ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На 16 април се навършват 90 години от кървавия атентат през 1925 г. в църквата "Света Неделя". Покушението над толкова много хора е считано за най-тежкия терористичен акт в историята на България.
На тази дата от 11.00 часа Съюзът на репресираните от комунистическия терор в България организира пред църквата почитане на жертвите на атентата. Деянието е извършено на Велики четвъртък, когато група крайнолеви дейци на Военната организация (ВО) на Българската комунистическа партия (БКП) взривява покрива на църквата в София. По това време в нея се провежда церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април същата година от други дейци на комунистите. Основна цел на атентата е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната, включително и цар Борис III. Ръководството на Военната организация на БКП възлага извършването на атентата на една от "шесторките", ръководена от Петър Абаджиев, който през втората половина на януари 1925 година влиза в контакт с клисаря Петър Задгорски. С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата общо 25 кг експлозив.
Той е монтиран в един пакет над една от колоните на основния купол, разположена при южния вход на сградата. Експлозивът трябва да бъде взривен с бикфордов шнур с дължина 15 м, с което да се даде на атентаторите възможност да избягат. Планът за атентата предвиждал първо да бъде убит достатъчно високопоставен човек, чието опело да събере политическия и военен елит в църквата "Света Неделя", за да може взривът да предизвика по-голям ефект. Поради засилената охрана на директора на полицията Владимир Начев, Военната организация решава да избере друга жертва, чието погребение да послужи като примамка за атентата.
Така в 20 часа на 14 април о.з. генерал Константин Георгиев, депутат от управляващия Демократически сговор, е убит от Атанас Тодовичин пред църквата "Свети Седмочисленици", където отива за вечерната служба заедно с внучката си. Опелото на генерал Георгиев е насрочено за 16 април, Велики четвъртък. В 7 часа сутринта Задгорски пуска на тавана на сградата Никола Петров, който трябва по негов знак да предизвика експлозията. Траурното шествие влиза в църквата в 15 часа. Службата се ръководи от софийския митрополит Стефан. Първоначално ковчегът е поставен до колоната, която трябва да бъде взривена, но след това е преместен по-напред, поради големия брой хора, дошли на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на взрива. Съгласно плана на атентаторите, когато хората са събрани и службата започва Петър Задгорски дава знак на Никола Петров да взриви експлозива, след което двамата напускат сградата, което се случва около 15:20 часа. Експлозията събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре множество хора. По данни при атентата в "Света Неделя" загиват над 134 души, а други умират по-късно от раните си. Броят на ранените хора е 500.
При покушението загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, 3 депутати ( д-р Недялко Колушев, адв. Н. Рачев и Хр. Цанев) и множество граждани, включително деца. По случайност, всички членове на правителството се отървават само с леки наранявания. Цар Борис III не е в църквата, тъй като присъства на погребенията на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано. Част от организаторите на атентата - Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров — успяват да избягат през Кралството на сърби, хървати и словенци в Съветския съюз. Делото за атентата е гледано от военен съд от 1 до 11 май в казармите на Четвърти артилерийски полк в София. Смъртните присъди са изпълнени публично чрез обесване на 27 май. След кървавия акт църковното настоятелство възлага на архитектурно бюро "Васильов - Цолов" (арх. Иван Васильов и арх. Димитър Цолов) възобновяването на храма. Ремонтът започва през юни 1927 г. До пролетта на 1933 г. е изграден един почти нов, огромен централно-куполен храм с дължина - 30 метра, ширина - 15,50 метра и височина с купола - 31 метра. В храма е върнат оцелелият двуредов позлатен иконостас.
