70 години от трагедията в Хирошима и Нагасаки - „истински ад на Земята“
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Това пише в обширен материал руската агенция ТАСС, посветен на годишнината от трагичните събития.
Първоначалната идея на САЩ е да хвърли 9 атомни бомби върху оризови поля и в морето, за да постигне допълнителен психологически ефект за готвените десантни операции срещу Японските острови за края на септември същата година. В края на краищата обаче е решено да се използва новото оръжие срещу гъсто населени градове.
Днес тези градове са построени наново, но жителите им все още носят бремето на тази ужасна трагедия.
Идеалната цел
Хирошима е избрана за първата цел на ядрения удар неслучайно. Този град е съответствал на всички критерии, които са позволявали да се постигне максимално количество жертви и разрушения: равнинно разположен, заобиколен от хълмове, ниско строителство и лесно възпламеними дървени сгради.
Градът е изтрит напълно от лицето на Земята. Оцелелите очевидци си спомнят, че отначало са видели ярка светлина, която е последвана от вълна, която изгаряла всичко наоколо. В района на епицентъра на взрива всичко моментално се превърнало в пепел. Веднага, според различни данни, са загинали между 70 и 100 хил. души. От последствията на взрива за починали още десетки хиляди. Общият брой жертви към 6 август 2-14 г. достига 292 325 души.
Непосредствено след бомбардировката в града не е имало достатъчно вода не само за гасене на пожарите, но и за хората, които са умирали от жажда. Затова, дори и днес жителите на Хирошима много пестеливо се отнасят към водата. А по време на възпоменателната церемония се изпълнява специален обред „Кенсуй“ - той напомня за пожарите, обхванали града и пострадалите, молещи за вода.
Стрелките на часовниците са спрели
Стрелките на почти всички часовници в Хирошима са спрели в момента на взрива – в 8:15 ч. сутринта. Някои от тях са експонати в Музея на мира, открит преди 60 години. Сградата на музея е от два корпуса, като в единия от тях посетителите могат да видят лични вещи на пострадали, снимки и предмети, запечатали случилото се в Хирошима на 6 август 1945 г. Могат да се видят аудио и видеоматериали.
Недалеч от музея е „Атомният купол“ - бившата сграда на Изложбения център на Търговско-промишлената палата на Хирошима, построено през 1915 г. от чешкия архитект Ян Летцел – оцеляла по чудо по време на атомната бомбардировка, макар да се е намирала само на 160 м. От епицентъра на взрива, който пък е отбелязан с мемориална табела в пряката недалеч от купола.
Всички хора, намирали се вътре, са загинали, а медният купол моментално се е стопил. След края на Втората световна война властите в Япония решили да запазят сградата в знак на почит към жертвите на бомбардировката в Хирошима. Сега това е една от основните забележителности на града, напомнящи за трагичните моменти в историята му.
Книжните жерави
Дърветата край „Атомния купол“ често са украсявани с разноцветни хартиени жерави.Те станаха международен символ на мира. Посетители от цял свят носят в Хирошима ръчно направени книжни жерави в знак на почит след страшните събития и в памет на момичето Садако Сасаки, която е преживяла бомбардировката 2-годишна. 11- годишна обаче й откриват признаци на лъчева болест и състоянието й започва рязко да се влошава. Веднъж тя чула легендата, че който направи 1000 книжни жеравчета, ще оздравее от всяка болест. Тя продължила да прави фигурките до смъртта си през 1955 г. През 1958 г. статуята на държащата в ръка жерав Садако е поставена в Парка на мира.
През 1949 г. е приет специален закон, благодарение на който за възстановяването на Хирошима са отделени сериозни средства. Построени са Паркът на мира и е учреден фонд, в който се пазят материали за атомната бомбардировка. Промишлеността в града е възстановена след началото на Корейската война през 1950 г., благодарение на производството на оръжие за армията на САЩ.
Днес Хирошима е съвременен град с население около 1.2 млн. души.
Белите петна в историята
Атомната бомбардировка на Хирошима и Нагасаки е обект на щателно изучаване от много историци, но и 70 години след трагедията в историята остават много бели петна. Има свидетелства от отделни хора, които твърдят, че няколко седмици преди бомбардировката се е появила информация за възможни смъртоносни удари по тези японски градове. Човек, който е бил ученик по това време в училище за деца на високопоставени военни, твърди, че няколко седмици преди удара целият персонал на училището и учениците са евакуирани от Хирошима.
Има и конспиративни теории за това, че японски учени с помощта на свои колеги от Германия са били близо до създаването на атомна бомба. Според медии наскоро са открити записи, съдържащи изчисления и описание на обогатяване на уран с цел да се използва за създаването на атомна бомба. Учените имали заповед да приключат програмата до 14 август 1945, но очевидно не са успели.
No more war
Оцелелите от бомбардировките в Япония наричат със специална дума „хибакуся“. Първите години много от тях са криели, че са преживели трагедията и са получили високи дози облъчване, защото са се страхували от дискриминация. Едва 12 години по-късно правителството в Япония приело закон, според който лечението на пострадалите е станало безплатно.
Много „хибакуся“ са посветили живота си на просветителска дейност, с цел трагеията да не се повтори никога повече. Около Парка на мира и Атомния купол се срещат хора, които са готови да разкажат за трагичните събития.
„6 август 1945 г- е особен ден за мен, това е вторият ми рожден ден. Когато над нас пуснаха атомната бомба, аз бях само на 9 години. Бях си вкъщи, на около 2 км. От епицентъра на взрива в Хирошима. Изведнъж ни заля ярка светлина. Тя промени Хирошима... Сцената след това не подлежи на описание. Това е истински ад на Земята“, споделя Митимаса Хирата.
„Огромни огнени вихри обвиха града“
„Преди 70 години аз бях на три. На 6 август баща ми беше на работа на 1 км от мястото, където беше хвърлена атомната бомба, разказва Хироси Симидзу, който е „хибакуся“. При взира той е изхвърлен от силната ударна вълна. Всички, които успели,напуснали сградата, а огромни огнени вихри обвили града. Баща ми прекарал там три часа. Той ни успял да ни намери едва на следващия ден, а след два месеца починал.
„Надявам се моите мисии да са последните по рода си“
По информация на американките медии летците на бомбардировачите се отнасят ро различен начин към японската трагедия. Пол Тибетс младши е пилотирал Enola Gay – бомбардировачът, хвърлил бомбата на Хирошима. Съжаление за случилото се не е изказвал.
„Ако ме поставите при същите обстоятелства, то да, дявол да го вземе, бих го направил отново“, заявил той през март 2005 г. пред журналисти. Тибетс умира през 2007 г. дома си в щата Охайо след няколко микроинсулта.
Негови приятели твърдят, че преди смъртта си поискал да няма погребение и да не се поставя надгробна плоча, защото се опасявал, че гробът му ще се превърне в място за протестни акции.
Чарлз Суини – пилотът, пуснал бомбата над Нагасаки, умира в САЩ през 2004 г. “Гледах на това, като на свой дълг. Просто исках войната да свърши и да можем да се върнем по домовете си при своите близки“, казал Суини през 1995 г.
„Надявам се моите мисии да са последните по рода си“, допълнил той.
