ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Внезапно избуялата референдумна активност на президента Радев беше съпроводена с редица некомпетентни твърдения, погрешни правни интерпретации, манипулации и дори лъжи. В рамките на обществената и експертна дискусия, в т.ч. с правно мнение пред КС, чиито аргументи бяха потвърдени от конституционната юрисдикция, и преди, и сега имах възможност да опровергая онези от тях, които имат правно-политически характер.
Сега, когато затваряме тази тема с мащабна политическа, институционална и експертна консолидация - конституционно мнозинство от 171 депутати, МС, БНБ, Фискалният съвет, представителните работодателски организации, релевантната експертна общност - тук е мястото да направим някои финални обобщения, за да не бъде подвеждана обществеността занапред.
ПЪРВО
Референдум "дали" и "кога" да въведем еврото противоречи на Конституцията. Аргументи вече има в мотивите на решението на КС по отхвърлянето на референдум с подобен предмет. Това че, все още се намират отделни юристи, в т.ч. един конституционен съдия, г-н Янаки Стоилов, които твърдят нещо друго, е ирелевантно, защото техните аргументи не са възприети от КС, при това с внушително мнозинство от 10 на 1 ("против" е единствено самият Стоилов).
Правилната и потвърдена от КС постановка в общи линии е следната. С присъединителния договор България е поела необратимо международно задължение да въведе единната европейска валута, което не може да бъде преразглеждано едностранно. Има изрична законова забрана за референдум по въпрос, който е уреден във вече ратифициран международен договор.
Нещо повече, това задължение е и конституционализирано в чл. 4, ал. 3 от Конституцията като едно от основните конституционни начала. Предвидено е, че България участва не само в "изграждането", а - това е ключово! - и в "развитието" на ЕС. Етапите на това развитие са заложени императивно в съюзните учредителни договори. Един от тях е въвеждането на еврото. С други думи, въпросът "дали" е решен с Конституцията и с присъединителния договор. Решен е и въпросът "кога". Няма конкретна дата, но има относително определен срок: когато бъдат покрити конвергентните критерии и това бъде констатирано от европейските институции по установения ред.
ВТОРО
Твърди се, че бил нужен "убедителен национален консенсус". Разбира се! Но той вече е реализиран и е породил дългосрочни последствия за държавата. При това, когато му е било времето и в съответствие с Конституцията. И не може да бъде ревизиран по нечии внезапни хрумвания броени часове преди финалния звън на пълноценната ни европейска интеграция, когато всеки излишен "шум в системата" може да навреди на голямата национална цел.
Къде беше г-н Радев досега? А, вярно - досега той правилно твърдеше, че референдум за еврото е недопустим. Пък и беше зает да се договаря без да пита народа, в т.ч. "бедните, безгласните и несъгласните", да се платят 6 милиарда на турския концерн "Боташ" срещу въздух под налягане.
Убедителният национален консенсус за членството в ЕС, в т.ч. за въвеждане на еврото, беше постигнат през 2005 г. Всички институции оттогава изпълняват този консенсус и волята на народа-суверен. 39-то НС, което промени Конституцията и ратифицира присъединителния договор, беше избрано при 67% процента избирателна активност - 3 906 000 избиратели. Всички парламентарни партии, без никакво изключение, бяха избрани с точка първа - пълноправно членство в ЕС и въвеждане на еврото. Парламентът гласува ратификацията с 231 гласа. Дори и появата впоследствие на партии, които отричат този консенсус, не е в състояние да го ревизира, защото те винаги са били незначително малцинство в парламента – под една шеста от депутатите.
Кой днес иска да го ревизира? Радев и Йотова, които през 2021 г. бяха избрани на историческото дъно на избирателната активност за президентски вот - 34,84%, от които те получаха около две трети. Толкова ниска демократична легитимност в сравнение с националния консенсус от 2005 г.!
ТРЕТО
Имало "социологически проучвания" че част от обществото има страхове от еврото. Несериозен аргумент. Държавното управление не се люшка според такива проучвания. Те могат да са единствено сигнал и ориентир какво трябва да се прави, за да не бъде ерозиран легитимният национален консенсус. Преди проучванията регистрираха страхове, че като влезем в Шенген ще бъдем залети от бежанци и мигранти. Днес същите среди, които плашеха с Шенген, плашат хората с еврото. Влязохме в Шенген, къде са пълчищата бежанци и мигранти? Същото е и за еврото.
ЧЕТВЪРТО
Правно невежество е, че през 2005 г. нямало закон за референдумите. От десетилетия има различни такива закони. При ратификацията действаше Законът за допитване до народа от 1996 г. Според него национален референдум можеха да предлагат президентът, МС и група депутати. Нямаше гражданска инициатива. Но дори и при този по-рестриктивен режим, всеки е имал възможността да поиска референдум от тези субекти. Днес как се иска какво ли не от институциите? Но тогава нямаше нито едно такова искане. Защо? Защото имаше убедителен национален консенсус.
ПЕТО
Отказът да се разгледа предложението на Радев нарушавал "конституционно правомощие на президента". Пак правно невежество! В Конституцията не е предвидено такова правомощие. Предвидено е само, че президентът определя датата на референдум, ако за това има решение на НС. Това е така, защото историческият опит учи, че конституционализирането на такова президентско правомощие, дори и при парламентарната форма, може да отвори врати на авторитарни експерименти и опити за плебисцитарно управление. Действащото правно положение е: президентът може да предлага референдум, но не по силата на конституционна норма, а по силата на законова разпоредба, приета от обикновено НС. Въпрос на дискреционна законодателна преценка е още утре тази разпоредба да бъде отменена и това няма да засегне никакви конституционни правомощия.
ШЕСТО
Наталия Киселова била нарушила Конституцията, като не допуснала предложението "еднолично". НС не е административен орган, чиито актове се уреждат в АПК, а е националният политически форум и представителната еманация на народния суверенитет. НС не само може, а е длъжно да взема политически решения, когато това се налага от опасността един висш държавен и обществен интерес да бъде увреден от очевидно противоконституционни искания и действия. Това са гранични ситуации, в които е въпрос на регламентарна автономия на Парламента в каква форма да облече тези политически решения.
Несъстоятелни са импровизациите, че се бил възраждал марксистко-ленинският статус на НС като "върховен орган на държавна власт". Защо ли? Не е тук мястото - пише го в дебелите книги на големите авторитети в конституционната и политическа теория. С разпореждането на Киселова се създаде прецедент в безпрецедентна ситуация. Следва обаче да се държи сметка, че това разпореждане се опира на политическата подкрепа на 171 депутати, при това - съществено! - както управляващи, така и опозиция.
Председателят на НС не е деловодител или конферансие, а висша политическа фигура, чиято институционална позиция се опира на доверието на народното представителство. Носи политическа отговорност. При злоупотреба може да бъде отстранен.
СЕДМО
Според Радев, той щял да "представлява народа". Добре е да се знае, че президентът в парламентарната република не представлява народа -– това правят легитимните политически представители, избрани от народа в НС. Президентът представлява държавата и нейните институционални решения (а не народа!) в международните отношения. Нещо, което, за съжаление, Радев не прави пълноценно, защото е в трайна международна изолация, особено в държавите от ЕС и НАТО. И също - президентът олицетворява, но не въплъщава, "единството на нацията". Нещо, което Радев също не прави, защото е системен катализатор на разделение и нестабилност. Прочее, такава цел имаше и противоконституционното му предложение за референдум.
Борислав Цеков за "Труд"
