Актьорите в траур: Джоко Росич си отиде като светец – малко преди рождения си ден и Великденските пости
Кино легендата не прежали жена си, която пък последва в отвъдното нелепо загиналият си син
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Като светец си отиде Джоко Росич и Бог лично го е прибрал, за да не го мъчи рака, убедени са колегите му от киното и театъра. Гилдията е в траур, след като малко преди полунощ големият актьор напусна този свят. Арт средите са покрусени, но мнозина побързаха да отбележат, че той е починал като светец – малко преди рождения си ден и ден преди Сирни заговезни, когато се прощават всички грехове и започват Великденските пости.
„Само много святи хора умират преди рождените си дни и около големи християнски празници. Джоко беше светец и в смъртта му Господ го пощади. Вече е в Рая, където ще почива в мир”, убедени са колеги на актьора, който до последно работеше, въпреки че в последните месеци се поболя – не толкова от рак, а от мъка по непрежалимата си съпруга, която умря преди няколко месеца. Той се закани, че ще я последва бързо и наистина го направи, след като се разболя от рак и преди няколко седмици претърпя операция за премахване на метастази в мозъка, от която така и не се събуди.
Джоко Росич почина снощи вечерта в болница "Лозенец", а медиците съобщиха тъжната вест за кончината му минути след това – в 21,35 ч.
Състоянието на големия актьор бе влошено в последните месеци. Светлите моменти, в които се усмихваше, и дори даваше интервюта, бяха заменяни постепенно от все по-чести периоди на загуба на съзнание.
„Джоко Росич не се е мъчил. До последно не дойде в съзнание. Потъваше все повече и повече, нищо не можеше да се направи. Поднасям съболезнованията си към семейството на този наистина прекрасен човек”, заяви шефът на болницата Любомир Спасов.
На 28 февруари големият актьор щеше да навърши 82 години, но и докато беше здрав той казваше, че не иска да празнува без голямата си любов и най-добър приятел – съпругата му Лиляна. Тя също страдаше от скоротечен рак на панкреаса, който я отнесе за броени месеци. През цялото време големият актьор беше до съпругата си и се грижеше за нея. През зимата на 2013 г. имаше искрица надежда, че може да оздравее, тъй като болестта й беше в ремисия. През пролетта пък я качи на вилата в Бойковец, където са преживели най-хубавите мигове от съвместния си живот, за да подиша свеж въздух и да се лекува. Надяваше се на чудо до последния й дъх. Но уви.
Коравият мъж плака неутешимо по време на опелото. На прощалния венец бе написал „На моята Лиляна от Джоко“. След това потъна в безкрайна скръб и не криеше, че не иска да живее, защото е загубил смисъла си. Призна също и че отдавна е почти сляп и е виждал през очите на жена си. И двамата с Лиляна имат по едно дете от първите си бракове. Дъщерята на Джоко живее в Канада, а нейният син, радиожурналистът Стоян Колев, когото Джоко отгледал от малък като своя рожба, загина преди три години при нелеп инцидент от задавяне с баничка. Именно това отприщило болестта на Лиляна, която не могла да пребори мъката от загубата. Нейната кончина пък отключи рака на Джоко Росич и той побърза да я последва в отвъдното, без да дочака рождения си ден.
Големият е роден на 29 февруари 1932 г. в Крупан. Майка му е българка, а баща му - сърбин. През 1951 г. емигрира в България по политически причини. Завършва икономика и школа по радиожурналистика, след което работи 17 години като журналист в БНР.
Снима се е в над 110 филма - български, унгарски, сръбски. Едни от най-известните филми, в които е участвал, са "Осмият", "Езоп", "Демонът на империята", "Михаил Строгов", "На всеки километър", "Гоя", "Антихрист", "Баща ми бояджията", "Иван Кондарев", "Сватбите на Йоан Асен", "Войната на таралежите", "Камионът", "Хан Аспарух", "Време разделно", "Под игото", "Златният век", "Капитан Петко войвода", "Зарево над Драва".
През февруари 2010 г. получи наградата "Златен век" на Министерството на културата за големите му заслуги и принос към българското кино.
