ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Пламен Сираков е роден в столицата на 5 юли 1952 година. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1980 г. Започва работа в Драматичния театър във Враца. След това се премества в Националната опера. Участва и в редица български филми, сред които „Мярка за неотклонение“ (1983), „Нощем с белите коне“ (1985), сериалът „Седем часа разлика“ (2011).
- Господин Сираков, къде ви намирам?
- В момента пътувам с театър „Искри и сезони”. Ние сме на път към Варна. След това сме на Шкорпиловци. Имаме още пет представления по морето. Сега е времето да се ходи на море. И да се яде риба разбира се.
- Какви видове риба обичате и как да е приготвена тя?
- Например скоро ядох сафрид и то не много едър. За мен това е една от най-хубавите риби в момента.
- И вие готвите чудесно. Разкажете малко повече.
- О, да. Аз живея в Драгалевци и готвя предимно барбекю.
- Кажете някоя тайна за сос за барбекю?
- Всичко е важно, не само соса. Като започнем от скарата, минем през зеленчуците като тиквички и много други. Освен това е важно да престои в марината поне един ден. Тя леко „умъртвява” месото.
- Как подбирате месото за барбекюто?
- Имам една любима месарница. Те имат собствена кланица и съм сигурен какво предлагат. Прекрасно е, когато си взема от там агнешко месо. А ако знаете колко са вкусни агнешки кюфтета и кебапчета...
- Почитател ли сте на сладкото?
- Определено не, много рядко ям такива неща. А и не ми се препоръчва от лекарите.
- Освен барбекю, не правите ли супички? Например през зимата?
- Не. Супите просто не са за мен. Аз съм поне 80% месар.
- Между много от актьорите често се правят кулинарни състезания. Вие участвали ли сте в такива?
- О, едно време се правеха такива и бяха много интересни. Всеки вкъщи правеше по нещо и се събирахме. След това се разполагахме заедно, особено след представление ставаше много весело.
- Съпругата ви какво ви готви?
- Когато жена ми има време приготвя манджички, мусакички, доматени сосове с чушки, със сирене, пълнени чушки, миш-маш. Когато отивам на турне това много ми липсва. Артистът не може да си позволи такива домашни специалитети на път. По това време наблягам повече на салатките и на рибката. Особено, когато сме близо до морето.
- Грехота е да не се яде риба на морето.
- Точно така, това е дар Божи. Все пак на морето е прясна. Идвайки до София, тя не може да се превози без да се замрази. Между другото съм си взел с мен и една въдичка. В следващите дни имам почива във Варна, та с въдицата ще мога да седна на кея и да хвана сладки попчета, с които най-вероятно ще нахраня някоя котка, някоя мацка. Все пак и мацките трябва да папкат.
