IN MEMORIAM: Първото интервю на Иван Гарелов било с Лили Иванова - Иван Славков го прави водещ на "Панорама"
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На 81 години днес почина известният журналист Иван Гарелов. През последните седмици Гарелов беше в кома в болница "Пирогов", след като претъпря инцидент в курорта "Свети Влас".
Едно от последните интервюта, които журналистът дава, е за сайта "Филтърнюз" и журналистката Петя Бахарова. Публикувано е на 29 февруари тази година. В него Гарелов си припомня как е започнал с журналистката, кое е първото му интервю, кой го е направил водещ на "Панорама".
Публикуваме текста без редакторска намеса:
Леко приведената му фигура се вижда отдалече. Иван Гарелов, точен като часовник, е застанал точно до пилоните на НДК. За него веднага се е залепил почитател и свойски му говори нещо. Тв журналистът кимва с глава и тактично се разделя с човека. Появата на Мистър Панорама не остава незабелязана. Макар от години да не води емблематичното си предаване и въпреки достолепната си възраст, Иван Гарелов е чест гост в телевизионните студиа като коментатор по вътрешни и външнополитически теми и съвсем естествено е хората по улиците да го разпознават.
От 7 октомври (б.а. 7 октомври 2023 г.) обаче популярният журналист е доста разтревожен. Срещата ми с него е седмица след като „Хамас“ започна мащабна атака срещу Израел на територията на Ивицата Газа. Иван Гарелов е тънък познавач на региона и политическите събития там през годините. Зад гърба му има безброй репортажи, интервюта и филми от размирните територии.
„Моята тревога е отпреди събитията в Газа. Световните кризи и събития отдалечаваха вниманието от проблема, без той да е разрешен. Хората забравиха какво се случва там и това не можеше да не доведе до някаква реакция. Палестинците се чувстваха все по-изолирани. Лицето на Палестина обаче не е „Хамас“, подхваща веднага разговора Гарелов.
Имаме леко двоумение къде да седнем – в близкия ресторант или в заведението „Мементо“. Събеседникът ми избира кафенето, защото любимите му ресторанти, както разбрах по-късно, са три и Гарелов има специални срещи с приятели във всеки един от тях. Ако все пак искате да засечете Мистър Панорама на маса, можете да го направите в ресторантите „Кандахар“, „Пънчетата“ и „Благородните кучета“.
„За какво ще си говорим, сигурно ще ме питаш и за Донка“, казва той, настанявайки се на масата. Тъгата по наскоро починалата му съпруга е повече от видима. „С Донка си отиде и половината от мен. Много ми е мъчно“, казва той. Обяснявам му, че искам да си говорим за живота му, за интересните случки и събития в него, за равносметките и ако намери сили да разкаже и за Донка. В този момент сякаш някой натисна едно копче и в следващия час легендарният тв водещ ме пуска в света си.
И като истински журналист се връща на темата за войната в ивицата Газа и на преживелиците си в този регион. „Бил много пъти там. Цялата тази история, не в такъв мащаб като сега, се случваше през 2-3 години. Преживял съм всичко. Излишни човешки жертви са това – с тъга обобщава Гарелов. – "Бомбардират се военни цели, но цивилното население се избива безжалостно.“
Спомняйки си за миналите конфликти, Иван Гарелов ми разказва за интифадата и за революцията с камъните. Тогава той отива в Газа и се качва на джип с израелски войници. Когато минават покрай палестинските лагери, децата започват да ги замерят с камъни. „Беше доста страшно. Попитах един израелски военен дали си дават сметка колко ги мразят тези хора, как във всяко семейство има поне по един убит или лежал в затвора, как тези малки деца мечтаят да станат войници, за да се жертват за Палестина. Попитах също с какво ще помогне, когато убият 2–3000 души. Ще дойдат нови, омразата се засилва“, пали се Гарелов.
Израелският военен му отговаря, че следват теорията на „окосената ливада“. Така на всеки 2–3 години „окосявали“ противника. „Колкото повече косиш една ливада, толкова по-гъста става тя“, казва му българският журналист.
