Актрисата Ирен Кривошиева пред ПИК: Синът ми Владимир се имунизира срещу COVID-19 и му брах голям страх, за снаха ми не стигнаха ваксините
Последвайте ни в Google News Showcase
Ирен Кривошиева е в звездния каст на новия сериал "Белези", който тръгва в ефира на Би Ти Ви само след няколко дни. Участието й в поредицата е първо за нея след десетгодишна пауза, затова в момента Ирен е в творческа еуфория - вълнува се, че отново се завръща на малкия екран и е отдадена изцяло на ангажимента си.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Пред ПИК Кривошиева разкри повече за новата си роля, но и издаде лични тайни за сина си Владимир, за майка си и Стоянка Мутафова:
- Госпожо Кривошиева, едва ви открихме. В последно време изглежда, че сте прекалено заета покрай снимките на новия сериал с ваше участие - "Белези"?
- Така е. Даже нямам време да ям, буквално. Ето, вчера, например, сме снимали от 10 сутринта до 23.30. Много се радвам, че бях избрана. Работата ми харесва, хората от екипа са много симпатични. Моята роля е на докторка, която влиза в четвъртия епизод, след като се връща от Америка. С екипа се работи много лесно. Сценарият ми допада. Иначе моята гериоиня като характер е коренно противоположна с мен. Обаче се оказа много близка до мама. Тези дни дори се сетих, режисьорът на "Хотел Централ" Веско Бранев, Бог да го прости, казваше: "Можеш много роли да изиграеш, но майка си никога не можеш да изиграеш!". Ето, сега имам възможност да изиграя майка ми - тя, също като моято героиня в "Белези", е по-особен характер, властна, обича да нарежда, но има много хубаво чувство за хумор и самоирония... Иначе с героинята ми пък си приличаме по това, че животът й е доста труден, объркан, заплетен, като моя - за него знаете...
- А как дойде предложението да се снимате в сериала след дългата пауза?
- Обади ми се продуцентът Габриел Георгиев и ми каза, че има роля за мен. Разказа ми за какво стана въпрос общо взето. Вече бяха заснели първите четири епизода. Този сериал се снима по американски тип - действието се развива в процеса на снимките, вкарват се нови герои и персонажи, снима се от различни режисьори, като операторът е един - много е добър, супер професионалист. В момента се рекламират няколко нови тв сериала, но при нашия различното е, че в него има много нови лица. Ето, например, Вера Йорданова - тя е родена във Финландия. Тя е изключително свестен човек. Прави ми впечатление изключително доброто й поведение. Анастасия, която игрие сестрата на Вера, също не е снимала досега. Пенко Господинов е снимал, но не е толкова експлоатирано в телевизията и киното лице. Една друга колежка от снимачния сет, Силвия, пък идва от Англия. За какво ви казвам това? Защото манталитетът на тези хора, които не са живяли в България дълго време, е съвсем различен. И вече отношението, поведението, начинът на възприятие, е много по-различен. Това ме радва...
- С този динамичен начин на живот в последно време, успявате ли да се опазите от коронавируса?
- Аз - да, но мъжът ми Николай го изкара през декември. Само един ден имаше много висока температура, на другия ден падна и край. Една седмица беше много отпаднал, след което загуби обоняние и толкова. На снимките на сериала се спазват стриктно всички противоепидемични мерки и изисквания. Хората зад камера работят по 12 часа с маски, а аз не мога да дишам с нея 10 минути, докато си пазарувам в кварталния магазин. Откакто снимаме, нямаме нито един разболял се от COVID-19.
- Наскоро пуснахте обява във Фейсбук, че търсите домашна помощница за майка си. Със здравето ли не е добре тя, та се налага да има денонощно човек до нея?
- Напротив, тя е на 90 години и е в отлично здраве, много е пъргава. Проблемът й е в това, че кръвното много често й пада и се страхувам да я оставям сама. До август месец тя си беше в кантората и си работеше като адвокат. Дядо ми работеше до 100 години. Мама много трудно преживя едно лично дело, което се точеше десет години. Тази съдебна битка много я изтощи, защото хората, които я атакуваха, за да й вземат един имот, непрестанно възстановяваха делото. Тя беше сама, а срещу нея - армия от адвокати. В един момент мозъкът й се бъгна. Сега има проблеми с кръвното. Целият проблем е заради него, да не падне и да се нарани. Затова ми се наложи да взема жена, която да се грижи за нея. Намерих помощница. Ваши колеги бяха написали, че търся и жената отишла в редакцията да пита как да се свърже с мен.
- Как се развива медицинската кариера на сина ви Владимир, все още ли е стажува?
- Да. Догодина вече ще може да практикува. Сега стажува в различни отделения, присъства на всякакви хирургически операции - дали за сърце, дали раждане, за да може да има представа за всичко. Каза ми, че вече се е ориентирал какъв тип доктор иска да бъде. Наумил си е да се профилира в нефрологията - знаете, че това дял от медицината, занимаващ се с диагностика, консервативно лечение и превенция на бъбречните заболявания. Очаква следващата година да го назначат като младши доктор в една от болниците в Хънтингтън, Западна Вирджиния.
- Като медицинско лице на първа линия, Влади вече ваксинира ли се срещу коронавируса?
- Да. Преди две седмици му поставиха и втората ваксина. Много се бях притеснила, но за щастие всичко е наред, няма никакви странични реакции. Съпругата му все още не е имунизирана, за нея не е имало ваксина. А това, че Владимир е на първа линия, не носи привилегии за членовете на семейството му. Майката на Виктория е полусобственик на болница и въпреки това, снаха ми още не е ваксинирана. Но синът ми не работи в болницата на тъща си. Тя много го обича. Даже тя е завършила същия университет, в който и той се дипломира.
- Преди дни, на 2 февруари, вашата близка колежка Стоянка Мутафова щеше да навърши 98. Отмина ли болката от загубата й вече?
- Абдурд, това е невъзможно! Непрекъснато ми е в главата. Онзи ден играхме новото ни представление "Кекс вместо секс" и се подготвях в гримьорната. В един момент, докато си слагах червило, се усетих, че съм си купила същия цвят, какъвто Стояна искаше за нея. И също като нея съм придобила навика да се червя без огледало. Много ми липсва, това е истината. Тя си беше наумила, че ще почине на 97 години, така и стана. Майка й е починала на тази възраст и ми казваше: "Да знаеш, че и аз ще умря на 97!". Просто си усещаше жената.
- Неотдавна се простихте и с друг ваш колега - Филип Трифонов. Бяхте ли близки?
- Да, навремето бяхме много близки. Участвали сме в един филм заедно. Но напоследък не се чувахме. Докато беше жив, никой не се сещаше за него. Чак като почина, всички изведнъж му станаха големи приятели. И знаете ли защо? Защото славата и на смъртта се лепи.
