ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Българите са сред европейските граждани с най-висок процент на собствено жилище и в същото време те живеят в едни от най-пренаселените имоти и най-трудните за отопление в целия Европейски съюз.
86% от българите живеят в собствени жилища. По този показател България е сред водещите държави в ЕС. Страната ни е на 7 място. Едва 14% от домакинствата у нас живеят под наем.
Но когато става дума за типа имот, който обитават, нашите сънародници са в „златната среда“ на ЕС. 52.9% живеят в къщи, а 46.7% - в апартаменти.
Въпреки че притежаваме имоти по показателя колко се пада на едно лице ние сме по-скоро на опашката. При средно е 1.7 стаи на човек в ЕС в България се падат 1.4. Тук сме в една компания с нашата южна съседка Гърция, където този показател е 1.3 стаи.
Освен че разполагаме с по-малко обитаемо пространство, българите живеят и в едно от най-пренаселените жилища в цяла Европа. Тук държим „бронза“ с 34%, но сме стабилно изпреварени от Румъния, където този дял е 41%.
Най-големият проблем, с който се сблъскват българите, е това, че има значителен брой домакинства, които не могат да си позволят топлина в своето жилище. Тук заедно с гърците ние сме не просто шампиони, а сме над два пъти над средното ниво за целия ЕС. 19% българите и гърците не могат да си позволят топлина срещу 9% средно за европейците.
А как е в ЕС?
Най-висок дял на собственост е регистриран в Румъния (94%), следвана от Словакия (93%) и Унгария (92%).
През 2024 г. повече от две трети (68%) от домакинствата в ЕС притежават собствено жилище. Това е леко понижение спрямо 69% през 2023 г. Останалите 32% живеят в жилища под наем, което е увеличение спрямо 31% през предходната година, сочат данните на Евростат.
В повечето страни от ЕС домакинствата разполагат със собствено жилище, с изключение на Германия, където преобладава наемането. Там 53 % от населението са наематели. Германия е следвана от Австрия (46%) и Дания (39%).
Повече от половината от населението на ЕС живее в къщи
Разпределението на населението по тип жилище (къща, апартамент или друго) се различава между страните от ЕС. То варира и в зависимост от това дали живеете в град, градче или предградие, или в селска местност.
През 2024 г. в ЕС 51% от населението живее в къща, а 48% — в апартамент (а 1% — в други жилища, като плаващи къщи и каравани). Къщите са най-разпространени в две трети от страните от ЕС. Ирландия (90%) е отбелязала най-висок дял на населението, живеещо в къщи, следвана от Нидерландия и Белгия (и двете с 77%), както и Хърватия (76%). Най-високият дял на апартаментите е наблюдаван в Испания (65%), Латвия (64%) и Малта (63%).
В градовете 73% от населението на ЕС живее в апартаменти, а 27% — в къщи. В малките градове и предградията 57% от хората живеят в къщи, а 43% — в апартаменти, докато в селските райони 83% от населението живее в къщи и само 16% — в апартаменти.
Размер на жилището
Размерът на жилището може да се измери като средния брой стаи на човек: през 2024 г. в ЕС има средно 1,7 стаи на човек. Сред страните от ЕС най-голям брой стаи на човек са регистрирани в Малта (2,2 стаи на човек), следвана от Белгия, Люксембург и Нидерландия (2,1 стаи). В другия край на класацията са Словакия и Румъния (и двете с 1,1 стаи), Полша и Латвия (и двете със средно 1,2 стаи на човек).
Качество на жилищата
Качеството на жилищата може да се измерва по много начини. Единият от тях е колко хора живеят в едно жилище. През 2024 г. около 17% от населението на ЕС живее в пренаселени жилища, като този дял е спаднал от 19% през 2010 г.
През 2024 г. най-високите нива на пренаселеност са наблюдавани в Румъния (41%), Латвия (39%) и България (34%), а най-ниските — в Кипър (2%), Малта (4%) и Нидерландия (5%).
33% живеят в недостатъчно заето жилище
Противоположността на пренаселено жилище е онова жилище, което се счита за прекалено голямо за нуждите на домакинството, което живее в него. Класическата причина за недостатъчно заетост са възрастните хора или двойки, които остават в дома си, след като децата им са пораснали и са напуснали дома. През 2024 г. в ЕС една трета от населението (33 %) живее в недостатъчно заето жилище, като този дял е доста стабилен от 2010 г. насам.
През 2024 г. най-високият дял на недоизползвани жилища е отчетен в Кипър (70%), Ирландия (67%) и Малта (64%), а най-ниският — в Румъния (7%), Латвия (10%) и Гърция (13%).
В ЕС 9 % от населението не може да поддържа адекватна температура в дома си
Не само броят на хората, които живеят в даден дом, оказва влияние върху качеството на живот, но и качеството на жилището, като например възможността да се поддържа адекватна температура в дома.
През 2024 г. в ЕС 9% от населението не е имало възможност да поддържа адекватна температура в дома си. Най-високият дял е отчетен в България и Гърция (и двете 19%), следвани от Литва и Испания (и двете 18 %), докато Финландия, Словения и Полша (всички под 3%) са с най-ниския дял. І
