АКВАРИУМ С ПИРАНИ! Летец, стриптийзьорка и аутист в битка за „Дондуков” 2
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Един парадоксален факт убягва от вниманието на всички анализи за президентските избори, които съм чел. А той така се набива на очи, че прилича на призрака на завърналата се от политическото небитие Искра Фидосова. Вотът за президент от тази година е като огледално отражение на вота от 2011 г. За една петилетка политическата картина в страната се преобърна толкова много пъти, че човек започва да има усещането, че живее в постоянна центрофуга, а именно това май е причината повечето електорални единици да изпитват гадене, като погледнат какво им предлага политическият пазар.
През 2011 г. повечето от големите кандидати се брандираха с прилагателното "десен". Към този списък можем да отнесем и Росен Плевнелиев, Меглена Кунева, Румен Христов (кандидатът, белязал рекордно ниското политическо дъно на СДС), Мария Капон и кой ли още не. Кандидатът на БСП тогава Ивайло Калфин имаше цялото ляво пространство за себе си, макар че щеше да се издъни титанично, ако социалистите не му бяха прикачили мощна ракета-носител като Стефан Данаилов. Каквото и да говорят "умните и красивите" левите хора в България, имат точен политически инстинкт и просто отказаха да припознаят нещо ляво в Калфин. Историята показа, че са били прави.
Избори 2016 г. са на обратния полюс. Дясното пространство опустя. Изведнъж се оказа, че в него плуват единствено лобистът за енергийните монополи Трайчо Трайков и бившата членка на БКП Цецка Цачева. Никой друг. Дясното у нас дълго време беше моден хит. Новите партии носеха десни минижупи. Политици един след друг се надпреварваха да се дуелират с десни идеи. Но в окото на голямата световна буря и на цунамито от бежанци дясното пространство у нас се сви, сгърчи и заприлича на нещо от алтернативна вселена. Щом фейсбук истерикът на психодясното Асен Генов обяви, че няма да гласува за никого, то това е сигурен знак, че нещата са тежки и се върви към политическа кома.
Номинацията на Цачева освети как само за пет години ГЕРБ е премазал цялото дясно пространство и партиите в него не искат да се конкурират с голямата бяла акула, която пори стръвно вълните. Цецка отдавна е доказала божествената си деснота - именно тя роди идеята, че депутатите не са като обикновените хора, а се нуждаят от повече време за почивка, понеже техният труд е по-смислен и задълбочен. Това е върховен необългарски елитаризъм. Дясно подмокряне с емоционален трепет. В крайна сметка, какво повече може да се иска от един десен човек, а? Всичко описано едва ли е повод за радост, но нека десните да тънат в екзистенциални вълнения, псувни и драматични пиянства.
Точно обратното е в левия лагер. Сега той ври и кипи от политически живот, все едно е аквариум с пирани от далечната и дива Амазония. Първоначално всички хороскопи показваха, че левицата може да се яви единно на тези избори, но после стана ясно, че това е мисия невъзможна. БСП нарита АБВ, смачка амбициите на Първанов да се изживява като ляв кукловод и, в крайна сметка, регистрира ген. Румен Радев като свой собствен кандидат, макар и издигнат с инициативен комитет.
Летецът се оказа добре премислен кандидат - човек без досегашна политическа биография, което го прави недосегаем за системния гняв на българите към политическата класа. Това е българският парадокс - системата така изхабява участниците в нея, че избирателите търсят надежда в неполитическите фигури, защото ги разглеждат като носители на качества, които отдавна са изчезнали навсякъде другаде като древните птеродактили.
АБВ се оказаха в небрано лозе. Авджията Първанов получи порция сачми в задните части, които го накараха да се държи като мистър Бийн на няколко бири. Партията му взе пътя от "Осанна" на генерал Радев (ама какъв професионалист го изкарваха, ама какъв невероятен човек) до "Разпни го" (генералът не вдигнал телефон на Първанов, ах, каква гадина) само за няколко дни. Тогава на терена бе пуснат обичайният заподозрян - Ивайло Калфин. Калфин има политическата съдба на софийска стриптийзьорка - вадят го всеки път, когато има нужда да се впечатлят богатите партньори. Ето как разобличителят на ГЕРБ от 2011 г. през 2014-а стана вицепремиер на Борисов и вкара АБВ в такава смъртоносна серия от компромиси, че партията заприлича на девойка, която не е в състояние да каже "не".
