Актрисата Ирен Кривошиева: Подкрепям идеята на ПИК за мемориал на жертвите от "Света Неделя". Моят дядо оцеля по чудо в атентата преди 95 години
Последвайте ни в Google News Showcase
Актрисата Ирен Кривошиева се оказа свързана с атентатът в църквата "Света Неделя" в София през 1925 г., при който загиват 134 души, а ранените са около 500, като част от тях умират по-късно от раните си. По стечение на обстоятелствата нейн роднина е сред оценелите.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Ето какво разказа Кривошиева пред медията ни:
Интервю на Елиана Василева
- Г-жо Кривошиева, на Велики Четвъртък се навършиха 95 години от най-големия терористичен акт в историята на България - взривяването на църквата "Света Неделя". Подкрепяте ли инициативата на ПИК в пространството около нея да бъде издигнат мемориал на жертвите?
- Подкрепям я напълно, разбира се... Много малко хора днес помнят този кошмар, да не говорим за младите, те изобщо не се интересуват от това. Заставам зад инициативата, не само защото имам лично отношение към този атентат.
- Така ли? Да не би някой ваш роднина да е бил в "Света Неделя" по врема на взрива?
- Да, точно така. Дядо ми Панайот Скрински, млад офицер по онова време, е бил в църквата. Знаете, че поводът в църквата да се съберат много хора е било погребението на генерал Константин Георгиев. Очаквани са били министри, цялото правителство е трябвало да присъства. И Цар Борис Трети - също, но той не отива. Когато са взривили покрива, дядо ми е бил един от затрупаните. Откриват го по пелерината, стърчала е над развалините. Измъкнали са го изпод тухлите, изпаднал в безсъзнание. Не е имал сериозни нарявания. Дядо обичаше да разказва историята на нас, внуците си.
Чрез този атантат посягат и на църквата, той се явява атентат на безбожието, защото комунизмът като система отряза три неща - връзката на Човека с Бога, връзката на Човека с природа, със земята и връзката на Човека с Човека.
- Като казвате безбожие, то май е доста актуално и в днешно време. Всички уж сме много набожни, но само, когато ни отърва. Като сега, например, за Великден - мърморим, че Кризисният щаб зове да не ходим на църва и че това е репресия, нищо, че в останалото време не стъпваме в нея...
- Да, и сега го има безбожието. То е наследено от комунизма. Има една традиция, но не и вяра. Традицията е да опечеш агнешко за Великден, да запалиш свещ, ама защо се прави, не се знае... Не се чете Библията, за да се знае какво е станало преди 2000 години, за да се знае кой какво е правил и за какво... Питам децата в моята школа какво е Цветница, Лазаровден - много от тях не знаят... На Цветница посрещат Христос в Йерусалим и точно седмица след това го разпъват същите тези хора. Та това се случва с всеки един от нас и сега! Днес ще кажат: много си умна, утре ще ме обсъждат с лошо. Всичко, което се е случило в историята на Исус Христос, се случва и сега.
- Лично вие ще отидите ли на църква по празниците или ще се съобразите с препоръките на щаба?
- Аз ще отида, но ще ви обясня защо. Защото аз живея с църквата. Ако ти, читателю, не ходиш всяка неделя на църква, не ходиш на Велика сряда, не ходиш на Разпети петък, не участваш активно в живота на църквата, защо е толкова важно да отидеш на Великден? Ако хората не правят всичко това, което изброих, то да се лишат от ходенето на църква за Великден е като да се лишат, например, от едно гости. Същото е. Но, ако живееш с църквата, трябва да си там. Аз бях в Ротондата на Велики четвъртък, но тези, които го правим обичайно, сме не повече от 15 души. В четвъртък бяхме 8, на разстояние две ръце, всичките с маски. Какво проповядва християнството? Вяра във възкресението. Ако не вярващ във Възкресението, а вярваш на храната и пиенето, няма защо да ходи на църква на Великден.
- Сега, по време на изолацията, липсва ли ви сцената?
- Липсва ми и още как?! Постоянно ми звънят познати от цяла България кога ще отидем и в техните градове с хитовия ни спектакъл на Недялко Йорданов "Две жени, без да се брои мъжът". Силно се надявам това да стане много скоро. Още повече, че нашата постановка е една от малкото, които разполагат със своя озвучителна техника, благодарение на Жоро, мъжа на моята колежка Роси Русева, която също участва в пиесата. Когато вдигнат извънредното положение, мисля, че ще има един период, в който хората отново ще ги е страх да ходят на театър. Но, затова пък, ние ще можем да играе на открито, защото си имаме нужната техника. Между другото, страхът е невероятно нещо. Първо ще си отиде извънредното положение, а чак след него страхът...
- Пандемията с коронавируса завари сина ви Влади в Америка, където заразата е в своя пик. Как е той и каква е ситуацията там, където живеят с Виктория?
- Те живеят в Хънтингтън, Западна Вирджиния. За щастие положението е спокойно при тях. Според мен най-вече защото къщите са разпръснати из хълмовете, могат да се изолират, нямат преки контакти. Иначи е те са в извънредно положение. Влади каза, че няма да ходи на църква на Великден, но те си имат виртуална църква и литургиите ще се предават онлайн.
