Хронологията на един мащабен проект, натикан във фризера незнайно докога
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Плановете за изграждане на втора АЕЦ са от началото на 70-те години на миналия век, пише socbg.com.До 1979 година са изследвани около 25 потенциални места, които са сведени до девет, а три площадки са изследвани подробно – Белене, Вардим и Батим.
На 20 март 1981 година правителството одобрява площадка Белене за изграждане на втора АЕЦ.Площадка Белене е на 57 км по течението на Дунав срещу остров Персин (Белене). Намира се на 7,5 км от границата с Румъния, на около 100 км от Плевен, на около 4 км източно от Белене и около 10,5 км западно от Свищов. Общата й площ е 2702 кв. км.
През 1981 – 1987 г. е изготвен технически проект за изграждане на 4 блока с реактори ВВЕР-1000/V-320. През 1985 г. започва изпълнение на подготвителните работи – площите се изравняват и повдигат, изгражда се строителна, монтажна и складова база, както и административно битов комплекс. През 1987 г. се започват строителните работи.
До края на 1989 г. реакторният корпус на 1-ви блок е изграден до кота 13,2 м., доставено е оборудването на първи контур и е достигната степен на завършеност около 40 %. През май 1990 г. проектът е редуциран до два блока и строителните работи се намаляват поради липса на финанси. През 1991 г. първото демократично правителство на страната взема решение за замразяване на проекта поради липса на финанси и нарастващата обществена съпротива. Основното оборудване е консервирано и всяка година се прави технически преглед.
През 1996 г. правителството на БСП инициира довършване на АЕЦ “Белене”. През 1997 г. проектът е отхвърлен главно поради високата себестойност на електроенергията. През 1998 г. НЕК подава искане за лицензиране на площадката, което е отхвърлено поради липса на документи.
2002 г.: На 6 април на конгрес на НДСВ премиерът Сакскобурготски обявява че АЕЦ Белене ще бъде завършена. Правителството отменя решението от 1991 г. за замразяване на проекта.
За 35 г. българите инвестираха поне 3 млрд. евро в пустата и равна сега площадка на АЕЦ „Белене“. Това е рекапитулацията на решенията на различни правителства за втората атомна централа. Започва се на 20 март 1981 г,. когато Министерският съвет взема решение за строителството. То е предшествано от дълго проучване на 9 площадки. Избира се тази при Белене въпреки съмненията за разлом, изложени в една Бяла книга на БАН. И която залага бомба под проекта. В края на 1981 г. площадката е отчуждена, а на следващата година започва работа по нея.
Една мълва гласи, че сагата по изграждането започва след момент на озарение на тогавашния зам. министър и пълномощник на ЦК на БКП Овет Таджер. По време на изграждането на хидротехническия комплекс Белене – Чоара (по известен като „Никопол – Турно Мъгуреле”) на площадката в Белене е струпана огромна по мащабите си техника. Тя, казва Таджер, чудесно може да се използва и за строителството на нова атомна централа.
Ето така, в резултат на едно хрумване живковото Политбюро решава: В Белене ще е втора атомна. Решението е „спуснато” до местното население безапелационно и с внушението, че то трябва да се приеме с овации.
ЦК взема политическо решение за строителството на АЕЦ Белене за една нощ, макар че от деветте площадки тази не е била най-подходящата. По–късно през 1984 г. руснаците дори искат смяна на площадката заради сеизмиката, но нашите поставят на предно място не сигурността, а загубата от вложените вече средства.
Ето първия анахронизъм – появява се една мисъл в главата на отговорен другар и след това започва да са търси обосновка. А би трябвало икономическите условия да подсказват, а след това и анализите да потвърдят необходимостта от това, но нейсе.
Проблемът със сеизмичността няма как да бъде оставен съвсем на самотек. Впоследствие е направено голямо изследване и е изграден такъв фундамент, който да издържа на земетръс от девета степен по скалата на Рихтер.
Първият бетон се налива през 1987 г. Създадена е огромна промишлена база.
