Адвокат Росен Димитров: Прокурор за главния? Само заради обсесиите на Христо Иванов!
Последвайте ни в Google News Showcase
Прокурор по разследването срещу главния прокурор – какво означава това?Новината на седмицата в сферата на законотворчеството е създаването на нова правна фигура в областта на наказателното правоприлагане. Това е фигурата на специален прокурор, чието основно и вероятно единствено правомощие ще бъде да разследва Главния прокурор и неговите заместници. Екзотичната новост в българското законодателство стана факт след като Народното събрание прие на второ четене предложенията на депутати от управляващата коалиция за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт.
В резултат и като реакция на дългогодишната критика от страна на извънпарламентарни микро партии, чиято партийна доктрина и съществуване се градят основно върху шумни акции и декларации срещу главния прокурор (за сметка на подозрително мълчание относно проблемите в дейността на съда) се създаде фигурата “Прокурор по разследването срещу главния прокурор“, която аз лично определям като ‘‘надглавен прокурор“.
Защо е нужен надглавен прокурор?
Без да претендирам за правота мисля, че причината за създаването на фигурата на надглавния прокурор е преди всичко обсесивното фокусиране върху прокуратурата от страна на споменатите партии, обединени в поредния политически ляво-десен хомункулус и най-вече на неговия co-leader Христо Иванов. Същият политик, който между другото е рекордьор по дисциплинарни наказания в адвокатската си практика, от години прокламира, че главният прокурор е недосегаем, абсолютно безотчетен и безконтролен в дейността си. Според Иванов никой прокурор в България не смее да се сезира (да започне разследване) срещу главния прокурор – предишен и настоящ, по подадените срещу тях сигнали.
Усещането ми е, че появата в правния мир на фигурата на специалния прокурор е в резултат на дългогодишния политически натиск, упражняван с постоянство от микро партии и техните “присъдружни” НПО-та, ползващи се обаче с макро медийна подкрепа. Погледнато отстрани, натискът е концентриран преимуществено върху българската прокуратура, което поставя логичния въпрос дали мълчанието и неглижирането на проблемите на съда не индицират приключилото му овладяване?
Какви са целите?
Считам, че въвеждането на абсурдната правна фигура на надглавния прокурор преследва не юридически, а политически цели и политически ефект върху избиратели, които вярват във внушенията на лидерите на посочените микро партии, че главният прокурор е безконтролен и недосегаем.
Авторите на вече приетия на второ четене законопроект наивно са приели, че законодателните промени ще удовлетворят перманентни критици на главния прокурор като Христо Иванов&подобни. Вносителите би следвало да са наясно, че личността на главния прокурор ще бъде атакувана при всяка възможност и при всички обстоятелства докато критиците не получат възможност да влияят пряко върху избора му.
В този смисъл напълно допускам следващата “логична“ критика на Христо Иванов и компания е да бъде: “А кой ще разследва прокурора, който ще разследва главния прокурор?“ Тоест, досегашните аргументи за недосегаемост и безконтролност на главния прокурор ще бъдат прехвърлени автоматично досежно прокурора, който е овластен да го разследва, разбира се ако прокурорът по разследването не е посочен лично от Христо Иванов или не е той самият.
Не мога да не задам въпроса дали не се създава опасен прецедент – втора фигура на главен прокурор, вид “Главен главен прокурор“, който разполага с правомощия да препятства нормалната дейност на главния прокурор чрез поредица от дела срещу него, под давление на политически натиск и в зависимост от политическата конюнктура?
Каква е процедурата по номиниране и избор на прокурор по разследването срещу главния прокурор?
Според преходния вариант на законопроекта, право да номинират кандидати имаха само членовете на прокурорската колегия на ВСС. В окончателно приетия текст (като пореден толеранс към съдебната колегия) е предвидено, че в номинирането могат да участват не само прокурори, а целият Пленум на ВСС, т.е. и съдиите. Всяка отделна кандидатура трябва да бъде издигната от поне шестима от членовете на Пленума на ВСС. Отделно от това, всеки желаещ прокурор може да издигне своята кандидатура за поста, като сам внесе документите си.
В окончателно приетия вариант на законопроекта, мандатът на специалния прокурор е намален от 7 на 5 години. Друга важна промяна е мнозинството, с което ВСС ще избира прокурора по разследването на главния прокурор. Въвежда се изискване за минимум от 15 гласа “За” от общо 25 членове на съвета.
Какво ще стане ако прокурорът по разследването срещу главния прокурор откаже да го разследва?
Съгласно новосъздадените текстове в Наказателно-процесуалния кодекс се въвежда двуинстанционен съдебен контрол върху отказа на прокурора да образува досъдебно производство.
