АБСУРДИСТАН: Национална кауза - "щраусите". Не е в Лудогорец проблемът, а в...
Последвайте ни в Google News Showcase
"Българи юнаци", мощно огласи "Бай Арена" след попадението на бившия национал на родината ни Марсело Насименто да Коща, по-известен като Марселиньо. Публиката на гостите надвиква феновете на Байер Леверкузен, а "орлите" правят поредното си стабилно представяне в Европа.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Феноменално е как само преди дни се появиха дискусии, че нито 1 фен на Лудогорец не е присъствал в сектора за гости при визитата на "зелените" в Пловдив срещу Локо, а малко по-късно разградчани се радват на солидна подкрепа в Германия.
Необяснимо или може би не? Много българи в чужбина и малко "орли" в нашата родина?
Факт е, че Лудогорец радва мнозина нашенци живеещи навън. Но превърна ли се в "национална кауза"? Въпросът е риторичен.
Колко дузпи пък са отсъдени срещу "зелените" за над 7 шампионата в родния елит - общо 8. Това обаче едва ли е ключовата тема за дискусии във футбола ни.
По-важно е, че "орлите" са тим издигнал на световни висини - наличието на чужденци в състава си и натурализирането на иностранци. Явления, които все повече може да се наблюдават в българските отбори, случват се и на споменатата "Лаута" и в топ грандовете на родния футбол - ЦСКА и Левски.
А националната кауза - представителният ни състав. Той страда, играе катеначо с Норвегия, извън големи форуми е от над десетилетие.
Валдес, Пике, Пуйол, Бускетс, Тиаго, Шави, Фабрегас, Иниеста - 8 испанци титуляри за Барселона във финала на Световното клубно първенство през 2011 година и 4:0 за каталунците срещу Сантос. Футболът показан от въпросния тим на Барса още с Алвеш, Абидал и Меси сред стартиращите е може би най-красивият, същевременно печеливш и резултатен практикуван този век. А доминацията на Барселона с толкова много испанци сред стартовата единадесеторка "случайно" съвпада с периода на световна и 2 европейски титли за Ла Фурия.
От 1962 година до 1998-а България играе в 7 от общо 10 световни първенства. Сега се намираме в период от 5 поредни провала в квалификациите за Мондиал.
Ясно е, че клубният футбол е в основата на националния.
А родният клубен такъв спешно се нуждае от дискусии и промени, в които акцентът да е върху налагането на български таланти и как това да се превърне в абсолютен коз в дългосрочен план. Случи ли се, очаквано би било и публиката да се върне масово по стадионите.
Продължаваме ли по същия модел, колкото и тежко да звучи за националния ни отбор, може би вместо "лъвовете" ще е удачно да започнем - да ги наричаме "щраусите". Не поради лични особености, а защото представляват исторически - футболна нация, която в момента сякаш обаче не желае да прогледне, съзре огромните проблеми във въпросното направление в страната ни.
Едва ли ще има и 1 човек, който да се изкаже остро за състава от Разград, ако той е в групи на евротурнири с 8 българи титуляри, същото важи и за който и да е роден тим. Така, че проблемите на националния ни отбор не идват от Лудогорец или определен клуб, а от това, че в България не малко от спортните хора ръкопляскат на подобни стратегии, прекланят се или просто са незаинтересовани.
Чрез мълчание и неглижиране на родните таланти във футбола, няма да е изненада ако последват още 5 краха в квалификации за Мондиал. И тогава, след време може би "щраусите" ще звучи твърде точно. И всичко е точно...
