ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Световната организация за защита на природата (WWF) заяви, че океаните осигуряват на хората блага под формата на стоки и услуги на стойност 2,5 трлн. долара.
Тези ресурси обаче могат бързо да бъдат изчерпани заради прекомерният лов на риба, замърсяването и промените в климата. Според данни от доклад на WWF, ако океаните бяха държава, те щяха да имат седмата по големите икономика в света, нареждайки се точно след Великобритания, но и преди държави като Бразилия, Русия и Индия.
В доклада се казва още, че макар и представената голям сума, която генерират океаните, тя е непълна, тъй като в изчисленията не влизат морските газови и петролни находища, както и централите за вятърна енергия. В доклада обаче се посочва, че ползите от океаните могат бързо да секнат, тъй като водните басейни се променят най-драстично от когато и да е бил през последните няколко милиона години. Прекомерния риболов, обезлесяването на мангровите гори и изчезването на коралите и морската трева са едни от най-значителните промени, които са настъпили и заплашват да оставят милиони хора без прехрана заради "влошаващото се здраве на океаните".
Статистиката на WWF е плашеща – близо 90% от международните запаси от риба вече са свръх експлоатирани или напълно използвани, а морските видове са намалели с 39% за периода 1970-2010 г. В същото време глобалното затопляне може да се окаже смъртна присъда за кораловите рифове, които съдържат някои от най-разнообразните екосистеми на планетата.
Според доклада вече близо половината от коралите са изчезнали и до 2050 се очаква всички те да бъдат заличени, ако температурите продължават да се качват по същия начин, както до сега. Докладът на WWF включва няколко предложение, които да ограничат негативното влияние върху океаните. Те препоръчват въпросът за възстановяването на океаните трябва да фигурира на видно място сред целите за устойчиво развитие на ООН.
Също така WWF призовават и за активна защита на поне 10% от крайбрежните и морски зони до 2020 г. и за поне 30% до 2030 г.
