ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Над 7 000 души се събраха снощи пред парламента на Гърция в центъра на Атина в знак на подкрепа към премиера Алексис Ципрас в преговорите с международните кредитори.
В приятелската атмосфера под звуците на песента "Бела чао" множеството се държеше за ръце с чаша в ръка. Протестиращите носеха плакати с надписи "Не ни е страх", " Няма връщане назад", "Ние ще спечелим", "Малко достойнство" и "Искаме да възстановим живота си". 52-годишната София Васила, майка на три деца, до 2010 г. заедно с мъжа си е чиновник и получава точно 3000 евро месечна заплата.
"Ние бяхме част от средната класа. Реформите ни унищожиха. Заплатите на родителите бяха сринати. Днес живеем с 1200 евро двамата, плюс данъците. Аз не успявам да подсигуря най-необходимото на децата си, защото месечните вноски за жилището не са намалели", казва Васила.
"Няма мобилни телефони, няма отпуски, няма проекти. Как е възможно тогава да се съгласиш на увеличение от 10% на ДДС върху тока, както искат международните кредитори? Правителството ни трябва да успее, в противен случай какво ще стане с нас?", пита жената. 38-годишният Ванделис Мараки изглежда 10 години по-възрастен. Може би четирите години без работа се изписват на лицето му. Заедно с жена си, брат си и двете си дъщери живеят от една заплата. Заплатата на съпругата му Нанси, която работи в ясла за 730 евро на месец в сравнение с 1250 евро, които е получавала преди 5 години. Самата тя се намесва в разговора и подава визитна картичка. "Вечерно време правя маникюр и педикюр у дома, за да получа някое и други евро", казва жената.
Ванделис не е гласувал през януари за СИРИЗА. "Аз съм по-скоро в дясно, малко по-голям патриот, но подкрепям Ципрас. Неговите предшественици се влачиха по корем пред "тройката", а той се държи достойно", казва гъркът. Тази гордост, която изпитват към премиера е в съзнанието на всички.
47-годишният служител в Министерството на околната среда Георгиос Триандафило си тананика "СИРИЗА, СИРИЗА" и споделя: "Ципрас е нашата надежда. Ето докъде я докарахме: да имаш надежда. Знам, че го държат за гушата, че няма да може да направи всичко, което обеща, но ще направи невъзможното за народа, а не за личния интерес, както политиците от старите партии. Откакто не са на власт има по-голяма надежда. Чувствам се свободен", казва той пред специалния пратеник на "Монд" Алин Льо Клерд.
