ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Преди много години най-лесният начин да направиш впечатление бе, като си пуснеш мустак. Но се изискваше смелост и твърд характер. Мустакът бе за цял живот, брадата от днес за утре! Днес е по-различно, за постигането на същия ефект е необходимо да покриеш два-три квадратни метра от тялото с татуировки. А футболист с мустак на терена днес би предизвикал само насмешка в тези времена на епилациите.
Стотици са примерите на големи и не толкова големи футболисти с мустаци. Такива имаме и в българския футбол. Най-познатите са на Ради Здравков и на Руси Гочев. Но и двамата отдавна предадоха каузата на мустаклиите.
Ето и десетте незабравими мустака, които ще ни върнат в романтичните времена на футбола.
На световното Германия 1974 от представянето на Бразилия остана само споменът от Роберто Ривелиньо. Къде, защото го бяха обявили за наследник на Краля Пеле и му бяха връчили фланелката с №10, къде и заради изразителния мустак. Ривелиньо отгледа наследник и той се наричаше Тониньо Серезо. Но копието покри само 50% от оригинала. И понеже Ривелиньо стана емблема, той така и не се раздели с космите под носа в следващите 40 години.
Франко Каузио постигна всичко във футбола с “Ювентус” и “Скуадра адзура”, но днес спомените щяха да бъдат силно избледнели, ако не бе абсолютно фирменият му мустак. По днешните модни стандарти би се казало, че той е роден за мустак. Смугъл, силно окосмен, с горящи черни очи, покриваше представата за типичен сицилиански капо. А мустаците създаваха и илюзията, че е поне с 10 см по-висок. Всъщност беше много дребен! Футболният Франко Неро - това беше Каузио, който имаше доста визити по нашите стадиони през 70-те години на миналия век.
Леополдо Луке е аржентинският мустак във формацията на световните шампиони от 1978 г. Представата за страстно танго включва от една страна знойна мургава девойка, от друга - мачо, който се покрива напълно с Леополдо Луке. А най-естественото нещо бе да застане на върха на атаката, за да смразява противниковите защити. Особено напрежение изпитаха перуанците, които само при вида на Луке си вкараха доброволно цели 6 гола в мрежата. Днес Луке вече е без коса, но мустакът остава непокътнат!
Рууд Гулит започна с мустак, но някъде след световното през 1990 г. се раздели с него и може да бъде считан за злочест изменник. Привързаността към мустаците не е нещо, което можеш да предадеш току-така. Две неща отличаваха Гулит - реге прическата ала Боб Марли и финият коцкарски мустак. С прическата бе уцелил, с мустаците не чак толкова. Но заради съвкупността от тези видимости бе обявен за първия футболен секссимвол.
Определението за мустака на Ули Щилике е интелигентен. Такава беше и неговата игра, действаше с пинсети, но понякога вадеше и хирургическия нож. Точно Щилике опровергава всички познати митологеми за унифицирания тим на маншафта. Вероятно никога няма да се намери научно обяснение на връзката между мустаците и интелекта, но Щилике определено беше мозъчният тръст на Бундестима. Няма как да бъде забравен и няма как да бъде объркан. Появи се и негов наследник - Юрген Колер. Но ученикът така и не успя да надмине оригинала и по двете направления.
Антонин Паненка е представител на класическата бръснарска школа, позната у нас от началника на Швейк - майор Лукаш. Наглед обикновен, но в същото време притворен и лукав, каквото бе и изпълнението на последната, шампионска дузпа срещу Германия на европейското през 1976 г. И мустакът, и копването ще се помнят вечно.
Збигнев Бониек е лошият пример в класацията. Кой знае защо си беше внушил, че с рижавия мустак е много оригинален. На практика мустакът му почти не се забелязваше. Той обаче явно си го харесва, приема го за своя емблема и продължава да го съхранява. Но може би и заради Бониек, Полша се сдоби с още по-известен образец, наречен Летящия мустак, който се превърна във второто аз на ски скачача Адам Малиш.
Греъм Сунес притежаваше класически, добре поддържан и достатъчно страховит мустак, отговарящ на шотландския му произход. Мустаците на 80% изградиха Греъм като бояк, всеотдаен и най-важното сериозен футболист. “Смелите сърца” приключиха като футболна сила и с непоявата на нови мустаци.
С една дума мустакът на Брус Гробелар трябва да бъде поставен в категорията закачливи. Дори бихме го описали като холивудски мустак, ала Кларк Гейбъл. Брус не го използваше за сплашване и респект, а като провокация. И доста съперници се спъваха от топката, когато се изправяха очи в очи с него. Брус изневери на много неща и най-вече на джентълменството на играта, но на мустаците си никога.
Йън Ръш притежаваше изключително оригинален мустак. Дотолкова, че естетически възхищаваше съперниците. Във външния му вид определено нямаше нищо плашещо Мнозина дори дръзнаха да го копират. Ръш се превърна и във вдъхновение за следващия централен нападател на “Ливърпул” Джон Олдридж.
Източник: "Труд"
