Наш художник впечатли с корица Шимада Соджи
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Криминалната класика "Зодиакалните убийства" на световноизвестния японски писател Шимада Соджи за броени дни стана хит на пазара у нас. Това се очакваше, след като става дума за роман, който предизвиква революция в жанра още с появата си на бял свят. Соджи има повече от сто произведения зад гърба си, включително романи, разкази и есета. В продължение на две десетилетия Шимада развива художествената кариера на любимия си герой Кийоши Митарай със седемнайсет романа, шест сборника с разкази и четири новели. Наред с героя и създателят му става толкова известен в родината си, че временно се премества в Лос Анджелис, за да избяга от славата. Въпреки богатото творчество на Шимада Соджи, дебютната му книга - "Зодиакалните убийства" остава неговото най-популярно и обичано произведение.
Шимада Соджи
До 1981 г. криминалната проза в Страната на изгряващото слънце е подчинена на бруталния натурализъм и острата социална критика. Шимада Соджи не се поддава на модата на психологическия трилър и се съсредоточва върху заплитането на загадката, събирането на улики и дедукцията. Той отказва да заблуждава читателя с цел да го шокира на финала – напротив - насърчава го да се включи в разследването на случая. Окуражава го сам да разреши загадката преди края на книгата. А ето каква е тя:
"Това е един от най-необичайните случаи, за които съм чувал. Бих могъл да го определя дори като неосъществимо престъпление, каквото не e било извършвано никъде другаде по света.
То се развива през единайсета година от периода Шова (1936 г.) в Токио и представлява мистериозна серия от убийства, за която обаче е невъзможно да бъде обвинен който и да било от хората, свързани с тях. Ето защо самоличността на престъпника остава съвършено неизвестна (ни най-малко не преувеличавам).
И така, съвсем естествено, случаят се превръща в енигма и повече от четиресет години цяла Япония си блъска главата в търсене на убиеца – до пролетта на 1979 година, когато и аз се захванах с мистерията, тя все още беше останала, кажи-речи, без никакво развитие."
„Зодиакалните убийства“ поставя основите на литературното течение шинхонкаку (от японските думи за „нов“ и „ортодоксално“ или „автентично) и вдъхновява цяло поколение млади японски писатели. Така наречената „нова класика“ прави реверанс към стила на големи имена като сър Артър Конън Дойл и Едгар Алън По, чиито творби са знакови за Златния век на детективската литература във Великобритания. Шимада често е сравняван с изброените майстори в жанра, заради сложните си, многопластови сюжети и елегантните им развръзки.
Част от японските корици на многократно преиздавания роман
.jpg)
Авторът на „Зодиакалните убийства“ извървява необичаен път към писателското поприще. В детството си се увлича по детективските истории на Едогава Рампо и дори измисля свои собствени приключения, с които забавлява съучениците си в междучасията. По-късно избира съвсем друг път - следва дизайн и паралелно развива интерес към астрологията. Отново насочва вниманието си към криминалната литература чак през 1981 година, след като става свидетел на банков обир. Другата голяма страст на майстора на криминалето е музиката. Шимада е професионален китарист. През 1976 дори издава албум със свои изпълнения.
„Зодиакалните убийства“ е на българския пазар с щампата на издателство "Милениум", в превод от японски на Николай Дюлгеров и със зрелищна корица на Живко Петров, която впечатли както японското издателство „Коданша“, така и автора на романа.