Ярките спомени на повтаряща се трагедия, плачещи майки и деца преследва и до днес Мистър Панорама. „Забележително е как жените бяха готови децата им да загиват, но съпротивата да не спре – казва журналистът, запечатал трагедията в десетките си филмите. – Подобна саможертва не заради някаква вяра, а по-скоро заради липсата на родина. Тези хора живеят с чувството на онеправдани, унижени и безправни.“
За късмет Иван Гарелов няма близки в Ивицата Газа, а на Западния бряг и в Ливан.
„В Бейрут живеят децата на Ахмед, когото доведох навремето в България.
Той беше лекар, почина преди няколко години. За жена му, децата и внуците му засега няма опасност“, споделя той и обяснява, че има доста приятели на Западния бряг, като някои от тях са завършили в България.
Питам Гарелов защо българите са объркани на коя страна да застанат в този конфликт – на палестинската или на израелската. „Преди 10 ноември 1989 г. нашата държава, както и целият соцлагер подкрепяха палестинците. Това не пречеше да развиваме отношения и с други арабски страни. Даже с известно мое участие възобновихме дипломатическите си отношения с Израел. Съпругата на техния министър-председател Ицхак Шамир беше българска еврейка. Казваше се Суламит. Ходил съм в дома им. Нашето Външно министерство предаваше чрез мен някои неща.“
Сред приятелите на Гарелов е началникът на кабинета на президента Ясер Арафат. Това приятелство е обяснимо, имайки предвид, че българският журналист е правил десетки интервюта с Арафат приживе. „От време на време все някой идва в България, повечето да уреждат на децата си българско гражданство, аз им помагам. В Пазарджик, където ми е минало детството и юношеството, имам по-малко познати, отколкото в Палестина и Израел. Случвало ми се е да се движа в някоя арабска държава и на улицата хора да ме разпознават защото са ме гледали по телевизията.“
Гарелов споменава Пазарджик, но уточнява, че не е роден там, а в панагюрското село Смилец. Още като дете родителите му се местят първо в Панагюрище, след това Пазарджик. Баща му е финансист. „Смятах професията на баща ми Стефан за много скучна, но той си я обичаше, а и хората много го уважаваха. Един ден разбрах тайната на неговата популярност. Той просто отказваше да върши услуги на големите началници, но винаги намираше пари и начин да помогне я за училище, я на обикновените хора. Умееше правилно да разпределя благата. От него съм наследил голямата всеотдайност към работата.“
Майката на Иван Гарелов пък се занимава с обществена работа, свързана с женското движение към Отечествения фронт в Пазарджик. Помага най-вече на помакини, като ги обучава, дори ги води на опера в София.
В началните класове Иван Гарелов учи в Панагюрище и признава, че този град го е захранил с особено силни и дълбоки патриотични чувства. Един от най-ярките му спомени от онова време е възстановка на Априлското въстание. „Бяхме се наредили в центъра на града и гледаме как минава хвърковатата чета на Бенковски. Там беше и моята сестра, яхнала кон, със знаме в ръка като Райна Княгиня. Аз бях с класа си и виждайки я, започнах да викам „кака, кака“. Другите деца обаче ме дръпнаха с думите: „Каква кака, бе, това е Райна Княгиня“. Всичко, което засяга България, много силно ми въздейства. Може да ме разтърси, да ме разплаче“, признава Гарелов.
Един ден той трябва да се качи на междуградския автобус от Пазарджик. Вали дъжд. Продавачът на билети застава на сухо на стълбите, а пътниците чакат мокри на опашка. Гарелов възроптава срещу тази неправда, а кондукторът му изсъсква да си трае. „Това ме засегна и когато се върнах вкъщи, описах случката. Съседът ни беше журналист в местния вестник, прочете написаното и ми каза, че ще прати дописката ми в по-голям вестник в Пловдив. След два дни текстът излезе, а на мен ми дадоха 10–12 лева хонорар. Това много ми хареса и реших, че ще е моята професия – да си изливаш чувствата, гнева си, позицията си и в същото време да ти плащат“, връща лентата тв водещият.
