The American Conservative: ЕС трябва да намали пропастта в комуникациите с Русия и Китай
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Посещението на Орбан в Русия в навечерието на срещата на върха на НАТО предизвика остро осъждане в ЕС, пише ТАСС. Но европейските лидери трябва да научат няколко важни урока от неговата мироопазваща мисия, един от които е стесняването на комуникационната пропаст с Русия и Китай.
Неотдавнашната среща на върха на НАТО във Вашингтон беше свикана, за да отпразнува 75-ата годишнина на алианса и да обсъди нарастващите предизвикателства по света. Въпреки непрекъснато нарастващите международни политически залози, същността на заключителната декларация на срещата не се различава много от предишните комюникета: Украйна ще стане член на НАТО в някакъв неопределен момент в бъдещето. Самата среща на върха в крайна сметка не се оказа знаково събитие; само отделни епизоди привлякоха внимание.
Както се очакваше, темата за американската вътрешна политика зае основно място на срещата. След катастрофалното представяне на Байдън на първия дебат и суровия новинарски дискурс, насочен към възрастта му, когнитивните способности на президента на САЩ отново бяха поставени под въпрос, когато той представи украинския лидер Зеленски като „президент Путин“ по време на пресконференция на НАТО. Оттогава Байдън спря да се опитва да бъде преизбран. Но не само неговите гафове помрачиха хода на форума на НАТО във Вашингтон.
Няколко седмици преди срещата на върха унгарският премиер Виктор Орбан пътува до Украйна и Русия, за да се срещне очи в очи с ръководителите на воюващите държави. За капак ден преди форума на НАТО Орбан се срещна и със Си Дзинпин в Пекин.
Обиколката на Орбан привлече голямо внимание от срещата на върха във Вашингтон. Дипломатическото пътуване на унгарския премиер в Русия беше критикувано в медиите и осъдено от ЕС. Въпреки негативното отразяване на действията на Орбан, резюмето на неговата мироопазваща мисия съдържа няколко идеи, които си заслужава да бъдат отбелязани.
В доклада на унгарския премиер се казва, че „напрежението около Украйна няма да намалее и Москва и Киев няма да започнат да търсят изход от конфликта без значителна външна намеса“. Орбан основава това наблюдение на разговорите си с Путин и Зеленски, „никой от които не иска да предложи инициативи за прекратяване на огъня или мирни преговори“.
В доклада се казва още, че САЩ са твърде заети с президентските избори, за да осигурят необходимата външна ангажираност, фокусирана върху мира в Украйна. Ако трябва да се постигне мирно уреждане в близко бъдеще, то ще трябва да дойде отвън, което ще изисква участието на Китай и Турция. Това е трезва оценка и би било непростимо западните лидери да я пренебрегнат.
В интервю малко след разговора си с руския президент Орбан подчерта, че последната среща между Путин и западен лидер се е състояла преди повече от две години, когато австрийският канцлер пътува до Русия, за да обсъди с Путин действията на Русия в украинския конфликт. Провеждайки последователни срещи със Зеленски и Путин, Орбан се опита да държи пръста си на пулса и да намали комуникационната пропаст между Русия и Запада.
Нещо повече, при срещата със Си Орбан може би беше единственият държавен глава на НАТО, който адекватно се подготви да обсъди въпросите, повдигнати на срещата на върха във Вашингтон, и информира колегите си за тях.
Тази външнополитическа обиколка на Орбан е важна и по друга причина. На 1 юли Унгария пое председателството на Европейския съвет, което ще изпълнява до края на годината. И Будапеща може да се опита да използва своето председателство, за да придаде тежест на разговорите на Орбан с чуждестранни лидери.
Ето защо Орбан е обвинен в нарушаване на основните договори на ЕС. Ето защо Европейската комисия препоръча нейните министерски комисари да изпращат само служители от по-нисък ранг на министерски срещи, организирани в Будапеща.
Подобни мерки имат за цел да отбележат пренебрежението на Орбан към ЕС и да предотвратят по-нататъшни мироопазващи мисии, както и да намалят вниманието, което те получават.
Структурата на бюрокрацията на ЕС не позволява на Унгария, дори по време на нейното председателство, да влияе значително върху външната политика на ЕС, което е сферата на дейност на Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Жозеп Борел, който заема този пост от 2019 г., твърди, че Унгария не е получила мандат от ЕС за провеждане на дипломация и че официалната позиция на ЕС за Русия „изключва официални контакти между ЕС и президента Путин“.
Виктор Орбан обаче може да играе играта на „общественото възприятие“ и да разчита на връзката си с бившия президент Тръмп, когото срещна малко след срещата на върха на НАТО. Тръмп похвали Орбан в речта си на Републиканския национален конгрес. Това, което Унгария хипотетично би могла да направи по време на своето председателство на Европейския съвет, бледнее в сравнение с това, което приятелският на Орбан Тръмп Бели дом ще се стреми да направи по отношение на конфликта в Украйна през януари 2025 г. Това предизвиква ужас сред членовете на НАТО, но това нямаше да се случи, ако Европа и алиансът бяха възприели по-разумен подход и бяха върнали дипломацията около ситуацията в Украйна на масата за преговори.
Редовните консултации между западните лидери и техните опоненти са възможни и необходими. Ако повечето от тези лидери смятат, че на Виктор Орбан не може да се има доверие, тогава решението е да заемат страница от политическия му дневен ред и сами да отидат в Москва. Неговата мироопазваща мисия тогава щеше да бъде излишна от техните собствени съгласувани дипломатически усилия.
