ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Звездата на Руслан Мъйнов /36/, който е роден в гр.Измаил, Украйна, изгрява в България. Завършил е актьорско майсторство в НАТФИЗ. Участва в телевизионни продукции и е един от водещите на „Господари на ефира”. От 2007 г. е в екипа на „Комиците”. Участва в десетки театрални постановки и издава четири музикални албума. Всяка сряда „блести” на телевизионния екран в ролята на колоритния Спас Лютов от сериала „Столичани в повече”.
- В „Столичани в повече” играете лекаря търгаш Спас Лютов. Вашият брат Андрей (Иван Юруков) е почтен и праволинеен. Кой е по-добрият вариант, г-н Мъйнов?
- Не мога да кажа. Просто житейските търсения на двамата герои са различни. Поради тази причина единият брат е търгаш, а другият – праволинеен. Д-р Спас Лютов е търгаш, който обаче в нищо не е успял. Добре са търгашите, които са успели с това, което са изтъргували.
- Любо Нейков изпълнява ролята на властен кмет, загубил поста си на поредните местни избори. Той и в живота ли е началник?
- Любо не се държи като началник, отношенията ни са партньорски, приятелски, колегиални.
- Кой е по-добрият кмет: Чеканов, или Лютов (Кръстьо Лафазанов)?
- И двамата не стават за кметове. Кметът, както и всеки политик от висшия ешелон, хем трябва да е предприемач, хем трябва да е мениджър, хем трябва да е човек. Лютов е много мек, много кротък. Но не е мениджър, не е организатор. Чеканов пък е прекалено меркантилен. За огромно съжаление всички политици са като Чеканов – те искат да постигнат всичко на всяка цена. Смятам, че нищо не трябва да става на всяка цена. Има си знаци от съдбата, които показват към какво да се насочиш и към какво – не, кое да загърбиш, кое да вземеш присърце. Ако тръгнеш срещу тези знаци, си обречен на неуспех.
- На какво ви прилича сегашната политическа обстановка у нас: на комедия, трагедия, трагикомедия, водевил, фарс, гротеска?
- Бих я оприличил на трагичен водевил. Дори на гротеска. По-скоро на нов жанр – гротеска-водевил. В момента сме свидетели на чудовищен цирк в политиката.
- Бяхте водещ на „Господари на ефира”. В живота стремите ли се да сте господар и на какво, на кого?
- Опитвам да стана господар на времето си, но не успявам. Това може би е хубаво. Защото ако изпълняваме всичко, което сме планирали, ще сме нещастни.
- В „Столичани в повече” сте съпруг на Йовка – сексапилна и глуповата жена. Вие какви жени харесвате?
- Харесвам жени, с които имам какво да си кажа. Не може една връзка да се основава само на секс. Секс можеш да получиш от всяка жена. Искам да си намеря съотборник. Досега в повечето случаи съм попадал на солови играчи. Не виня никого – животът е такъв. Не искам да се обвързвам със солов играч - ако в едно семейство има двама такива, всъщност няма семейство. Не бързам да се женя, защото обвързването не бива да е на всяка цена. Зная, че ще дойде ден, когато ще имам момиче. То ще се появи – такова, каквото го очаквам.
- Ако бяхте останали в Украйна, с какво щяхте да се занимавате?
- По всяка вероятност пак щях да се занимавам с някакъв вид творчество. Когато навремето имах възможност да кандидатствам в НАТФИЗ, се уплаших много и се отказах – друга държава, не владея езика, не познавам никого. Не може на 17 години да зарежеш всичко и да отидеш в друг свят. Ние бяхме по-задръстени от сегашните 17-годишни момичета и момчета. Кандидатствах в киевския Институт по култура, понеже вече беше късно да се кандидатства в театралното училище. Приеха ме в специалността „режисура на масови събития”, но възможността да уча в България пак се появи. Реших, че това е знак на съдбата и трябва да замина. Зарязах всичко и дойдох тук.
- Съжалявате ли понякога, че сте дошли в България?
- Не съжалявам за нищо, което съм направил, нито за нещо, което не съм направил. Не защото съм голям умник, а защото анализирам нещата.
- Като актьор често ли импровизирате?
