В нашето общество винаги ще царуват наглите и амбициозните, които минават през трупове, за да постигнат своето
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Манекенката Яна Маринова направи стремглава актьорска кариера и стана едно от най-известните лица в тв сериалите. Тя дебютира в „Стъклен дом“, където затъмни някои професионални актриси, а наесен ще я гледаме във втория сезон на „Фамилията“.
За пръв път Маринова изгря на малкия екран в тв риалитито „Сървайвър” през 2008 г. Преди да пробие в български филми, тя е участвала в американски продукции, където изпълнява сложни каскади.
Интервю на Зорница Веселинова
- Яна, в началото на август започват снимките на втория сезон на сериала „Фамилията”. Какво се случва с героинята ви Лора Арнаудова?-
- Лора, както всички герои от „Фамилията”, е проядена отвътре. В следващите епизоди ще се разкрие истинското й лице. Ще стане ясно какво е най-ценното за нея в семейството й. Това най-ценно нещо е и най-голямата й слабост.
- В сериала „Стъклен дом” изиграхте дамата от хайлайфа Елена Атанасова. Елена или Лора прилича повече на Яна Маринова?
- И двете героини приличат до известна степен на мен. Лора Арнаудова се интересува предимно от семейството и децата си, аз - също. Тя е много дисциплинирана, аз - също. Що се отнася до Елена, докато играех в „Стъклен дом”, до такава степен бях влязла под кожата й, че и в живота правех хапливи забележки, държех се авторитарно като нея. Исках да разбера как въздейства такава амбициозна жена, свикнала да манипулира околните, особено мъжете.
- Какви са резултатите от експеримента ви?
- Установих, че силните хора реагираха с презрение към такова поведение, а останалите, по-слабите характери, се смущаваха, навеждаха глава и изпълняваха разпорежданията. Тогава за сетен път се убедих, че в нашето общество винаги ще царуват наглите, нахалните, амбициозните, тези, които минават през трупове, за да постигнат своето. Още нещо: експериментът показа, че мога да бъда кучка. Обаче предпочитам да бъда като Лора Арнаудова, а не кучка като Елена Атанасова.
- Но жените-кучки май живеят по-добре? Известно е, че лаят и хапят и всички се съобразяват с тях...
- Според мен те рано или късно губят – и в живота, и във филмите. Животът винаги изиграва кучките – всичко при тях е временно, накрая получават това, което са си заслужили. Има една приказка, че богатите също плачат. Обаче кучките плачат най-много. Защото ударят ли те по егото, боли много. Човек трябва да умее да губи, да знае, че не всичко се постига на всяка цена. Лично аз преследвам целите си като кучка, както Елена Атанасова. Ако например ми кажат „това не можеш да го направиш”, се боря със зъби и нокти. Но само в името на справедлива кауза.
- За какво сте използвали най-често зъбите и ноктите си? Коя е най-сладката ви житейска победа?
- Тази, която е най-сладка за всички момичета: първата любов. Става дума за младеж, който непрекъснато ме малтретираше. Дори ме простреля в бедрото. Но стиснах зъби, успях да преодолея страха и казах „край”. Когато бях спортистка, пък се заричах: трябва да направя още една обиколка, да потичам още един метър. А като се развеждах с първия ми съпруг, потиснах обидата и си стиснахме ръцете като приятели. Когато започнах да играя във филма „Хотел „България”, от снимачния екип се чудеха: как манекенка на 26 години може да играе в тази лента?! Заинатих се: ще докажа, че мога.
- Как се доказахте в „Сървайвър”?
- Доказах се в чисто физически план. Беше много тежко. Що се отнася до „Стъклен дом”, видях с кои актьори ще играя - Стефан Данаилов, Георги Кадурин, Асен Блатечки и др., и косите ми настръхнаха. Споделих притесненията си с Евтим Милошев, когото познавах от „Сървайвър”. Той се разсмя: „Смятах те за много корава”.
- Скочи ли самочувствието ви, когато преодоляхте притесненията?
- След като изиграят ролята на крал или кралица, някои актьори се смятат за такива и в живота. Но аз не съм от тази категория. Не се самозабравям, помня откъде и как съм тръгнала.
- Вие сте Лъвица като зодия. Лъвовете много обичат да командват, да се разпореждат, нали?
- До известна степен – да. Но вкъщи се подчинявам на големия „лъв” - съпруга ми Тихомир и малкото „лъвче” – 11-годишният ми син Никола. Голямата амбиция на много жени е да командват в семейството. Задължително е да искаш и да можеш да управляваш малкото си царство. Но прави това умно, тактично, по женски. Не тропай с юмрук по масата и не тормози мъжа си. Когато снимах в САЩ, забелязах, че доста солидни господа са с партньорки азиатки – предимно тайландки и виетнамки. Защото повечето европейки и американки, които печелят добре, командват и унижават мъжете си.
Силните мъже предпочитат жени, които се оправят добре в живота, но вкъщи са мили, нежни, любящи и грижовни. Тези жени знаят: когато лъвът е слаб, изтощен, гладен, идва друг лъв, който го измества. И не се знае как би потръгнал животът с другия лъв...
- Яна Маринова много лъвове ли е сменила?
- Имах достатъчно връзки, които ме научиха да бъда истинска жена - харесвана, емоционална и с високо либидо.
- Българите или чужденците са по-големи мъжкари?
- Аз харесвам нашенците, защото сме с еднаква народопсихология. Падам си и по руснаците и сърбите, но българите са по-по-най. Ако те обидят, по-малко боли.
- Коя болка е по-силна: душевната, или физическата?
- Душевната, разбира се. Тя може да съсипе човека.
- Бихте ли споделили най-силната душевна болка, която сте изпитвали?
- Най-силно ме боля душата когато се разделих с първата си любов. Голяма бе и болката от недоверието – я гледайте тази манекенка, нима тя може да бъде актриса?! Това са грозни думи, грозни игрички.
- Как преценявате игричките на кабинета Орешарски спрямо протестиращите?
- Положителното на протестите е, че в крайна сметка привлякохме вниманието на Европа и т.нар. световно правителство. Не се заблуждавам, че българската политика се решава в България. Възможно е на малка част от разгневените хора, излезли на улиците, да се плаща. Но повечето са наистина онеправданите, недоволните – тези, които искат промяна. Аз също искам промяна. Но, когато изтръгнеш едно дърво от корен, трябва да има какво да засадиш. В момента обаче няма какво да се засади. Протестите са трън в петата на държавата, те биха активизирали хората по света, които могат да задействат промяната у нас.
- Представата ви за тази промяна?
- Тази промяна ще бъде свързана с появата на нови хора в политиката. Част от тях може би ще се върнат от чужбина. Добре ще е, ако в училищата има свободно избираем предмет политика - нека младите българи по-отрано започнат да усвояват тънкостите й. За да се сменя периодично „кръвта” на управленците ни.