Тогава, както и сега, има мода какво да се учи за висше. Когато завършва, всички майки натискат синовете си да учат инженерство, защото първият съпруг на Людмила Живкова е инженер. „Когато Лили Иванова се омъжи за Янчо Таков, бях по-голям, но си спомням, че архитектурата стана модерна, защото Янчо беше архитект“, смее се Гарелов, който все пак завършва журналистика.
Той започва да работи още от втори курс. Преподавател във факултета му е Никола Рачев, който е и главен редактор на „Студентска трибуна“. „По време на лекциите все се обаждах и питах. Един ден Никола Рачев се ядоса и ми каза, след като толкова много знам, да отида да пиша в „Студентска трибуна“. Условието беше да работя половин ден във вестника, а другата половина да ходя на лекции. Мъкнех се навсякъде с голяма чанта, в която носех и учебниците, и материалите за вестника. Оттогава все чанти нося, всичко слагам вътре, защото не знам кога какво ще ми потрябва.“
Не след дълго Гарелов се обажда на родителите си и гордо им съобщава, че повече няма нужда от 60-те лева, които всеки месец му пращат, защото сам си изкарва парите.
По някаква случайност първото интервю в журналистическата кариера на Гарелов е с Лили Иванова. Редакцията на „Средношколско знаме“ се намира в Студентския дом, където има салон и Лили изнася концерт. „Тя все още беше неизвестна, с късата косичка. Случайно я чух, много ми хареса и направих интервюто, което излезе във вестника.“
Въпреки този „естраден“ дебют Иван Гарелов повече се вълнува от история и политика. След „Средношколско знаме“ младият журналист отива в „Народна младеж“. „Да не забравяме, че в този вестник са работили Йордан Радичков, Станислав Стратиев. Много харесвах, когато ми даваха писма на читатели и трябваше да пиша човешки истории.“
Голям проблем за него се оказва липсата на софийско жителство.
Вече има жена и дете, но не може да се регистрира, да започне работа на щат и да взима нормална заплата. Успява да пробие в БТА, където тогавашният шеф на агенцията Лозан Стрелков го урежда да получи временно софийско жителство.
Един хубав ден пращат Гарелов в командировка на Солунския панаир. Младият журналист обаче успява да стигне до Света гора. По това време много малко българи са стъпвали там. Гарелов написва голям репортаж със снимки от Атон, който е публикуван в култовото навремето списание „Паралели“. По това време Марко Семов, който е близък с тогавашния шеф на телевизията Иван Славков, е натоварен да оглави редакция „Политика и публицистика“ в телевизията. Семов кани няколко журналисти, които знае, че са добри, и първите сред тях са Иван Гарелов и Кеворк Кеворкян. „Нас ни назначи, а после дойдоха и връзкарите“, смее се Гарелов.
„Марко Семов беше прочел моя очерк за Света гора и ме извика на разговор в популярното навремето заведение „Феята“. Виждаше ме за първи път. Пихме по една ракия и ме попита ще отида ли на работа при него в телевизията. Аз не си бях и помислял подобен вариант. За мен беше взе едно да отида до Луната“, разказва за първите си стъпки тв легендата.
По някое време Марко Семов казва, че ракията във „Феята“ не му харесва, и кани компанията вкъщи на троянска сливова. Оказа се обаче, че няма домати за салата. Гарелов вижда голяма опашка пред един плод-зеленчук. „Завъртях се около опашката, нещо ги излъгах, прередих всички и купих домати. Марко се обърна и ми каза – ще стане журналист от теб. После като видя, че мога да издържам и на ракията, съвсем му се издигнах в очите.“ Така Иван Гарелов започва работа в Българската телевизия.
Легендарната „Панорама“ вече съществува и дори има второ поколение водещи, сред които най-известни са Тома Томов и Николай Конакчиев.
Тогава Иван Гарелов започва да ходи по горещите точки на света.
