат идентифицирани. Идентифицирането се извършва много успешно с оптичен микроскоп и именно по тази причина избрах с този метод да определя вида на нишките, които влизат в текстилната проба. Има няколко начина, по които могат да се идентифицират нишки, може да се направи допълнителен химичен анализ, който показва цветна реакция, обаче в случая пробата беше силно обгоряла, овъглена, тя беше черна и поради тази причина просто нямаше как да потърсим някаква цветна реакция. Но микроскопското наблюдение е един достатъчно надежден метод и по тази причина именно по този начин идентифицирах тъканта“, казва тя.
Пробата е повторена и микроскопското наблюдение отново показва – със сигурност става въпрос за коноп.
„Анализирала съм археологически текстил, но мисля, че това е най-старата находка, която попада тук, в тази лаборатория“, казва ни Екатерина Стоянова.
Археолозите имат обяснение и как се е съхранила находката толкова дълго време.
„Това, че е в тъмна и влажна пещера може би е една от причините да се съхрани, защото там микроклиматът е специфичен – с много висока влажност на въздуха, няма почвообразователни процеси, няма климатични промени и може би пък тези други въздействия са причината в останалите обекти на открито в България от този период до момента да няма текстилни останки, но пък има други артефакти, които свидетелстват за тъкачеството в този период – тежести за стан, прешлени за вретено, дъна на съдове, върху които има отпечатъци от рогозки, от тъкани, върху които те са били с още сурова мека глина да съхнат и плетката се е отпечатала“, обяснява д-р Ставрева.
„Това, което ние намерихме, е много просто като плетка, но казахте как го намерихме в тъмнината – ами, тъй като пластовете в пещерите не само в Магурата, са много тънки – по няколко сантиметра, именно защото няма почвообразувателни процеси, всичко се работи на ръка с фини инструменти, работим само археолози, не използваме работници“, допълва още тя.
Не може обаче да се каже със сигурност част от какво е била тази тъкан.
„Трудно е да кажем от какво е. Аз допускам, съдейки по контекста, в който го намерихме, че може би е било някаква торбичка или някакъв съд, в който нещо е съхранявано и ще видим, ако археоботаниката покаже наличие на някакви специфични зърна, семена или нещо такова, бихме могли да имаме в последствие и др. За дреха, не знам, вижда ми се малко рехавичко, затова по-скоро предполагам, че е нещо, в което е съхранявано нещо“, казва д-р Ставрева.
Фрагментите от текстил са само част от находките в пещерата в последните години.
„За тези три години имаме най-разнообразни находки от керамика, кремък, кост, но имаме няколко висулки от животински зъби и говорим за една площ от около 6 кв. м – тази постройка от ранната Бронзова епоха – очевидно хората, които са я обитавали, много са обичали да се кичат“, обяснява още ръководителката на археологическите проучвания в пещерата.
Тъканта ще бъде показана в в националната археологическа изложба „Българска археология“ 2025 г., заедно с още артефакти от този археологически сезон.
