ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Легендарната баба Петра от Белозем, която не спира да работи, изостави ловната пушка. В последните дни с лопата в ръка, тя се бори с наводненията в двора си, които сполетяха селото.
Преди да рукнат проливните дъждове в началото на декември 78-годишната героиня на "24 часа" не спря да се труди на полето. От сутрин до вечер през ръцете й минаха тонове цвекло срещу дневна надница от 15 лева. С помощта на нож тя кастри листата и премахва калта от големите глави. Грабва от едната купчина цвекло, почиства го и след това го прехвърля на друга купчина. Някои глави тежат по 5-6 кг, но възрастната жена не се предава. "Какво да правя, чедо! Гледам да изкарам някой лев за зимата. Цяло лято съм била на къра. Нямам пропуснат ден. Със заработените средства си ремонтирах покрива на къщата. Добре, че го направих. Иначе при тези дъждове, щях да подгизна", разказа тя.
Благодари на Бога, че водата не е влязла в стаите й, понеже долният й етаж е повдигнат със две стъпала. Но дворът й приличаше на езеро. Надява се влагата постепенно да попие в земята.
На 1 декември Петра Ненова навърши 78 г. Вярна на себе си, тя събрала приятелки и отпразнувала в заведение рождения си ден. Хъсът за работа и веселбата не я напускат изобщо. Понеже е любимка на цялото село, непрекъснато я канят сега на свински погребения. Там тя си сръбва винце и хапва пържолки. Вечер се прибира у дома.
"Имам си достатъчно въглища. Топло ми е", казва възрастната жена. Не е свикнала да стои на едно място. Продължителните валежи обаче я "арестували" вкъщи. Сега калта не й позволява да се придвижва с велосипеда си, а без него не може, защото краката не я дъжрат. Готова е да откликне по всяко време, ако я извикат да се грижи за болен човек. За последно изкарала една седмица в Пловдив, където гледала мъж с последен стадий на рак.
В пловдивските болници санитарките, лекарите и медицинските сестри я приемат като свой човек. "Лельо Петранке, добре си ни дошла", посрещат я всеки път те. Там Петра Ненова е фурия - сменя катетри, памперси, бърше задници, дава лекарства и храни с лъжичка някой пациент. Бди денонощно край него срещу 10-15 лева надница. "Не мога да откажа на никой. Дойдат и се премолят и хуквам", признава възрастната жена, майка на 3 деца, и баба на 7 внуци и 12 правнуци. Помага на всички с каквото може.
От 12 години е вдовица. Пенсията от 220 лева не й стига за нищо. Затова наваксва с допълнителна работа. През лятото е превита на две. До късна есен брала марули в оранжериите. Понеже вече краката не я държат, тя лази, за да се предвижва между лехите.
"Няма работа, която да ме плаши. А и пари трябват. Ако ги имам, ще ходя ли на тези години да се блъскам?", пита баба Петя, както я наричат по-младите.
Пенсионирала се през 1990 г. като тъкачка на китеници в местния цех в селото, който вече не съществува. Работила на смени, а като се върнела, сядала вкъщи на стана и отново почвала да тъче. На всеки 3-4 дни изпод ръцете й излизали шарени китеници, които продавала срещу 300 лева бройката в годините на соца. Така изучила трите си деца, вдигнала им сватби.
"Нямам нито ден почивка. С цар Симеон сме връстници. Разбрах, че наскоро му прилошало по време на литургия. Да не се предава и от нищо да не се плаши!", съветва го наборката. За себе си казва, че щяла да си почине, когато умре.
Болните, за които се грижи, я боготворят, защото им прави масажи и ги вдига на крака. Любимка е на 82-годишната Николина Щерева от Пловдив. Преди няколко години тя паднала и се залежала. Петра била наета да я гледа. За месец успяла с разстривки да я изправи. Докато била при нея, се сприятелила със съседките на Щерева. "Много отзивчива и приятна жена", казват те за Петра и непрекъснато я викат да им гостува в града. Тя обаче отклонява поканите им, защото е затрупана с работа на село.
От ранна пролет до късна есен всяка заран в 5,30 часа баба Петра се мята на колелото и поема към къра. В 6 часа, по хладно, вече е на браздата. В 10 часа чорбаджиите дават 10-ина минути почивка. Черпят с кафе, някои по-щедри сервират и по баничка. Работата приключва около 18 часа. Баба Петра обаче не си тръгва. Много пъти оснава до 22 часа да сортира набрания зарзават и да го реди в чували. За час тежък физически труд получава 2 лева. Така често си докарва по 20 лева на ден през лятото. Посред нощ с колелото си пристига капнала. Но не си и помисля да ляга. Взема душ и хуква на купон. "Удря една ракийка и се хваща на хорото. Ненадмината е на ръченицата", хвали я кметът на Белозем Иван Тачев. "Много обичам веселото, бабо", откровена е тя.
Тачев е категоричен, че баба Петя е любимка на селото. "Страшна е. Не пропуска организационни мероприятия, особено на Бабиден. Когато има екскурзия, се записва първа", допълва кметът.
Втора зима при баба Петра живее зет й от София, който е млад пенсионер. Обитанат различни къщи, но в един и същи двор. "Всяка заран ми прави закуска и кафе", хвали го тъщата.
"Не ме е страх от нищо", отсича наперената баба. Не крие, че под възглавницата спи с пистолет. Навремето ходела на лов със съпруга си - дядо Енчо, който бил голям стрелец. "Само някой апаш да посмее да припари, не отговарям", предупреждава баба Петра. Често може да бъде видяна да забърква вар и с мистрията да зида стени. "На всичко съм научена, само кухненската работа не ми идва отръки", признава тя.
"Изобщо не я свърта на едно място. Само някой да й свирне и веднага е отпрашила. Може да я видиш да плаче, натъжена от нещо, и след два часа ще я чуеш да пее", разказва внучката й Петя. Тя помни случай, когато баба й си дошла разстроена от погребение, но бързо се пременила и отишла след това на сватба, където не се пуснала от хорото.
Освен за работа хората в Белозем я търсят и да урежда покойници. Редовно я викат да къпе и преоблича мъртъвци. "От живите да те е страх, а не от умрелите", въздиша тя. Най й ставало драго, когато млади хора я срещнаг и й кажат: "Здравей, бабо Пете!".
Сега чака да мине зимата, за да тръгне отново на работа още през март./24 часа