- В „Комиците” често си позволяваме импровизации. Тъй като се получава друг скеч, започваме отново. Понякога в едно и също предаване сме играли по три-четири пъти един и същи скеч – докато стане. И колкото повече бъркаме и импровизираме, толкова повече публиката обезумява от смях. Всичко това трябва да се види, а не да се преразказва. По този повод се сещам за един мъж, който питал свой приятел: „Ти харесваш ли как пее Лайза Минели? Отговорът бил: „Не я харесвам, пее много фалшиво”. „Как, бе, слушал ли си я?”. „Не, Гошо от втория етаж ми пя малко...”.
- В „Комиците” играете различни персонажи. Кой ви е най-интересен?
- Ако кажа, че всичките ми образи са мои деца, че ги обичам безкрайно, ще прозвучи доста тривиално. Някои персонажи са ми по-симпатични - например част от тези, които поддържат главния герой в даден скеч. Други пък са много силни, много ярки, хората ги „кльопат” веднага.
- Намразихте ли чалгата? Преди години изпълнявахте такива парчета.
- Преди време започнах да пея чалга. Имам четири албума, включващи много хитове. Хората ми казваха, че искат да слушат само това и направих песните с чувство за хумор, с голямо удоволствие. Минаха години и вече не се занимавам с това, понеже то няма развитие.
- Сега се занимавате с оперна музика.
- Досега имам десет концерта с плевенската и шуменската филхармония, с бургаската, старозагорската и варненската опера и др. Напоследък си партнирам с оперната прима Русалина Мочукова, която дълги години е пяла във Виена и сега преподава там, и в русенската опера. На 6 юни имам концерт в Пловдив, на 20 юни - в Габрово, а на 24 юни - в Павликени. На дърти години ходя на уроци по пеене, солфеж и пиано. Е, не мога да стана нито Лучано Павароти, нито Хуан Диего Флорес. Много е важно, че две трети от хората, които идват на концертите ми, не биха отишли на опера. Преди такъв концерт една журналистка ме попита може ли да се развива чалгата. Ами не. Тя не може да се развие в поп музика, защото тогава няма да е чалга. Както операта не може да се развие в поп.
- Един от дисковете ви се казва „Дърпай шалтера”. Вие на какво бихте дръпнали шалтера?
- Ако се налага, бих дръпнал шалтера само на нещо, свързано с мен. Що се отнася до другите хора, нямам право да се бъркам в живота им, освен ако не пожелаят това. Когато някой поиска да му помогнеш, трябва да го направиш. Но не бива да проявяваш самоинициатива. Защото всеки има собствен път, всеки е пратен на Земята с мисия.
- Вашата мисия каква е?
- Още от малък зная, че талантът е отговорност. Не казвам, че съм велик, невероятен, но имам талант за актьорство и пеене. Длъжен съм да го развивам и да давам на хората продукта, който създавам на базата на таланта си. Имам съзнанието и хъса да го правя.
- Имате още един талант – кулинарният.
- Е, чак пък талант... Просто готвя. Като бях по-млад имах приятелка, която не можеше да готви и да чисти и аз много се ядосвах. Щом се появявах в кухнята, тя се паникьосваше. Наплаши се до такава степен, че не влизаше в нея. Разбрах, че подходът ми не е правилен. Зодията ми е Скорпион, а Скорпионът успява да въздейства на хората и трябва да се държи по-внимателно с тях.
- Вие много обичате книгите. Намирате ли време за четене?
- Като малък никой не можеше да ме накара да чета, но сега непрекъснато купувам книги и ги „зубкам”. Понякога подхващам три наведнъж. Прочета малко от едната, после от другата, от третата... Добре, че помня докъде съм стигнал.
- Кои български сериали харесвате?
- Гледам, за да се ориентирам кой какво играе. Но не мога да гледам всичко – няма как, много съм зает. Много ми харесва „Под прикритие”. „Фамилията” също е хубав. От „Недадените” гледах малко – добре е, че се правят такива сериали, защото в тях не се гони чист комерс. Жалко, че този филм върви успоредно с „Дървото на живота”. Понеже епохата е близка, посланията – също. Радвам се, че има български сериали, че в тази област се създава, защото напоследък много неща разрушихме. Всичко се срина и започна да се гради отново.
