ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Стефка Янорова има десетки роли в театралната и филмовата си кариера. Телевизионната известност я споходи, когато изигра блестящо фризьорката Ванчето, съпруга на охранителя Ставрев в сериала „Стъклен дом”. Актрисата продължава да е на гребена на вълната – сега я гледаме като преподавателката по математика Пешева в „Революция Z”, която върти любов с директора на училището Цеков.
Съпругът на Стефка Янорова – Петър, е лекар. Двамата се запознават, когато тя е ученичка в Стара Загора, а той – студент по медицина. Силните чувства между двамата обаче пламват доста по-късно.
- Коя роля ви допада повече, г-жо Янорова – на фризьорката Ванчето в „Стъклен дом”, или на учителката Пешева в „Революция Z”?
- И двете роли обичам много. Когато човек прави нещо професионално, няма удобно и неудобно. Като натюрел ми е по-близка преподавателката Пешева. Защото като малка исках да стана учителка. Така усвоявах уроците – играейки на учителка.
- Героинята ви Пешева твърди, че „...математиката развива ума, а литературата го скапва”. Споделяте ли мнението й?
- Що се отнася до литературата, тя не скапва ума – напротив, развива го, обогатява го. Като ученичка бях доста слаба по математика, но тази наука не е никак суха, както мнозина смятат. Всичко в живота е математика, сметки.
- Житейските си сметки добре ли правите?
- Не. Както казах, имам пропуски в математическото си образование.
- В „Революция Z” г-жа Пешева върти любов с директора на училището Цеков (Георги Кадурин). Мнозина биха заклеймили такава връзка...
- Съгласна съм с твърдението, че там, където работиш, не бива да имаш връзка. Все пак, ако става дума за любов, няма смисъл да говорим какво може и какво – не. Но ако въпросът опира до гъделичкане на фалшиво самочувствие, такава афера наистина не е много редна. Много се забавлявам с „любовната ми връзка“ с Георги Кадурин. Доста хора смятат, че потърпевшата в такива служебни авантюри е жената. Но аз познавам мъже, които доста са си патили от връзка с колежка.
- Кой е по-приятният партньор – „съпругът” ви Ставрев или „любовникът” ви Цеков?
- Ставрев, естествено. Защото Цеков е маниакален тип.
- Ставрев беше голям ревнивец. Ухажорите ви в реалния живот такива ли са?
- Не давам поводи за ревност. Скоро прочетох нещо, което много ми хареса: ревността е липса на достатъчно любов към другия. Самата аз съм много ревнива. Но си давам сметка, че проблемът не е в мъжа до мен, а у самата мен. Ако обичаш много някого, пусни го. Ако се върне, значи е твоят човек. Ако не го направи, не е за теб.
- Тъгувате ли за „Стъклен дом”?
- Когато нещо е хубаво, трябва да спре преди да е започнало да се разпада. Мисля, че „Стъклен дом” свърши навреме.
- Критици твърдят, че Стефан Данаилов, Цветана Манева и други актьори играят по един и същ начин в различни сериали. Вашият коментар?
- Всички отиваме да гледаме филм с Робърт де Ниро, за да видим именно Робърт де Ниро. Стефан Данаилов и Цветана Манева са допринесли толкова много за българското кино. Не бива да омаловажаваме успехите им. Освен това те са личности.
- Виждате ли много личности в управлението на държавата ни?
-Там не виждам личности. Нивото на управниците ни е паднало много. Аз например винаги гласувам на избори. Ако човек иска нещо да се промени, трябва да гласува. Ненавиждам фразата „ама от мен нищо не зависи, нищо не можем да направим”. Напротив. Можем много да направим. Не мога да искам държавата да се погрижи за мен, щом аз не съм отишла да гласувам. Не е редно да хвърля боклуците си на улицата и да очаквам кметицата Фандъкова да дойде да ги прибере. От социализма наследихме липсата на чувство за отговорност - отговорността се размива в колектива. Всеки очаква друг да я поеме.
- У нас и сега, по време на дивия капитализъм, отговорността е споделена...
- Не можем да очакваме, че за двайсет години нещата у нас радикално ще се променят. Пък и да си призная не вярвам в демокрацията. Дано бъде измислено нещо ново и по-добро от нея. Или пък у нас да има военен преврат, след който да се установи диктатура. За да се спазват поне някои закони.
- Най-голямата житейска отговорност, която сте поели досега?
- Отгледах дете. Възпитанието не е лесна работа. Дъщеря ми Петра вече е на 16 години. Тя не прилича на мен. Много по-умна, адаптивна и мъдра е.
- Петра често ли дърпа дявола за опашката?
- Да, тя е в такава възраст. Въпросът е доколко дяволът ще го заболи. Внимавам дъщеря ми да не затъне в простотия. Понеже напоследък у нас избуяват простотията и глупостта. Толерират се хора, които са от простак нагоре, които са удобна посредственост. Ако искаме децата ни да останат в България, трябва да се преборим с това.
- Удобната посредственост е на почти всички управленски нива...
-Аз съм ученичка на проф.Крикор Азарян. Той често казваше: „Пазете се от посредствения човек, той е най-опасен”. Минаха години и разбирам, че е бил много, много прав.
- Смятат ви за особена птица. Това дразни ли ви, или ви ласкае?
- Да, особена съм. Е, не се лаская от това, но ми е приятно. Не мога да се видя отстрани, но смятам, че не съм съвсем обикновен човек. Не искам да съм обикновена.
- На каква птица се оприличавате?
- Нощна птица. Ако можеше всичко да се случва през нощта, репетициите да са тогава, животът щеше да е прекрасен.
- За някои хора животът е честа смяна на политическото амплоа. Те прехвърчат като пеперудки от партия в партия.
- Като студентка в първи курс правих етюд с пинчер, който зарязва кокала си. Преподавателят ми Тодор Колев каза: „Моето момиче, как куче ще зареже кокал?! Все едно някой политик да вземе властта и после да я пусне. Няма такъв филм!”. Ясно е, че „пеперудките” прехвърчат заради властта и парите. Духовните ценности не ги вълнуват. Преди години бях на фестивал на късометражното кино в Париж. Имаше паралелна програма – прожекции на български филми, в един от които участвах аз. Всяка вечер на прожекциите идваше много възрастен господин и гледаше всички наши филми. Не издържах и го попитах защо прави това. Ето отговорът му: „Г-жо, интересно ми е как човек променя ценностната си система”. И обясни, че е журналист и писател. Дадох си сметка, че ние през тези 20 години преход не разбираме, че трябва да пренаредим ценностната си система. За да не се превърнем в объркани и нещастни хора.
- Вие често ли променяте мнението си?
- Трудно го променям. Във всеки човек е кодиран определен характер. Когато си верен на характера си, на себе си, удовлетворението е много по-голямо. Ако решиш да угаждаш на този и онзи, да се гънеш пред всички, накрая съвсем ще се побъркаш.
