IN MEMORIAM! Мъдрецът Антон Дончев пред ПИК и "Ретро": "Приказваме зле, студено, без сърце, а това не е нашият език. И това ще мине"
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На 92-годишна възраст почина българският писател и общественик академик Антон Дончев.
Авторът на едноименния роман „Време разделно“ е прекарал последните си дни в реанимацията на ВМА. От лечебното заведение заявиха, че той е починал след сърдечно боледуване.
Смирено и в тесен приятелски кръг отпразнува рождения си ден писателят акад. Антон Дончев преди месец.
“Дай боже все повече хора да изглеждат така добре на 92 г. като Антон”, каза тогава съпругата му актрисата Райна Василева и сподели, че писателят се чувствал най-добре сред природата.
За какво трябва да се замисли съвременният човек, какво трябва да се опита да промени? На този въпрос пък отговори в едно от последните си интервюта за ПИК и "Ретро" класикът:
"О, Боже, много работи. Трябва да се замисли, че не е сам. Че просто е свързан, обвързан, омотан, което е и хубаво, и лошо. И трябва да помисли за мястото на новия интелект, на изкуствения интелект. Да не хукне човечеството да вземе да го пита за всяко нещо. Сега вие ме питате мен, а вашите колеги след известно време няма да питат хората, а ще питат новия Бог – изкуствения интелект, и той ще каже: Това е хубаво, това е лошо.
Един от най–великите царе в миналото накарал да му направят един пръстен. Като го погледнел, се успокоявал. На тоя пръстен пишело: И това ще мине."
От 2003 г. писателят бе академик на БАН.
Роден е на 14 септември 1930 г. в Бургас. Завършва гимназия в Търново през 1948 г. и право в Софийския университет през 1953 г. Отказва се от престижния пост на великотърновски съдия и се заема с писане.
Първият му самостоятелен роман „Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брата му Арон, за синовете им Радомир и Владислав, за селяка Житан и старейшината Горазд Мъдрия, и за много други хора, живели преди нас“, е публикуван през 1961 г. Неговата втора книга „Време разделно“, разглеждаща насилствената ислямизация и турцизация, довели до ислямизиране на значителни маси българско християнско население в Родопите през XVІІ в., е написана през 1964 г. само за 41 дни (по свидетелства на самия автор), с този роман писателят става известен. Романът е превеждан и издаван в чужбина. Получава номинация в САЩ от фондацията „Джейн и Ървинг Стоун“ за най-добър исторически роман. Романът е екранизиран (филмът „Време разделно“ е в две части с подзаглавия „Заплахата“ и „Насилието“) през 1987 г. от режисьора Людмил Стайков. През месец юни 2015 г. „Време разделно“ е избран за най-любим филм на българските зрители в „Лачените обувки на българското кино“, мащабно допитване до аудиторията на Българската национална телевизия.
През 2020 г. Антон Дончев разказа, че му е мъчно за това, което се случва в България.
„Ние приказваме зле, студено, без сърце, а това не е нашият език. Това, което се случи в момента в България – българи да се изправят срещу българи, да стане наистина едно време разделно… Не може да имаш българско сърце и да не ти е мъчно за това, което се случва“, каза тогава писателят.
