IN MEMORIAM: Марин Марковски приживе: Адвокат на дявола? Защитавам хората, не престъплението. Римляните казват: "Помни смъртта"...
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Вечер жена ми чете стихове и така аз се разтоварвам от картините на ужас, които е нарисувало съзнанието ми в главата. Затварям очи и виждам кръв, пистолети, огнестрелни рани, полиция, прокурори… Страшен кошмар е.“
Думите са на Марин Марковски, един от знаковите адвокати в България, който си отиде от този свят. Две от най-знаковите му дела са за убийствата на Андрей Луканов и сестрите Белнейски.
Марин Марковски открай време се занимава с най-скандалните съдебни дела в България. Критикуван е, че защитава обвиняеми по тежки престъпления, пораждащи отрицателни нагласи в обществото, аморално поведение и какво ли не още.
В практиката си има над 300 тежки наказателни процеса, които по думите му са много и за световната практика. Името му се е превърнало в нарицателно за брилянтен юрист. Броят на делата, които е загубил, е нищожен. Процентът на успеваемост на кантората му е над 85 – забележително дори за световните стандарти.
"Нашата кантора съществува над 100 години. И ние имаме една задължителна практика – избягваме делата ни да бъдат по страниците на вестниците, макар че това невинаги се получава. Практиката показва, че когато едно дело е изкарано в рубриката „Криминална хроника“ и го има в медиите, се създава допълнително напрежение. За съжаление, съдиите в Българин, не всички, разбира се, се влияят от това, че процесът е огласен по радиото и телевизията. За голяма част от хората съдията трябва да вкарва каквото и който може в затвора. Разбира се, всеки един от тези критици на съдебната практика, ако сам попадне в колелата на държавната машина почва да събира опит, който го кара да мисли по съвсем друг начин. Но може би е важно да се задоволяват хорските потребности от присъди. Целта на правосъдието е да се намери истината и гражданите, извършили престъпление, да получат едно човешко и балансирано наказание. Защото пък този, който влезе в затвора, за да оцелее, трябва да стане звяр. В българските места за лишаване от свобода оцеляването е свързано с унищожаването на човешките качества. За да се предпазиш от пребиване, изнасилване и терор, 24 часа трябва да проявяваш такава твърдост, която граничи с жестокост, и трябва сам да трансформираш характера си", казва той в едно от редките си интервюта.
Някои го наричаха "адвокат на дявола". Ето какво отвръща той: "Това е заради делата ми. Някои от моите клиенти имат изключително тежки обвинения. Адвокат на дявола ме нарекоха журналисти, повлияни от един филм с Ал Пачино. Да защитаваш дявола, това значи да браниш лошотията. Така че аз не се чувствам негов адвокат. Престъплението е върхът на лошотията. Значи, ако аз защитавам лошотията, ставам слуга на Рогатия. Аз защитавам хората, извършили престъпление, а не самия акт на престъпление. Тук вече става въпрос за библейски сравнения. В Библията, тази съвършена свещена книга, грешникът може да се покае и да получи прошка дори в сетния си час. Следователно, извършването на престъпление, което е престъпление по съвременния Наказателен кодекс и религиозен грях по църковните канони, не означава унищожение на конкретен индивид. Чувствам се великолепно, като застана в залата и се изправя против прокуратурата и полицията, вестниците и радиото, общественото мнение, че дори и против съда. Аз съм сам, единствено със своя клиент. В такива моменти усещам призванието си – да се боря за справедливостта."
"Религиозното чувство е нещо твърде интимно. Казваш, че Библията е свещена книга, а отсреща получаваш присмех. Религията отговаря така: „Божието слово е като зърната – някой падат на плодородна почва, други на камъни“. Трябва да ви споделя, че сблъсъкът ми с различните човешки съдби, ме е накарал да разбера, че има Господ, който отдава на всекиму дължимото още на този свят. Не искам да правя преглед на политическите съдби и на политиците, които предадоха България, а после застанаха до гробовете на децата си. Разбира се, това е много грубо мое изказване, но все пак има справедливост", отговаря той на въпроса дали е вярващ.
"Само този, който не е видял как адвокатът с цената на своя интелектуален потенциал прави всичко възможно, за да спаси клиента, говори за представителите на Темида, че са мошеници със скъпи часовници, сака и вратовръзки. Вярно е, че ние получаваме пари, за да не ходят хората по затворите за дълго време. Това обаче не ни прави морални продажници Десетте божии заповеди са светая светих на човешкото общество, върхът на цивилизацията и възможността хората да общуват и да бъдат заедно. Защо? Защото инстинктите на човек могат да прераснат в лакомия, безотговорност, злоба, омраза, ако ги няма правилата на Библията за спасение на душите. Ако хилядолетия наред хората не ги бяха спазвали, днес нямаше да има свят, цивилизация. Пример, в една от заповедите се казва: „Не лъжесвидетелствай“. Важен постулат. Предпазва от възможността да бъдат унищожавани хора. Той върви наравно с „Не, убивай“. 10-те божии заповеди са моралът, който ние трябва да изповядваме. И тук е мястото да кажа, че нито един политик не е рекъл: „Бог да пази България“. Нито един наш президент не ползва тази реплика, защо? Политиката е битка за кокала и парите, а не техника за управление на народа. Ето защо на нея й трябва морал, който може да се вземе от християнската религия", изповяда се Марин Марковски.
"Боже, мой мили, древните римляни казват: „Помни смъртта“. Суетата и блясъкът на вещите поначало издават комплекси. Аз съм се сблъсквал с истории, хора, с невероятни неща, така че суетата е далече от моя начин на мислене и философия. Аз съм благодарен на Господ и на съдбата, че ми е дала тази професия, която ме научи да знам кое в живота е важно и кое не е. Парите и колите не са важни. Имотите – също. Разбира се, не искам да съм проповедник на сиромашията и аскетизма. Прави са тези, които твърдят, че е по-добре Да сме здрави и богати, отколкото бедни и болни. Патологията е във вземането на пари с цената на всичко Това е недопустимо и грозно", разкрива маститият адвокат приживе.
