Актрисата Лилия Маравиля: Бях на 6 г., когато сготвих за първи път

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Лилия Маравиля е родена във Варна през 1969 г.Завършва Актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1993 г. в класа на проф. Крикор Азарян. От 1996 г. е част от трупата на театър „София”. Омъжена е за италианец, откъдето идва и интересната й фамилия. Има дъщеря – Паола.

- Госпожо Маравиля, вашият съпруг е италианец. Научихте ли го вече на българските специалитети?

- За съжаление, не. Той готви, но определени неща от италианската кухня. Това, което ми харесва е, че има отношение към храната. Давам си сметка, че покрай него и аз промених културата си на хранене. Сега разбирам, че преди за мен храната не е била нещо особено, не е била важна. Било е нещо, което да ми запълни стомаха, за да не съм гладна. Сега обаче не е така. Когато става дума за паста, той отговоря. Не се меся по никакъв начин, дори и не гледам. Вкъщи имаме правило, че не може да има повече от един човек в кухнята.

- А вие какво научихте от него?

- Има едно ястие, което знам. Като дете съпругът ми е живял в Етиопия и го знае от тогава.  То се прави с месо и се казва тъпс. За него има специална подправка, която поръчваме от чужбина. На вид прилича на червен пипер, но вътре има около 120 различни растения. Та се слага от нея в един тиган, заедно с малко зехтин. Избираме хубаво месо, което мариноваме в тази смес. След това се пържи само за няколко минути. Става невероятно вкусно. Това се научих да правя и използвам вече и подправката почти във всичко.

- Италиански специалитети правите ли?

- Рецептите за италианските ястия, които знам, съм научила от моята свекърва. Имаше период, в който тя живееше в България и много ни готвеше и ми показа много неща. Сега, когато ни идват на гости ми е много приятно, когато ми каже, че й е вкусно.

- Кога се научихте да готвите?

- Когато започнах да живея сама, като студентка. Имах една приятелка, с която заедно живеехме на квартира. Нямаше как, трябваше да си готвим. Хвърчаха буркани от нейните и моите родители. В крачка започнахме да импровизираме и да си готвим. Имаше още една приятелка, която беше завършила готварски курс. И тя ни съветваше това-онова. Изненадвам се, когато някой ми каже, че просто не може да готви. Няма нещо като „не мога”, въпросът е до желание. Още повече, че сега в интернет има стотици рецепти, всичко опитано и описано със снимки, стъпка по стъпка. Така че единственото, което липсва е желание.

- Какво беше първото, което сготвихте?

- От много малка съм опитвала да правя разни неща. Тогава животът беше такъв, че майка ми и баща ми ходеха на работа. Аз отивах сама до детската градина и се връщах отново без придружител. Един път обаче майка ми замина някъде. И реших да направя обяд на баща ми. Събрах зеленчуците, които намерих в хладилника и ги сложих в едно гювече. Направих гнездо от кайма и го сложих отгоре. Чукнах отгоре едно яйце и го оставих леко да се запече. Не зная откъде ми дойде на ум тази рецепта, явно някой ми я е казал. Но баща ми беше много впечатлен. А тогава бях на около 6 години. Но имах голямото желание да го изненадам, затова и се получи.

- А сега как определяте менюто у дома?

- На мен ми е много трудно да измислям всеки ден менюто. Но обичам да готвя бързо и здравословно. Разбира се трябва да е и вкусно. Сега е летния период, в който през деня не се набляга на много ядене и се правят предимно салати. По принцип, когато сме у дома ядем паста или ризото. За пастата, разбира се, отговаря съпругът ми. Обичам да правя вегетариански неща, като гювеча например. В повечето случаи импровизирам с нещата, които имам и винаги ми се получава много вкусно. Вечер обикновено ядем месо или риба.

- Вие имате и една прекрасна дъщеря – Паола. Учите ли я да готви?

- Не искам да я насилвам. Но виждам, че тя проявява желание от време на време да ми помага. Разбира се, оставям я да разбърка нещо например. Скоро обаче ме изненада. Беше при една приятелка и остана да преспи там. Каза ми, че направила хляб. Обясни ми, че го направила от вода и брашно. Нямам идея какво се е получило, но всички го харесали, дори и родителите на приятелката. Та не й спирам поривите в кухнята, но все пак внимавам да не направи някоя беля. В последно време прави десерти – замразява кисело мляко и плодове. Радвам се, че има желание.

- Къде да ви гледаме през новия театрален сезон?

- В края на октомври трябва да бъде премиерата на постановка на театър „София” – „Госпожа Министерша”. С голямо удоволствие работя по тази пиеса. Това е невероятна комедия на Бранислав Нушич. Българската публика я познава и я харесва. Аз съм в ролята на министершата и подхождам много отговорно към ролята. Очаквам да започнат и снимките на четвъртия сезон на сериала „Под прикритие”.