Авторът на "Мъжът, какъвто е" Дейвид Салаи: Изследвам усещането ни за преходност

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Номинираният за "Мъжът, какъвто е" с престижната британска награда "Букър 2016" Дейвид Салаи разговаря с журналиста Ари Шапиро от NPR (Национално обществено радио), Вашингтон (САЩ). Нашумялата книга, която от скоро е и на българския пазар с логото на издателство "Милениум", е нещо средно между сборник с разкази и роман, майсторски портрет на силния пол днес. Творбата бе обявена за книга на миналата година от редица от най-известните британски медии. Историите в нея са за мъже от различни европейски държави, като повечето от тях не живеят в родината си, а пътуват или са се преселили някъде другаде - в духа на все по-глобализираща се Европа. Всеки от тях е на различен етап и на различна възраст. Преследващи своята представа за живота, те имат различни мечти и планове, но в повечето случаи им липсва вътрешната енергия и решимостта да ги осъществят. Най-младият герой е на 17, а най-възрастният - на 73 години.

- Книгата навява много сериозен размисъл - това ли са мъжете днес изобщо? Ако приемем, че са това, е доста обезпокоително.

- Книгата може да се приеме и за обезпокоителна, защото всичко, което показва, се отнася за днешните мъже - такива са те. А може да я приемете и като пиршество, в което има изобилие от различни видове житейски опит.

- Странно, защото докато я четях, не ми хрумна думата "пиршество". Усещането ми беше доста по-мрачно.

- Разбирам, това е по-скоро на пръв поглед, но няма как и да се пренебрегне, защото съзнанието, че сме смъртни, че не сме вечни, е онова, което диша във врата на всеки от героите. Те се чувстват донякъде безпомощни, притиснати в челюстите на времето. Въпреки това самият аз не намирам книгата си за толкова мрачна, както я възприемат част от читателите.

- А защо според вас се получава това разминаване?

- Може би имам по-ниски очаквания към живота в сравнение с повечето хора. Нещата могат да изглеждат по-добре, когато избереш подходяща гледна точка.

- А имаше ли момент, в който си мислехте, че поне един от героите в "Мъжът, какъвто е" трябва да се чувства осъществен, удовлетворен, доволен от себе си?

- Такъв е главният герой в централната, пета по ред история - журналистът. Той е доволен, изпълнен е с енергия, намира се в пика на своята мощ. Но също така той има и нелицеприятни качества. Една история за наистина чудесен човек, който се справя добре с живота си и е щастлив, всъщност нищо не казва.

- Вие сте живели на различни места в Европа. Израснал сте във Великобритания, сега живеете в Унгария. И героите ви живеят в Европа на размиващите се граници. Деветте истории се развиват в повече от десетина страни. Защо беше важно за вас да създадете такъв тип флуидно пространство в контекста на романа? 

- Имам личен опит, натрупан в пътуване из континента. Но не мисля, че съм кой знае колко уникален, това днес съвсем не е необикновено. Природата на съвременна Европа е такава. Хората си създават нови животи на нови места или просто пътуват често. Така те постоянно се деконтекстуализират. Дали за работа или за ваканция, или пък за да натрупат стаж и да се пенсионират в друга страна - в Европа това се превърна в нещо желано. Това е възможност за преоткриване на себе си, но си има и своите негативни страни. Може да се почувстваш самотен, изолиран, обезверен и объркан.

- Много от женските образи сякаш са незначителни и дори гротескни по някакъв начин. Цитирам в. "Гардиън", в който в списък на жените - герои в книгата ви, са изброени: съблазнителка; майка и дъщеря, които си споделят сексуален партньор; проститутка; любовница, чиято бременност е нежелана от партньора й; обект на сексуални фантазии; отчуждена милионерска съпруга, която иска развод. Защо жените, които представяте, са толкова проблематични? Защо акцентът е върху мъжете?

- Не мисля, че този коментар е съвсем точен, нито пък че героините ми са чак толкова проблематични. Тези кратки квалификации не позават истинската същност на героините. Например проститутката от третата история за мен е най-силният герой в нея. Още повече - кажеш ли, че е просто проститутка, отнемаш много от образа, който е далеч по-интересен от това. Но несъмнено е вярно, че книгата се фокусира върху мъжките знаци и върху мъжествеността. Това беше съзнателен избор, отчасти защото мисля, че има истинска разлика в начина, по който мъжете и жените усещат времето и стареенето. А аз исках да пиша как това се отразява на мъжете, какъв е техният опит.

- Една от централните теми в книгата, това от което мъжете в нея страдат, е, че не са оставили и няма да оставят нищо след себе си. Не оставят трайна следа. А вие самият сте автор с много награждавани книги. "Мъжът, какъвто е" е номинирана за "Man Booker", една от най-големите литературни награди в света. Удовлетворен ли сте от това, чувствате ли, че сте се измъкнал от този "куршум", който дебне вашите герои?

- Не. Защото мисля, че има нещо повече от това - мисля, че е без значение колко успехи си натрупал. Чувствам, че когато ги сложим на везните и от другата страна е нашата човешка преходност, винаги ще моменти, в които се чувстваме крехки, доста незначителни, лесно изличими. Усещането за пустота никога не изчезва. В крайна сметка, дори ако си известен автор на награждавани книги и както казва Стивън Зондхайм, дори да си си създал "децата и изкуството", пак си оставаш уязвим и преходен. Нищо не остава завинаги.

- А какво е вашето отношение на тези две ценности?

- (Смях) Не сякаш съм се "измъкнал от куршум", но, ако си послужа с тази скала, децата, повече от творческите постижения, ни карат да се чувстваме по-спокойни, макар да осъзнаваме, че сме смъртни и преходни. Радвам се на постиженията си и на признанието за моето творчеството, на отличията, които "Мъжът, какъвто е" получава, но това не променя усещането ми за несигурността на съществуването.

 Книгите на "Милениум" можете да поръчате на тел.: 02/879 40 06 (от 9 до 16 ч. в делничните дни), на email: [email protected] или в сайта www.milleniumbg.eu.