Акад. Светлин Русев за българския Лувър пред ПИК и "Ретро": Новият музей “Квадрат 500” е световно богатство
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Най-грандиозният проект на министър Вежди Рашидов – Националната галерия “Квадрат 500”, по-известен като българския Лувър, най-после отваря врати на 28 май. Композицията на мащабната експозиция, побираща няколко хиляди творби на български майстори и световни класици, е поверена на акад. Светлин Русев. “Квадрат 500” от месец е втори дом на маестрото, който моделира по свой вкус огромното пространство на галерията, амбициран да докаже, че българското изкуство е част от европейските и световни тенденции.
Светлин пристига в 10 ч. и заедно с изкуствоведи и армия помощници до тъмно реди шедьоврите, педантично изпипва всеки детайл, разменя места на картини и скулптури. В момента подрежда залата с японско изкуство.
Какви шедьоври ще представи на ценителите “Квадрат 500”, акад. Русев разкри пред “Ретро”.
- Акад. Русев, световни майстори съжителстват с български класици в най-представителната ни колекция “Квадрат 500”, която още редите. Какво показва картината – можем ли да се съизмерваме със световните образци?
- Това е един изключително нестандартен музей и като съдържание, и като проблематика, изграден върху идеята, че “светът на изкуството е единен и цялостен независимо от историческите и стилови превъплъщения във времето”. От една страна, съжителстват български автори, където е възможно, заедно с творци, определяли европейските и световни тенденции. От друга - имаме изключителни колекции от Африка, Индия, Гоа, Мексико, Югоизточна Азия, Япония, които са представени самостоятелно. Винаги съм имал некомплексирана представа за ръста и развитието на българското изкуство като част от проблемите и тенденциите на европейската култура. Надявам се, че музеят в своята цялост поставя българското изкуство в достойна реална съизмеримост с най-доброто от света на изкуството.
Не е необходимо да си изключителен специалист, за да разбереш, че с откриването на новата Национална галерия ние преоткриваме и достойнствата, и остойностяваме българското изкуство, и заедно с това разбираме какви изключителни шедьоври и колекции сме притежавали от чуждо изкуство. Искам или не, дори най-предубедените ще трябва да минат през един
нов прочит на българската класика
и на изкуството от втората половина на миналия век. А за подобен прочит черно-белите спекулации, независимо дали са съзнателни или не, не могат да ни помогнат.
- Бихте ли разкрили какво ще представя всяка от 23-те зали в “Квадрат 500”?
- Трудно ми е и невъзможно, колкото и кратко да е, да преразказвам нещо, което в самата си същност и специфика е извън словесните обяснения. За концепцията си имах една условна номерация на тези 23 зали. Но сега те са напълнени със съдържание и всяка една от тях има своя смислова, пластична и визуална специфика. Как може да се преразказва една зала, в която са Андрей Николов, Стефан Иванов, Цено Тодоров и Никола Михайлов, когато в нея чрез картините и скулптурите живеят определени тенденции на българската култура? Там са и Дора Габе, и Боян Пенев, и Яворов, и Пею Тодоров, Яна Язова и Балабанов. Или друга зала, в която са Вера Недкова и Андре Лот, Бенчо Обрешков и Борис Иванов с големите автори на френската поетическа реалност? В друго пространство един до друг са Карл Йорданов, Кислинг и Борис Елисеев като братя от една артистична фамилия. Може ли да се разкаже уникалната сбирка, която музеят притежава от Гоа или Африка!? Краткият отговор на този въпрос би трябвало да се съдържа в едно цялостно изследване в обем поне колкото “Война и мир”.
- По какъв критерий подбирахте творбите?
- Грубо казано, на първо място представям най-доброто и представителното за двата музея – Националната художествена галерия и Галерията за чуждестранно изкуство и като автори, и като произведения. На второ място - изваждането на произведения, които могат по възможно най-добър и смислен начин да защитят идеята на един органичен музей, запазвайки автентичността и приноса на различните автори във времето. На трето място - заедно с установените автори и произведения – включване на непознати и малко известни автори и работи, които обогатяват концепцията и като съдържание, и като проблематика.
- Кои са бижутата в колекцията, които биха били гордост за всеки елитен музей?
- За щастие са много и различни, и от чуждото, и от българското изкуство. Работи като тези на Йожен Кариер, на Луцифер на Щук, който в момента гостува в голяма международна изложба, работите на Ренато Гутузо, Хенри Мур, Андре Лот и Корнелиу Баба, Кислинг, Майол, Бурдел, Руо и Роден... В африканската колекция има една изключителна вкаменена пластика, в индийското изкуство – един много ранен рядък бюст на Буда, и т.н., и т.н. Наивно е в една подобна колекция, в която има и Курбе, и Вийяр, да не споменем Феликс Валотон и Морис Дени. Независимо колко са известни и дали са включени в чуждите музеи, но цялата българска класика, при един професионален и сериозен поглед, би била гордост за всеки сериозен музей!
- Не стихват коментарите с колко работи ще бъде представен в елитната сбирка министър Вежди Рашидов?
- Ако не бях убеден във вашата добронамереност и професионализъм, и тъй като въпросът не излиза от вас, а от “коментарите” изобщо в анонимното публично пространство, би трябвало да отговоря, че въпросът е тенденциозен, непрофесионален и в определен смисъл обиден за този, който го задава, и за този, на когото го задавате, и да приключа! Но дългогодишното ни приятелство и доверие ме задължават да кажа няколко думи по принцип, убеден, че тези, към които са адресирани, едва ли ще стигнат до съзнанието им.
Как ще бъде представен един автор, зависи от това с какво разполага музеят, с какво най-добре ще защитя концепцията и с какво най-добре ще представя автора. Вежди Рашидов, както повечето изявени автори от това поколение, е представен ни повече, ни по-малко с произведения, които аз съм преценил, че най-добре ще представят и автора, и идеята за музея.
Вкарвате ме в диалог, обиден преди всичко за самия мен. Трябва ли да кажа какво се крие зад подобни “коментари” и зад тази “професионална” аритметика?! Като се открие музеят, мераклиите могат да смятат и изчисляват колкото си искат, но сега да им давам отчет кой с колко произведения участва и защо, такъв подарък от мен няма да получат.
