Авторът на бестселъра „Градовете на мъртвите. 150 най-забележителни гробища в света“ Иван Първанов: На Мадагаскар вадели покойниците от гробовете им и устройвали пиршества
Последвайте ни в Google News Showcase
Само броени дни след появата си уникалната по рода си книга „Градовете на мъртвите. 150 най-забележителни гробища в света“ от Иван Първанов се превърна в сензация на книжния пазар у нас. Четивото предизвиква читателите да поемат на нестандартно пътуване не само по земния глобус и през вековете, но и през традициите на различните култури, оставили забележителен отпечатък във времето с почитта към покойниците.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
Луксозният том, разпространяван с логото на издателство „Милениум“, представя любопитни данни за 150 от най-забележителните гробища в света – техните истории, малко познати факти от биографиите на личностите, почиващи в тях, както и богат снимков материал, който доказва, че не е задължително траурните паркове да бъдат възприемани единствено като зловещо и обладано от духове място. Значителна част от тези гробища са основен елемент на редица туристически маршрути, а също и обект на пилигримство и разнообразни култове. Много често представляват красиви носталгични градини, съхранили тонове история, емоции и удивителни факти, които разкриват неподозирана мъдрост и дават повод за философски открития.
Повече за книгата и описаните обекти в нея разказа пред ПИК и "Ретро" нейният автор Иван Първанов.
- Господин Първанов, какво ви вдъхнови да съберете информация за 150-те най-забележителни гробища по света в книгата „Градовете на мъртвите“?
- Темата за погребалните ритуали ми е интересна още от студентските години, когато, макар и накратко, изучавахме начините, по които древните народи са изпращали своите покойници след смъртта. Конкретно за тази книга темата ми беше подсказана от моите издатели от „Милениум“, за което им благодаря. В началото подходих с известни опасения, че това може да е една скучна материя. Когато обаче започнах да правя проучванията си, бях изумен от огромното количество интересна информация, която се откри пред мен. Аз навлизах все по-навътре в един непознат, но безкрайно впечатляващ свят.
- Как са се отнасяли с мъртвите древните народи? По какъв начин са извършвани най-ранните погребения, открити от археолозите?
- Въпросът какво да правят с телата на починалите, в началото не е интересувал особено древните хора. Те просто са оставяли телата да бъдат изядени от хищниците. На един по-късен етап, след откриването на огъня, някои народи започват да ги горят. А други пък ги полагат в земята. Всъщност за някакво „отношение“ към телата на покойниците можем да говорим след възникването на божествените пантеони и на вярата в живота след смъртта.
- В хода на историята при различните религии и култури по земното кълбо са наложени различни начини за прощаване с телата на починалите. Има ли обичаи, които могат да ни изненадат или дори стреснат?
- Има немалко, меко казано, смущаващи и нестандартни начини за прощаване с телата на близките. На остров Мадагаскар определен период след погребението мъртвите се изваждат от гробовете, в тяхна чест се устройват пиршества, а живите танцуват с мъртвите. След което те отново се погребват. На Филипините пък трупът се поставя седнал на стол от 2-3 дни до 2-3 месеца, през което време се извършва прощаването с него. В някои части на света пък мъртвите се погребват в специални скални гробници.
- В книгата са представени историите на най-различни гробища от цял свят. Някои от тях са впечатляващи с размерите си, други – с паметниците, трети – заради личностите, които почиват в тях. Кой траурен парк ви остави най-голямо впечатление, след като писахте за него?
- Всеки един траурен парк, до който се „докоснах“, остави по нещо, което ще запомня. Гробищата в католическите и в южно- и латиноамериканските страни ме впечатлиха с монументалността на съоръженията си. В Скандинавието пък се оказа, че местните жители имат доста различно отношение към тези места. През уикенда семействата отиват на пикник сред паметниците. Всяко гробище носи своя атмосфера. Но може би едно от най-интересните за мен е „Веселото гробище“ в Румъния, което показва едно не толкова сериозно отношение и дори леко намигване към смъртта.
- Четивото отделя внимание и на гробищните паркове в България. По какво се различават те от останалите траурни места по света?
- С огромно съжаление трябва да кажа, че българските гробища са едни от най-занемарените в света. Съвременният българин като че ли няма култура на отношение към своите покойници. Така се случи, че посещението ми на Централните гробища в София беше ден преди една от Задушниците. Много от гробовете на нашите велики личности бяха потънали в бурени и мръсотия. Улисани в ежедневните грижи за работа и изкарване на пари за насъщния, ние не се сещаме за последните домове на своите близки, онези, които са ни родили и отгледали и на които дължим това, което сме днес. А това е жалко и не говори добре за самите нас.
- Специална част в „Градовете на мъртвите“ е отредена и на българските военни гробища не само в родината, но и в Европа. Защо са важни и каква е тяхната съдба?
- Военните гробища са неотменна част от историята на една държава. В тях почиват онези, оставили костите си далеч от родината, за да живеят семействата и потомствата им спокойно. Българските военни гробища са част от нашата историческа памет, която ние никога не трябва да забравяме. За съжаление, и тук нещата не са особено добри. Но като се има предвид, че през последните години държавата полага грижи за тези гробища, все пак като че ли има някаква надежда гробовете на героите от войните за национално обединение на България да не се затрият завинаги и да потънат в небитието.
- Посещавали ли сте някои от 150-те места, описани в книгата? Има ли някой конкретен парк, който бихте искали да посетите?
- Трудно би ми било да посетя дори и половината от описаните от мен гробища, тъй като това би означавало да направя едно околосветско пътешествие. На екскурзия във Франция съм посещавал „Пер Лашез“, бил съм и на Ваганковското гробище в Москва, където почива Владимир Висоцки. Определено бих искал да посетя повечето от описаните от мен траурни паркове, за да ги видя с очите си и да усетя атмосферата в тях. И мисля, че един ден и това може да се случи.
