IN MEMORIAM: Проф. Чирков извършва първата сърдечна трансплантация на Балканите - майсторът на скалпела е оперирал от сърце 30 000 души. Заветът му: Усмихнатите и любезните живеят 12-13 години повече от злобните и завистливите
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Светилото в кардиохирургията проф. Александър Асенов Чирков почина днес на 82-годишна възраст. Той е роден в Лом на 27 януари 1938 г. Завършва Висшия медицински институт в София през 1962 г.
Заминава през 1966 г. за Западен Берлин, където специализира при известния кардиохирург проф. Бюхлер. Остава там като лекар в Университетската болница, после се прехвърля в Западна Германия – в университета във Франкфурт на Майн и в университета във Фрайбург, където е професор от 1981 г.
През 1984 г. се завръща в България, поканен от акад. Атанас Малеев, ректор на Медицинската академия и заместник-министър на здравеопазването. Извършва първата сърдечна трансплантация в България и на Балканите през 1986 г. Дълги години е директор на болницата „Св. Екатерина“.
Проф. Чирков печели световна популярност и признателност за професионализма си в сферата на сърдечните болести, операции, трансплантации. Първият българин с присадено сърце е малкият Иванчо от Кърджали.
През 2003 г. Чирков прави и първата белодробна трансплантация у нас. Отново първи в Източна Европа той въвежда и т.нар. изкуствени сърца. С тях нуждаещите се от трансплантация могат да дочакат до 2 години донор.
Майсторът на скалпела е оперирал от сърце лично 30 000 души, а на други стотици хиляди е помогнал чрез консултации в своята дългогодишна лекарска практика.
През октомври тази година проф. Чирков започна работа като консултант в МБАЛ "Свети Мина" в Пловдив.
Проф. Александър Чирков неведнъж е давал пред агенция ПИК и вестник "Ретро" полезни и дори животоспасяващи съвети за това как да поддържаме здраво сърцето си и как да се предпазим от редица заболявания.
Човекът, присадил за първи път сърце в България, от години изследваше историите на дълголетниците по света.
„Някои от тях са мои приятели, за други чета в здравната литература. Съвсем наскоро изучих историята на една жена„ родом от Франция, която е на 126 години и може още да е жива. Когато навремето пристигнах в Западен Берлин, моите колеги ме посрещнаха с: „Ти идваш от страната на столетниците“, а пък аз им обясних, че това е било по времето преди войната, когато населението ни се е занимавало със селско стопанство. А вече не е така“, смееше се Чирков.
Професорът бе събрал в папка различни интересни факти от медицински проучвания, извършени в Холандия, Дания, Германия, скандинавските страни и др., във връзка с по-дългия живот. „Заключението, което правят , е, че човек, който изпитва злоба, завист и желание за мъст, гони кариера, която е без особена полза за обществото, а за лична изгода, умира много по-рано или се разболява от високо кръвно налягане, появяват се сърдечни проблеми, покосяват го инфаркти, инсулти и левкемии… Всъщност такъв човек трудно изпитва радост“, смяташе светилото ни в кардиохирургията.
„Всеки от нас, когато е в стрес, когато е сприхав, злобен и обладан от желание да мъсти, вдига кръвното, появяват му се сърдечни болести – всичко това е реакция на мозъка. Той се сърди, че не го оставяме на спокойствие да си върши работата, за която е предназначен, а го товарим с толкова отвратителни качества, които са дело на дявола. И знаете ли, хората, които се усмихват най-малко по 20-30 пъти на ден, полагат усилия да бъдат любезни, живеят с 12-13 години по-дълго от вечно мърморещите. И това трябва да се има предвид“, споделя приживе професорът и спазваше тази своя повеля.
В последните години той разделяше времето си между Варна, Фрайбург, Хамбург и Брюксел. Съпругата му Мариане бе във Фрайбург, но почина преди година и професорът понесе тежко смъртта й.
Дъщеря им Кармен е в Хамбург, където работи в Сената по образование в Хамбург. Синът им Алесандро пък отговаря за вътрешния пазар в Еврокомисията в Брюксел. Приоритет на професора бяха внуците му – Феликс, Никол и Сара.
Агенция ПИК изказва съболезнования на семейството и близките на проф. Александър Чирков.