„Там нямах конкуренция – отбелязва той. – На първата война, на която исках да отида в Ливан, не ме пуснаха. Помня, че бяхме в Созопол и с Иван Славков пийвахме вечер в една воденица. Аз му се оплаках. Той даде едно рамо. Нямаше обаче самолетни полети, а и нещо банките не работеха. Помолих да ме пуснат поне до Кипър, за да взема интервю от президента Макариус, когото вече познавах. Пуснаха ме, за да се отърват от мен.“
Така Гарелов попада в Кипър, но отива при палестинците, които имат нещо като щаб там, и им казва, че иска да стигне до военните действия в Ливан. На първо време обаче проучват българския журналист. През това време свършват командировъчните на нашия тв екип. Иван и операторът Иво Нешев се налага да спят в стая за куриери и да ядат салам. Преди двамата съвсем да се отчаят, им казват, че вече са проучени и могат да тръгват. На сутринта попадат в малко магазинче на уличка в Лимасол. Качват ги на една гемия, с още 7–8 души. След доста перипетии успяват да пристигнат в Ливан. „Стовариха ни на пристанището, никой не ни чакаше. Някакви военни тичаха насам натам, в далечината се чуваше стрелба. Истинска война. Закараха ни в Бейрут, там ни поеха и така успяхме да отразим войната. Когато се върнах, ми удържаха от отпуската, защото си бях превишил командировката. След това обаче не ме спираха и пътувах до която искам гореща точка по света.“
Така Гарелов стига до Далечния изток и прави филм за геноцида в Камбоджа. Един месец отразява Китайско-виетнамската война. Връща се в България и го посрещат като герой. „Радичков ме спря да ме поздрави на улицата. Каза ми, че на смъртното си легло Емилиян Станев е питал какво съм предавал от Далечния изток. Поетът Христо Фотев ми се обади от Бургас, за да се запознаем.
Изведнъж разбрах, че съм станал почти звезда, тогава на мен и оператора ни дадоха и орден „Кирил и Методий“ първа степен. А бяхме малко над 30-годишни, което си беше изключение.“
Малко след това Иван Славков вика Гарелов и му казва: „Започваш да водиш „Панорама“. Дава му един ден да помисли. Журналистът отива вкъщи, споделя с жена си, чуди се дали да приеме. Тогава Гарелов вече е женен за втората си съпруга Донка Стамболийска, също известен журналист. Тя му казва: „Иван Славков да се раздели с Тома Томов и останалите и да те кани теб, значи му е крайно необходимо. Ако му откажеш, повече няма да те потърси.“
Гарелов приема, но не с особено голямо желание. Така започва да води „Панорама“ и е лицето на предаването 21 години – от 1979 до 2000. Напуска го доброволно и отива да работи в Нова телевизия. „Имах късмет, че настъпи промяната след 10 ноември. Аз бях единственият, който остана на мястото си в телевизия. Всяка партия, която дойдеше на власт, се заканваше, че ще ме свали от екран. Не смееха да го направят, защото бях станал много популярен“, връща лентата Гарелов.
По-зрялото поколение сигурно си спомня драматични издания на „Панорама“, в които политически опоненти са буквално на нож. В първите бурни години на прехода някои политици казват, че без присъствието на Иван Гарелов е можело да се стигне до гражданска война. Водещият на „Панорама“ беше балансьор и възпита онова първо поколение политици на демокрацията как да се държат.
Питам 80-годишния Иван Гарелов с какво се занимава днес, а той отговаря, че работи повече от някои журналисти. Освен анализи и тв участия за една година е написал три книги. Преди дни е предал в издателството последната, която е със заглавието „Тук Хемингуей никога не е бил“. Тази книга го измъква от тежката депресия, в която изпада след смъртта на съпругата му. „Много ми е тежко, самотен съм. Все си говоря с нея. Само работата ме държи и дъщеря ми Калина, която много ми помогна, иначе нямаше да издържа. Тя ми предложи да напиша тази по-лека книга, в която да разкажа своите преживелици и пътувания , тъжно казва Гарелов, но се оживява, когато започва да ми изброява някои от предизвикателните заглавия на разказите в книгата си – „Отдаване по френски“, „Скара, секс и още нещо“, „Вечеря с Арафат“.
