Актрисата Лилия Маравиля пред ПИК и "Ретро" за новия сериал „Връзки“: Мишо Билалов ми изневерява!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Звездата на театър „София” Лилия Маравиля играе главната женска роля в премиерния сериал „Връзки”, който стартира по Би Ти Ви. Тя си партнира с най-актуалния български актьор Михаил Билалов в съвременната градска комедия „Връзки” на режисьора Виктор Божинов („Под прикритие”). В актьорския екип са още Яна Маринова, Анета Сотирова, Валери Йорданов...
Лилия Маравиля разкри пред „Ретро” пикантни подробности около сюжета и героите в сериала.
- Лилия, за пръв път играете главна роля в сериал. Режисьорът Виктор Божинов каза, че във “Връзки” буквално блестите. Как спечелихте ролята?
- Сценаристката Ваня Николова ми каза, че ме е забелязала в някои сцени на “Под прикритие” и си помислила какъв потенциал имам. Сценария на “Връзки” го е писала за мен, за Мишо Билалов, за Анета Сотирова – за определени актьори.
- В какво амплоа ще ви види публиката, разкрийте малко подробности за героинята си.
- Моята героиня е известна столична архитетка с успешен бизнес, печели много пари, има страхотен стил на обличане, живее в свой подреден и луксозен свят. Тя е доста различна от мен, авторитарна жена, която има втори брак – с психотерапевт и брачен консултант. Връзката им е започнала много лудо, влюбено, но през годините моята Мика доста се променя. Отдава се изцяло на бизнеса си, превръща се в истинска снобка и това определя по-странните отношения в семейството є. Впоследствие разбира, че една връзка трябва да се отглежда. Човекът до нас има нужда от внимание и любов, а започваме да го приемаме като своя собственост.
- А в каква светлина ще видим бившия злодей Джаро?
- Героят на Мишо Билалов – Тони, е много интелигентен мъж с чувство за хумор, далеч по-спокоен от вечно бързащата и на педал Мика. Той е леко над нещата. Коренно различен е от Джаро. Режисьорът Виктор Божинов точно това каза. Най-хубавото е, че хора, които са гледали вече “Връзки”, не могат да свържат мен или Мишо с “Под прикритие”. Което е страхотен комплимент за нас като актьори.
- Заедно с Билалов и Яна Маринова сте замесени в любовен триъгълник. Какви страсти се вихрят между вас?
- В началото няма никакви страсти, тъй като аз дори не подозирам за тяхната връзка. Това, което се случва с мен, мъжът ми не го знае, това, което се случва с мъжа ми, аз също не го зная. Което е най-интересното и парадоксалното в тези ситуации.
- Трудно ли е партньорството с Билалов?
- Трудно в никакъв случай, напротив, удоволствие е да си партнираш с толкова добър актьор. За пръв път се срещам с него. В проекта “Под прикритие” бяхме заедно, но никога не сме имали общи сцени и съм много щастлива, защото той е прекрасен партньор, много рефлективен. Много сме близки, много бързо се усетихме, имаме почти еднаква чувствителност към нещата, към текста и ситуациите, така че ми беше много лесно. За мен беше удоволствие и чест.
- Има ли във “Връзки” култови реплики като в “Под прикритие”, които ще останат в градския жаргон?
- Мисля, че има много бисери. Ваня Николова е изключителен сценарист, работи много внимателно със словото. Репликите са кратки и концентрирани, наситени, с ритъм. Примерно когато Тони казва на моята Мика: “Защо се държиш като жена, която носи целия свят на гърба си?”, тя отговаря: “Аз не съм жена. Аз съм мъж. Защото само аз довличам месо в пещерата”. Хуморът е интелигентен и симпатичен. Харесва ми, че героите са умни хора, които попадат в глупави ситуации, но се опитват да излязат по почтен начин от тях. Оттам идва и комедийният ефект.
- На кого бе по-вълнуващо да сте съпруга – на Христо Шопов (в Love.net), на Владо Пенев (в “Под прикритие”) или на Михаил Билалов сега?
- Аз съм страхотна късметлийка, защото моите “съпрузи” са топактьорите в България. И тримата много ги обичам. Но отношенията ми с тях бяха различни. Когато имаш такива добри партньори, няма как да кажеш с кого ти е по-приятно. Усещам, че и Владо, и Христо, и Мишо ми имат страхотно доверие и ме харесват като партньор. А това е достатъчно, за да има химия на екрана.
- А кой ви харесва повече като мъж?
- Да ви кажа - нито един от тях не е мой тип (смее се). Би било много хубаво, ако от екрана това не си личи.
- “Връзки” влиза в сблъсък с турските сериали по Би Ти Ви, ще можете ли да се преборите с тях?
- Чак в сблъсък - едва ли, защото “Връзки” е в съвсем друга ниша. Давам си сметка, че турските сериали се гледат много, защото в тях зрителите проследяват взаимоотношенията между мъже и жени в едно семейството. Мисля, че във “Връзки” точно това го има и би бил интересен дори за публиката на турските сериали. Но ще поживеем и ще видим.
- Какво мислите за прословутите “мечки” в театъра и чувствате ли се и вие като такава?
- Не, аз не съм толкова популярна от телевизията, колкото са много други. Добре разбирам откъде дойде тази мода. Няма нищо лошо, когато актьори станат популярни от екрана, хората да отидат да ги гледат в театъра – така се печелят нови зрители. За съжаление в един момент тази практика стана леко обидна – за да си осигурят гледаемост, театралните директори и режисьори прибягваха до популярни лица, за да идва публиката за тях. Няма лошо, но мисля, че това вече би трябвало да мине на заден план. Защото има много интересни актьори в различни театри, но на тях не им се предоставя определена роля, защото на режисьора му трябва “мечка”. Струва ми се много нечестно, но ситуацията е такава, пазарът у нас е много стеснен, нашата гилдия е от шепа хора и се познаваме помежду си. Иска ми се режисьорите и в киното, и в телевизията, и в театъра да се опитват да откриват нови лица. А не да се налагат всеки път едни и същи. Това омръзва на публиката.
- Вие бихте ли се снимали в реклама за салам или пък да станете водеща на риалити шоу като ваши колеги?
- Не мога да обвинявам или да казвам кое трябва да се прави и кое не. Аз лично мисля, че не бих приела такъв ангажимент. Но много зависи от ситуацията, в която се намира един актьор и дали това му е интересно. Телевизията не трябва да се подценява, там се изискват умения, които не всеки има. Един актьор може да е прекрасен на сцената и в киното, но да не може да се справи с живо предаване. Това е съвсем друг бизнес. И ако някой актьор има любопитство и необходимите умения, защо не. Още повече че заплащането на такъв ангажимент е много по-различно от заплащането на един нещастен актьор в български театър. За съжаление. Това е доста унизително за нас, творците. Като че ли труда ни го приемат малко повърхностно, “ето едни маймуни тука, малко да подскачат, да ме забавляват”. Актьорският труд е много сериозен и изисква страшно много работа.