Иначе казано, ако има сигнал срещу главния прокурор за извършено престъпление, но специалния прокурор счете, че няма достатъчно доказателства и откаже да го разследва, то този му отказ ще може да се обжалва пред съда. Постановлението за отказ подлежи на обжалване пред Специализирания наказателен съд, който разглежда отказа, забележете – еднолично в закрито заседание!
Истинският юридически абсурд!!!
Към днешна дата главният прокурор Иван Гешев е подсъдим по две дела от частен характер, заведени от излежаващ присъда в затвора рецидивист и от ромски активист, симпатизант на “Демократична България”, по информация от медиите.
Нека си представим първата работна седмица на новоизбрания специален прокурор. Съвсем реалистичен сценарий е той да бъде сезиран с десетки сигнали от представители на площадната демокрация като Христо Иванов и Йоло Денев, от представители на парламентарната опозиция, от свързани с извънпарламентарната опозиция активисти и НПО-та, от лица с криминално минало, почувствали се репресирани от действията на прокуратурата.
Множество от тези сигнали ще бъдат изготвени с пълното съзнание за тяхната недоказуемост, само и единствено с цел да получат отказ за образуване на досъдебно производство, който да използват за политическа пропаганда и като доказателство за обвързаността между специалния и главния прокурор.
Ако специалният прокурор разгледа сигнал, подаден (например) от Христо Иванов за извършено престъпление от главния прокурор и откаже да го разследва, тъй като счете, че няма извършено престъпление, този му отказ може да се обжалва от г-н Иванов пред състав от ЕДИН съдия от Специализирания наказателен съд.
Какво означава това на практика?
В правомощията на съдията е да отмени постановлението за отказа и да нареди на специалния прокурор да започне разследване. В закона не е употребен изразът “да му нареди“, а “да му даде мотивирани указания относно прилагането на закона” и да “му укаже и какви действия за установяване и проверка на какви факти следва да се извършат“, което на практика означава да предопредели действията на специалния прокурор.
Тоест едноличен състав от специализирания наказателен съд (който е приравнен на окръжен съд), може да разпорежда на специалния прокурор, чиято фигура е създадена с идеята да е напълно независим при изпълнение на дейността си по разследването на главния прокурор – поредния алогичен текст, свързан с разглежданата материя.
Това обаче не е всичко:
Друга интересна възможност за прокурора по разследването срещу главния прокурор е възможността му да възлага действия по разследването на следовател в Следствения отдел е Специализираната прокуратура. Тоест, обикновен следовател, действащ под ръководство и наблюдение на редови прокурор, подчинен на главния прокурор, ще може да провежда разследване срещу върховния началник на всички прокурори?!
Напълно реална е възможността по време на мандата си, главният прокурор ще бъде обект на проверки (разследвания) по стотици, а може би хиляди сигнали. Олигархични кръгове, чийто интереси са накърнени от прокуратурата притежават достатъчно финансови средства, в това число собствени медии и възможности да ползват сериозен юридически ресурс, за да бълват непрекъснато огромно количество сигнали срещу главния прокурор. Нека си припомним, че искането за оставката му беше една от основните претенции на последните протести, така че сигналите срещу главния прокурор със сигурност ще бъдат използвани като политическа бухалка срещу него.
Недомислието при уреждането на материята ще принуди главния прокурор да отделя немалка част от времето си за даване на обяснения по сигнали срещу него. Тази ангажираност със сигурност ще препятства пълноценното упражняване на професионалните му задължения и ефективната работа на прокуратурата като цяло – резултат, целят от опонентите му.
Това, което се питам?
Може ли да има по-крещящ пример за откриване на възможност от създаване на корупционна практика, прикрита под лозунга “Борба с корупцията”? Може ли да се превърне в практика подаването на неоснователни сигнали за корупция срещу главния прокурор от парламентарни и извънпарламентарни партии, а отказите за започване на разследване от специалния прокурор да се обжалват от същите партийни функционери пред ЕДИН съдия, който прилично “стимулиран“ да разпорежда разследване?
Възможно ли е недоброжелателно настроени специален прокурор или обикновен съдия от Специализирания наказателен съд с ранг на окръжен и следовател да подлагат на разследване главния прокурор през целия му мандат и по този начин да блокират дейността му?
Интересно ми беше да проверя кои организации и институции са предоставили становища по законопроекта в Народното събрание?
Становища по Законопроекта за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс в Народното събрание са представили следните организации и институции:
− Прокуратурата на Република България.
− Министерство на правосъдието.
− Български Хелзински комитет.
− Фондация “Антикорупционен фонд“.
− Висшия адвокатски съвет.
− Висшия съдебен съвет.
Вероятно забелязвате очеизвадната липса на становище по този фундаментален въпрос от страна на Христо Иванов, който е превърнал твърдението за “недосегаемостта” на главния прокурор и искането на оставката му в основен речитатив в пропагандаторска си реторика.