И точно когато всички си мислеха, че интригата в ляво ще е сблъсъкът между БСП и АБВ, в играта влезе и Пламен Орешарски, подкрепен от инициативен комитет. Така всички си дадоха сметка, че лявото пространство се задръства от кандидати, защото там са се натрупали още Татяна Дончева, Александър Каракачанов, Александър Томов, а и Велизар Енчев. Цели седем парчета. Това е изумителен факт.
Ако кандидатите бяха двама, това можеше да мине за случайност. Трима да бяха, можеше да го отдадем на продукт на свръхраздуто его. Но когато станаха четирима, а след това и седем, вече е ясно, че някой се опитва да изпъстри лявото пространство със свои марионетки. Дончева се целуваше с Бойко, Калфин работеше с него, Орешарски като едното нищо може да е влязъл в договорка, а Сашо Томов просто би се прегърнал с всеки с идеята да го излъже за малко пари. Каракачанов и Енчев са носители на автентичност, но при толкова марионетки на фалшивата политика изобщо не е ясно дали техните послания ще бъдат чути. Защото целта е лявото да бъде подчинено, смазано и възпитано до такава степен, че да е способно на колаборация с ГЕРБ, без да съска и да се опъва по идейни причини. Ето защо от прахта бе изваден Орешарски например. Голяма част от левия електорат още си пази тениските с надпис "Шанс за Орешарски" и някой в ДПС със сигурност е изчислил красивата идея как хиляди социалисти ще се подлъжат от сантименталност и меланхолия.
Дончева пък се опитва да го играе аутиста на левицата. Човек, който отказва да признае и да познае света такъв, какъвто е, а се води по някакви свои субективни усещания. Именно това прави кандидатурата й леко шантава. Имаме човек, трайно свързан с БСП, който днес се опитва да пробутва първановистката мантра, че няма ляво и дясно. Тя дори обяви амбицията си да се бори за десни гласове, което е игра под пояс срещу Радан Кънев. Щом Дончева се е насочила към десницата, значи с инстинкта на хищник е усетила, че тронът му в психодясното е силно разклатен. Реанимирането на НДСВ обаче също е опит за заигравка с миналото. Дончева се опитва да възкреси спомена за добрите времена на тройната коалиция и несъзнателно да облъчи електората с него. Това не е точно политически инструмент, но човек, който се изживява като борец срещу статуквото, бидейки силна част от него, не може да бъде причислен към най-нормалната част от населението.
Ето как лявото пространство се оживи. Всички го бяха отписали, погребали и оставили в миналото, а се оказа, че истинската битка ще се проведе там и тя няма да е битка само на интриги, но и на идеи. БСП е в най-интересната ситуация, защото излиза на терена срещу хора, които са се възползвали от всичко, което тя може да им даде - и Томов, и Орешарски, и Дончева, и Калфин. Това е метафоричен двубой с виновното минало, раздяла с една епоха на прехода, в която левицата можеше да бъде унищожена от своите кадрови грешки, но остана като единствен център на съпротива в миговете, в които всичко останало е стъпкано и разбито. Историята се повтаря като фарс, твърдеше навремето Маркс, но тук имаме по-сложен феномен. Огледалното повторение на изборите от 2011 г. показват, че България обича да повтаря един и същи сюжет, просто го мести от дясното в лявото пространство. Това е опит за електорален бунт, очевидно е, че този народ търси отговор на някакъв проблем, а не го получава отново и отново. И това ще продължи, докато цялата политическа система не бъде попиляна на части. Истинската политика се ражда мъчително. Тези избори май ще покажат, че болката се усилва и вероятно изходът не е далече.
Още коментари, интервюта и интересни четива вижте на Retro.bg!
