IN MEMORIAM: Славчо Пеев не дочака бенефис за 85-годишнината си, оттегли се от сцената по принуда
Последвайте ни в Google News Showcase
Актьорът Славчо Пеев, който почина днес, от няколко години насам беше тежко закъсал с краката, а напоследък бе и с един парализиран крак, пише в. Ретро. За кончината му съобщи директорът на Сатиричния театър Калин Сърменов.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
Месеци наред ветеранът на Сатирата не бе излизал от дома си и се бе залежал. Изведнъж обаче получил прилив на сили и дори захвърлил бастуна, който се бе превърнал в негов пръв помощник.
Пеев смяташе, че десетките видове лечения и процедури, на които се подложил в последните близо години, най-после са дали резултат, при това съвсем неочаквано.
Пеев беше загубил вярата си, че ще успее да се оправи и дори със сина му взеха решение той да кандидатства да му стане личен асистент. Тъй като Пеев е с доказан ТЕЛК, му се полагала подобна помощ, но той държал болногледач да му бъде негов близък или роднина, а не непознат човек, защото нямало да се чувства никак комфортно.
Синът, снахата и внуците ходели най-вече да му пазаруват, за да не виси по опашки в супермаркетите и аптеките.
През този април доайенът на Сатиричния театър щеше да празнува 85-годишен юбилей. Мечтаел да има достоен бенефис, защото се оттегли от сцената по неволя. До последно Пеев искаше да играе, но заради тежките проблеми с краката се наложи миналата есен да се откаже от ролите си и да бъде заместен от Мариан Бачев. Откакто се чувствал значително по-добре, все повече мислеше за завръщането си пред публика.
Но покрай залежаването беше поотслабнал доста и мускулите му бяха излезли извън обичайната си форма.
Перипетиите на Пеев всъщност били усложнение след прекаран Ковид-19, обяснили му докторите. Болестта му излязла солено и стопила спестяванията му, но не съжалявал за нито една процедура, защото лекарите излезли прави, че ефект от тях ще има, но не веднага.
Славчо получаваше една от най-ниските пенсии в артистичните среди. Парите му били в минимален размер, но никога не се е оплаквал от безпаричие, защото имал и втора пенсия.
Заради емигрантските си години в Кипър той получавал пари и оттам. Сумата е в евро и го устройвала перфектно. Допреди да заболее, той играеше и в Сатирата, и в театъра в Дупница, където дълго време бе и шеф.
Светослав Пеев (Славчо Пеев) е роден на 4 април 1939 година в София. През 1964 година завършва Актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“. Започва работа в Драматичен театър „Йордан Йовков“, Толбухин, а от 1967 година работи в Сатиричен театър „Алеко Константинов“, където е директор до 1989 година. Работи в Дарик радио. Светослав Пеев е директор на Българската академия за култура в Рим, а от 1992 година е директор на Централния студентски дом на куклтурата.
Актьорската кариера на Светослав Пеев включва изиграни над 70 театрални и 100 телевизионни роли, както и участия в 23 филма. През 2006 година започва режисьорската му кариера, която е свързана с театъра. Пеев поставя „Римска баня“ от Станислав Стратиев в Сатиричния театър. Други режисирани постановки от него са „Две сватби и едно прелюбодеяние“ от Рей Куни и „Таблата“ от Димитрис Кехаидис.
Светослав Пеев участва в много филми, сред които „Невероятна история“ (1964 г.), „Отклонение“ (1967 г.), „Опасен полет“ (1968 г.), „Автостоп“ (1972 г.), „Баща ми бояджията“ (1974 г.), „При никого“ (1975 г.), „Войната на таралежите“ (1978 г.), „Приятели за вечеря“ (1981 г.), „Чичо кръстник“ (1988 г.), „Мисия Лондон“ (2010 г.) и други.
Награди
1984 г. – Заслужил артист
„Награда“ на II-то общобългарско състезание за майстори на естрадното изкуство.
„II награда“ на Майските тържества в Пловдив.
Светла му памет!
