"American Thinker": Радикалният ислям е главният враг на Запада и Русия
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В самото начало на гражданската война в Сирия администрацията на Обама пропусна прекрасна възможност да ликвидира групировката ИДИЛ (прекръстена впоследствие само на "Ислямска държава") с масиран въздушен удар от американски самолетоносачи – това беше, когато джихадистите приближаваха подстъпите на Мосул (в Ирак).
Вместо това Обама пренебрежително нарече ИДИЛ "резервен отбор". В крайна сметка поне някои експерти във Вашингтон вече разбират, че проблемът на американската политика в Близкия изток е не в липсата на стратегия, а в нейната погрешност. Остава да се надяваме, че все повече хора ще проумеят, че в сирийския конфликт САЩ са оказвали съдействие на погрешната страна. Конфликтът, пламнал заради конфронтацията на президента Путин с Украйна и санкциите срещу Русия заради завземането на Крим и бойните действия в Източна Украйна, може да бъде разрешен, само ако Вашингтон и Москва разберат, че главната опасност за САЩ, Русия и Европа е радикалният ислям.
Ако се опитаме да проследим най-вероятния сценарий на събитията и фактически неизбежната победа на талибаните в Афганистан след изтеглянето оттам на американските войски, ще наблюдаваме събития ,които са много сходни със случилото се в Сирия и Ирак. Талибаните ще пуснат пипалата си из териториите на бившите съветски републики в Средна Азия и в труднодостъпните райони на Пакистан.
При такава огромна територия като база за проникване с нова сила ще се разгърне активната наркотърговия, а също дейността по дестабилизирането на САЩ и Русия. Що се отнася до кризата в Украйна, не е изключено решението на проблема да стане едно по-рано отхвърлено предложение. Благодарение на федерализирането на Украйна интересите на проруски настроената част от населението в източните райони ще бъдат представени в достатъчна степен, като заедно с това бъде съхранена и териториалната цялост на страната. Напълно е възможно този вариант да стане взаимоприемлив начин за регулиране на конфронтацията.
Авторът на анализа, публикуван в електронното издание "American Thinker", е историкът от български произход Грегъри Гунев.