Изградена е модерна административна сграда, завод за бетон, който по думите на специалисти може да осигури бетон за цяла Северна България. Особено впечатлява жилищният квартал, изграден за руските работници. Има и квартал за българските работници, той обаче изглежда по-скромно с типичните за социализма панелки. Днес някои от блоковете са незавършени, но по-голямата част са готови за обитаване. Има и детски градини – красиви, с модерни люлки и площадки, но празни и тихи.
Построен е и лиман за тежки товари. Там могат да акостират и кораби. Дъното на Дунав е било прокопано от Свищов до атомната площадка в Белене.
Поръчан е и първият реактор. По това време руснаците са претоварени и не могат да смогнат с поръчките за реактори. Затова ни препоръчват да купим първия реактор за Белене с мощност един гигават от „Шкода“, Пилзен. Той е спазарен за два компютъра и десетина дискови системи на стойност 100 млн. рубли. По това време нашата електроника в Чехия се продава много изгодно – срещу всеки лев вземаме по 3 рубли. Така че 100 млн. рубли за България означават около 30 млн. лв. Тогава България е една от малкото страни в света, които произвеждат суперкомпютри. Машините смятат със скорост десетки милиони операции в секунда.
Въпреки брилянтната сделка, при която купуваме един реактор с мощност един гигават на стойността на два суперкомпютъра и още десетина дискови подсистеми с голям обем на паметта, в началото на 90-те години „Екогласност“ обявява, че блокът е от чернобилски тип и е изключително опасен. Това се оказва пълна глупост. Чешкият реактор е класически водо-воден реактор, а чернобилският е канален реактор с графит. Руснаците по-късно го купуват и той вече работи в тяхна централа.
Със строителството на „Белене” започва да се говори, че България става център на производството на електроенергия на Балканите. И наистина по този показател тогава сме втората европейска страна след Франция, която осигурява около 80% от електроенергията си от АЕЦ, а ние над 47 на сто. След изграждането на „Белене“ и спирането на някои стари мощности, делът на атомната енергия е трябвало да достигне 75-78 %. Все пак се е предвиждало до 2012 г. да имаме 4 хилядника.
След три години 40% от строителните дейности са извършени, 80 на сто от оборудването са доставени. През 1990 г. екоорганизации начело с „Екогласност“ провеждат протести срещу строителството на атомната централа. Те стават един от символите на демократичните промени. Правителството на Андрей Луканов спира работата, а през 1991 г. кабинетът на Димитър Попов взема решение за погребване на проекта. Оттогава са и идеите за строителство на газова централа на площадката на Белене.
Филип Димитров въпреки реакциите на екоорганизации докарва от Чехия по Дунав реактора. Оборудването престоява, докато не го продаваме на руснаците, и реакторът вече прави ток в калининската АЕЦ.
„Белене“ възкръсва през 2002 г. при правителството на Симеон Сакскобугготски. Тогава Симеон Сакскобурготски заменя кон за кокошка, след като обеща да затвори малките блокове в АЕЦ Козлодуй, които бяха сериозно обновени. За реванш или за парлама той извади от праха проекта АЕЦ Белене. И досега се помни, че себестойността на тока от I и II блок бе 0,92 ст., а на III и IV – под 2 ст.
Оттогава до днес обаче там все още нищо не е построено.
Почти 30 години от първата копка ( макар че първа копка на АЕЦ Белене е правена… три пъти) инфраструктура и оборудване за милиарди спи на площадката, отредена за втора атомна. От далеч личи, че в площадката са налети много пари. От близките до града възвишения достатъчно добре се различава огромна и напълно завършена инфраструктура, чакаща да приеме атомни реактори. Отдалече се виждат крановете гиганти – всеки тежи 250 тона, както и корпус за специални метални конструкции. Повечето съоръжения са напълно завършени и само отсъствието на персонал подсказва, че АЕЦ „Белене“ е проект, натикан във фризера, който май пак ще размразяваме.
Местните жители твърдят, че ако Тодор Живков бе останал още 5-6 месеца на власт, реакторът е щял да тръгне. Остава да видим колко власт ще му трябва още на Бойко Борисов, за да реши най-накрая ще я има ли АЕЦ Белене или не.
Сагата „АЕЦ Белене“ продължава и до днес. А докъде ще стигне предстои да разберем…
