Актьорът Евгени Будинов пред ПИК: Театърът се премести в парламента. Изядоха ни хляба тия нови "политически пешки"
Последвайте ни в Google News Showcase
Актьорът и депутат от 44-то Народно събрание Евгени Будинов в момента е извън политическата сцена, но не се е отказал от нея. Като народен представител 39-годишният възпитаник на НАТФИЗ представяше гилдията в Комисията по културата и медиите, бе член и на Комисията по политиките за българите в чужбина.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
Звездата от "Откраднат живот" е убеден, че не приключил завинаги с политиката и работата си за подобрения в културния живот на страната, тъй като смята, че има още какво да им даде.
- Господин Будинов, липсва ли ви политиката?
- Да, липсва ми. Мисля, че през 44-ото Народно събрание свърших доста смислени неща. Придобих опит, който е важен, над който мога да надграждам. И много ясно знам какво трябва да се свърши в областта на културата пре следващато Народно събрание.
- Какво очаквате от предстоящите парламентарни избори?
- На тези избори е много важно да се стегнем. Всички членове, симпатизанти и въобще всички хора, които подкрепят ГЕРБ, виждат напредъка в последните години. Всички хора, които искат не да се "изчегърва", а да се надгражда - всички ние трябва да се отидем и да подкрепим ГЕРБ. Хората, които гласуват за нас, са тези, които гласуват с разума си, с мисъл за джоба си, за бъдещите възможности, за сигурност...
Необходимо е да има предвидимост в политиката на дадена партия. Надявам се в следващия парламент да влязат и патриотите, и повече смислени политически партии, които не искат да изчегъртват и да рушат. Въобще искам да попитам не ни ли писна толкова години да правим една и съща грешка? Да бутаме, да взривяваме, да чупим, да изчистваме кадърни хора, уж чужди, и да назначаваме наши?!? Да правим политически чистки... Не е ли време да спрем с това и да стъпим на направеното? Да надграждаме, да имаме памет, да не забравяме какво беше, какво е сега, какво е направено и какво трябва да се направи като следващи стъпки, въобще - стъпка по стъпка да правим живота си по-хубав. Как пък не се уморихме от реваншизъм, интриги, евтини лъжи, фалшиви новини и злободневни сензации, комисии за злоупотреби, помия и грозно нехристиянско поведение. Нека бъдем по-добри, по-градивни, по-отговорни. Между другото, много хубаво го каза Томислав Дончев: "Трябва да бъдем по-добри от себе си".
Много е важно да се обединим и да подкрем ГЕРБ на следващите избори, за да имаме по-добри резултати. Но зависи от всеки глас, зависи от всеки българин, подкрепящ ГЕРБ.
- Какво е мнението ви за комисията на Мая Манолова?
- Смятам, че това е една много много слаба, пошла, плоска, дори и лошо изиграна, зашита с бели конци драматургия... Много грозен и агресивен предизборен пиар, който според мен отблъсква интелигентните хора. Напомням на тези хора: лъжесвидетелстването е престъпление.
- Как протича ежедневието ви сега, от парламентарната зала на театралната сцена ли се завърнахте?
- Да, но за съжланеие имам по-малко представления. Заради тази халтура, която беше в 45-я парламент, имам усещането, че хората спряха да ходят на театър. Защото театърът се премести в парламента. Изядоха ни хляба тия бутафори, тия нови "политически пешки". Иначе може да ме гледате в "Изневери в повече", "Нашата голяма френската сватба", "На живо от оня свят" и в "Недоразбрана цивилизация" на Теди Москов в Малък градски театър зад Канала.
Освет това в началото на юни искам да възстановя една пиеса, която бях поставил като режисьор в Шуменския театър с участието на Филип Аврамов, Валентин Танев, Милена Аврамова, Александра Михайлова и Кристина Константинова - "Последната нощ на Сократ" на Стефан Цанев. Много смешна и в същото време смислена пиеса, която дава конкретни отговори на вечни въпроси. Надявам се летните месеци да бъде играна из цялата ни красива родина. Всъщност, започнахме да я играем в началото на миналата година, представихме я 5-6 пъти, но после дойде пандемията...
Иначе имам и други творчески планове, свързани с режисурата, която завърших в Благоевград, докато бях депутат, но ще ги запазя в тайна засега, защото съм суеверен.
- В семейството ви сега щастливи ли са, че не сте толкова ангажиран?
- О, да, особено съпругата ми, защото я отменям в грижите за децата. Правя го често, защото тя учи моден дизайн и в момента прави курсовата си работа - крои дрехи, шие... Между друото, тя ни направи костюмите в "Последната нощ на Сократ". Иначе сега имам достатъчно време за семейството, храня бебето, много съм добър в сменянето на памперсите. Майките ми се възхищават в градинките колко отговорен баща съм.
- На 5 май се навършиха 8 години без вашия колега Чочо Попйорданов. Мнозина го забравиха, но забелязах, че в социалните мрежи вие споделихте ваша обща снимка...
- Ех, Чочо... Бяхме много близки приятели, много ми липсва както на мен, така и на други колеги. Беше изключителен човек, душата на компанията. Много весело сме си изкарвали. Чочо беше такъв човек, че не можеш да му откажеш нищо. Като батко го възприемах още от първи курс. Когато мен ме приеха в НАТФИЗ, той вече беше звезда в Народния театър. Ние, първокурсниците, играхме масовка в "Декамерон" на Сашо Морфов, където той беше в главната роля. Така тръга нашата дружба... Жена ми точно забременя и той почина. Мъчно, че не го запознах със сина ми Александър. Много големи актьори си отдиха през последнитте години - Стефан Данаилов, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, а сега и Иван Налбантов. Бог да ги прости...
