Разделят подслушванията на две - свързани с престъпления и такива за защита на националната сигурност
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Временната правна комисия в парламента прие на първо четене промени в Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), според които на агентите от ДАНС се дават права да разследват и арестуват, а Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) се закрива и се влива в агенцията.
Промените бяха приети с гласовете на 7 народни представители от БСП, ДПС и "Атака", в присъствието на шефа на ДАНС Константин Казаков (на снимката). ГЕРБ бойкотира комисията. Тепърва предстои постоянните комисии на Народното събрание (НС), които не са формирани, да разгледат новите предложения за службите.
Проектът, внесен от Сергей Станишев, Лютви Местан, Михаил Миков и Христо Бисеров, предвижда "ДАНС да стане правоприемник на всички активи и пасиви на ГДБОП в едно с целия състав".
Агентите в обновената ДАНС ще имат разследващи функции, както и право да извършват арести, претърсвания и изземвания. За целта те ще си запазят правото да използват СРС-та. В момента ДАНС има само аналитични функции. Събира и обработва данни от проверки, свързани със сигурността на страната, и предоставя информацията на органите на властта.
Изцяло нов закон за специалните разузнавателни средства (СРС) пък ще разграничи методите за подслушвания на две - свързани с престъпления и такива за защита на националната сигурност, пише "24 часа". Това стана ясно, след като комисията прие промените в Закона за ДАНС.
"Този проект е само началото на огромни реформи в сектора сигурност", заяви Христо Бисеров от ДПС. Той уточни, че след като в пленарната зала се приемат законовите промени за вливането на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) в ДАНС, предстои и изваждането от МВР на Специализирана дирекция "Оперативни технически операции" (СДОТО), която извършва подслушване и проследяване.
"Нужно е разграничение върху режима за използване на СРС. Ще има отделни правила за прилагането им във връзка с националната сигурност и такива за борба с престъпността, включително и организираната", каза Бисеров.
Във втория случай, когато използваните СРС не доведат до доказателство за извършено престъпление, те трябва да бъдат унищожени задължително в 10-дневен срок, за да не могат да служат за шантаж.
"Когато обаче се подслушва по повод защита на националната сигурност, записите трябва да бъдат пазени години. Службите, които ще боравят със СРС, трябва да бъдат контролирани от специално бюро и от парламента едновременно", уточни Бисеров.
Той потвърди, че вече се обсъжда идеята за възстановяване на Бюрото за контрол върху
СРС, което бе създадено през 2009 г., но така и не успя да започне работа, тъй като бе закрито в началото на управлението на ГЕРБ.