Тоест обявеният от избирателите си за велик съдебен реформатор, правен корифей, специалист в областта на наказателното правоприлагане и антикорупционната дейност е избрал да не изрази позиция относно предлаганите механизми за контрол върху дейността на главния прокурор, въпреки че тази тема е основен елемент от политическото му говорене.
Христо Иванов съзнателно не се е възползвал от възможността да предложи своето виждане за преодоляване на твърдяната от него недосегаемост на главния прокурор, вместо което се е снишил и е замълчал. За пореден път “основните радетели” на съдебната реформа се дистанцират и не предлагат становище и своите виждания относно значими промени в националното законодателство.
Какво е мнението на споменатите по-горе организации относно фигурата на “прокурора по разследването на главния прокурор“?
Прокуратурата на Република България:
Според прокуратурата на РБ тези изменения не са необходими, тъй като и към момента няма пречки в законодателството да се извършва разследване срещу главния прокурор от всеки един прокурор. Това се доказва и от постановеното наскоро от Конституционния съд на РБ Решение № 11 от 23.07.2020 г по конституционно дело № 15.20 г.
Министерство на правосъдието:
Подкрепя промените и изразява положително си становище. Гарантирането на независимостта на разследването срещу Главния прокурор, включително независимостта на органите, които отговарят за различните етапи на разследването, може да се осъществи само чрез въвеждането на нова фигура сред магистратите – прокурор по разследването на Главния прокурор.
Български Хелзински комитет:
Според тази организация предложената фигура “Прокурор по разследването на главния прокурор“ не изпълнява препоръките за независимо разследване и е пореден опит да се заобиколи силната нужда от намаляване на правомощията на главния прокурор. Прокурорът по разследването на главния прокурор независимо от всичко е подчинен на главния прокурор, а подсъдността пред Специализирания съд неутрализира и без това формалните промени и отчетността на главния прокурор.
Фондация “Антикорупционен фонд“:
Според тази фондация визираният в законопроекта механизъм от една страна не отговаря на критериите за създаване на гаранция за независимо разследване на ръководителя на прокуратурата, а от друга разкрива слабости, които биха могли да доведат до реална опасност от фактическо или юридическо блокиране на всяко потенциално разследване срещу Главния прокурор, или от неоснователното му наказателно преследване по политически или конюнктурни причини.
Констатираните проблеми със законопроекта са на концептуално ниво и не могат да бъдат преодолени с промяна на една или друга негова разпоредба между двете четения. Поради това настояват законопроекта да не бъде приеман.
Висш адвокатски съвет:
Според висшите адвокати законопроектът не преодолява съществуващите недостатъци и поставя под съмнение неговия смисъл и ефективност. Излага се становище, че Конституционния съд на РБ Решение № 11 от 23.07.2020 г по конституционно дело № 15.20 г. Приел, че надзорът за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори не включват случаите, когато прокурор извършва проверки, разследвания и други просецуални действия по сигнали срещу главния прокурор.
Законопроектът може да бъде критикуван най-малко в три направления, поради което Висшият адвокатски съвет изразява своето категорично несъгласие с предлаганите промени.
Висш съдебен съвет:
ВСС в заседание, в което не е участвал главния прокурор е изключително лаконичен, като с едно единствено изречение изразява своето отрицателно отношение към законопроекта.
Тоест от всички представили становища само министерството на правосъдието е изразило положително такова.
Личното ми мнение
Доколкото съм запознат, такава фигура на прокурор, разследващ главния прокурор не съществува в законодателството на европейските държави. Това, което ми дава още по-голямо основание да мисля, че няма развита европейска държава с фигура на прокурор с единствено правомощие да разследва главния прокурор са и думи на самия лидер на Да, България Христо Иванов, изразени в сайта actualno.com на 11.08.2020 г.:
“Именно тази ситуация ни дава основание да искаме, първо, главния прокурор да мине под ясна, демократична отчетност от страна на парламента чрез конституционна промяна, второ, да се премахне несменяемостта на прокурорите и да се направи реподбор на прокурорите в България, защото ако там няма нито един, който смее да се сезира за главния прокурор, очевидно имаме голям проблем и той трябва да се реши чрез реподбор. Такива са правени в много европейски страни – в Албания, Косово, Украйна. Имаме връзка с конкретните екипи, които са ги правили. Това се прави от чужди специалисти, има методики. Подготвени сме.“
Тоест единствени страни, които могат да ни служат за пример, цитирани от Иванов са Албания, Косово, Украйна. Странно защо този път не се спомената и Румъния със своя прословут Румънски модел, който бе втората по-важност тема и основен политически лозунг на “великия” съдебен реформист?
*Настоящата статия не е изчерпателна и отразява личното мнение на автора като адвокат. За доста колеги адвокати специално подчертавам, че засягам принципни въпроси, а не конкретни личности.
Статията на адвокат Росен Димитров е от личния му блог - advokatdimitrov.com
