Акад. Лъчезар Трайков с горещи разкрития: Как COVID-19 поразява мозъка. За жалост, все още няма лекарство срещу вируса
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ръководителят на катедрата по неврология към Медицинския университет в София академик проф. Лъчезар Трайков, който е и ректор на вуза, проговори за заразата COVID-19 и постковидния синдром. Той разкри как е изкарал и той заразата и имал ли е тревоги.
„Този въпрос ме вълнува от първия ден на ковида. Две са плоскостите. Едната е има ли директно заразяване на мозъчната тъкан и второ мозъчния неврон. И дали не се дължи на възпалението другаде – например в белия дроб. Неврологичните симптоми са нещо, което се случва, например като главозамайване или краткото забавяне на мисловната дейност. По-големият процент от тях се дължат да процеси извън мозъка.“, коментира той по Би Ти Ви публикациите за усложнения в мозъка и след изкарване на заразата, както и дали стресираните са по-податливи на инфекцията и нейната по-тежка форма.
„Вирусът можело да влезе в мозъка по три различни начина. Не всичко, което плува в кръвта минава през мозъка. В мозъка има още една бариера. Една публикация казва, че 460 пациенти са изследвани, а са взели течност от 230 от тях, много малък е бил процентът 7 на директно заразените, имащи антитела.“, продължи неврологът.
„Няма как да вземем приживе. Ние се ориентираме по лимфора. Енцефалитните прояви при ковида са малко. Не трябва да всяваме поредната паника, че ковида влиза директно в мозъка. Разликата е огромна между белия дроб и мозъка, засега мозъка е пощаден.“, обясни акад. Трайков
Той коментира и психическия проблем, свързан с пандемията.
„Има и друг вариант – да има инфекция другаде. Мозъка се храни с кислород и глюкоза. Хората, които са имали лош контрол, стават още по-рискови, защото техните съдове стават още по-тесни. Когато концентрацията на кислорода падне, няма с какво да се компенсира. Те ще отключат главозамайване. Това важи за хора над 65 години. Някои фактори като диабет и затлъстяване , например води до усложнения и при по-младите“, разясни той.
Много голям процент са тревожните разстройства.
„Това е психичен проблем. Нека приемем ковида разумно, за да извлечем правилните изводи. Ковидът ще е дълго сред нас. За съжаление това е една промяна върху нашия живот. Да се надяваме, че някой ден ще имаме ваксина и ли друго лекарство, което да ни отърве. Сега още не можем да кажем. Няма място за паника. Отнемането на разходките от хората е отнемане на лекарство срещу тревожното им разстройство.“, обяви неврологът.
„Най-вероятно засилената тревожност би могла да понижи имунитета, а хроничната тревожност пък може да помогне. Един тревожен човек при тях неврологичните проблеми се забелязват. При тревожните главоболието се забелязва в по-голям процент. Изтръпването на крайниците. Всичко това се засилва при хора с по-голяма тревожност“, продължи той.
„Температурното състояние е свързано с главоболие. Този симптом също може да мине за неврологичен“, изтъкна той.
„Никой не може да каже още за всичките симптоми. Може да се наблюдава и година. Постковидният синдром има много психологични и неврологични симптоми. Усеща се синдром на хронична умора. Ние гледаме да се хванем за увреждане на неврона – говоря за невролозите“, каза той.
„Аз също изкарах ковида. Бях малко отпаднал. Всичко зависи до индивидуалната нагласа. При чувството на тревожност , като някога съм го имал, то изчезна след психоанализата. Ако ти си по-устойчив на тревожност, е по-добре. Когато се разбра, че съм позитивен, няма да се разбере от кои ще съм – тези с тръба или по-леките. Реагирал съм като заставам пред проблема и следвам алгоритъма и моята степен на тревожност е много ниска“, разказа той за начина, по който е реагирал при своето заболяване с Ковид..
