Актьорът Стефан Мавродиев в ПИК и "Ретро": Бойко пак ще спечели, в парламента цари самодейност 

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

На 23 май на актьора Стефан Мавродиев ще бъде връчен „Аскеер“ за цялостен принос. Това се случва в годината на 30-ия юбилей на наградите за театрално изкуство.

Любимецът на публиката Мавро и на 77 години продължава активно да играе на сцената на Младежкия театър. Не го плаши дори пандемията. Нарича себе си работещ пенсионер и е изпълнен с енергия и творчески хъс.

Пред „Ретро“ Мавродиев разкри вълнува ли се от признанието на академия „Аскеер“, смята ли да забави малко темпото и какво мисли за хаоса на политическата сцена у нас.

- Г-н Мавродиев, ставате носител на почетен „Аскеер“. Ласкае ли честолюбието ви тази награда?

- Аз не обичам нито думата „честолюбие“, нито „ласкае“. Честолюбие има всеки. Просто фактите са такива, че моите колеги са решили да ме удостоят с тази награда, и се радвам. Тя се връчва на наши колеги, след като са станали на еди-каква си възраст (смее се) и много са работили. От една страна, това е много мило и приятно, нека да има добри чувства, да има празници, да има черпня... А от друга страна, борбата ще бъде да взема някоя БАФТА като Антъни Хопкинс. Защото тук се изчерпаха наградите. Доста отличия съм получавал през живота си, бил съм заслужил артист, бил съм какво ли не... Това е част от нашата работа и от нашия живот.

- Били сте заслужил артист, според вас трябваше ли да премахнат званията?

- Според мен - не. Те ги махнаха, защото било привилегия. Каква привилегия?! Това е една система за отбелязване на постиженията на човека на изкуството, знак за това какво той е постигнал в живота си. Както в Англия кралицата дава титлата „сър“ на нашите колеги. Нашите звания бяха горе-долу като тяхното „сър“. Но ни ги махнаха, защото това било взето от Съветския съюз. Но какво е бил преди Съветският съюз – империя! Тоест, това е знакова система на империята, от големите, тежките понятия на света. Както империята Англия. Това са знаците, които ние вземаме от световната практика. Нищо друго. Така че не е привилегия в негативния смисъл. Сега, то имаше извращения някакви, хората се натискаха за звания, ама то хората се натискаха за какво ли не. Хората обичат да се натискат. Натискаха се да станат партийни членове, после си хвърлиха книжките... Та така. Това се казва манталитет. Но званието е знак за значимост някаква.

- Каква е атмосферата сега в Младежкия театър, има ли публика на фона на пандемията?

- Да, имаме. Винаги сме имали публика, ама просто беше затворено за малко. Ние си работим, при нас няма други положения. Атмосферата е работна.

- По колко представления имате месечно?

- Зависи. Събират ми се по 10-12 понякога. В Младежкия театър и в театър „Възраждане“ в Столичната библиотека. Понякога се събират по 18-20. Навремето по 50 представления на месец имах.

- Не се ли уморявате, не мислите ли, че трябва да се грижите за здравето си?

- Аз се грижа. Ето, заварихте ме да спя следобед. Сега темпото ми не е толкова бързо, колкото беше. Но пък без темпо не става. Това е начин на живот. Няколко дена бях свободен и спах като разпран, както се казва. Което не е хубаво. Отпускане.

- Правите ли още тренировки с гири вкъщи?

- Правя. Опитвам се да ги възстановявам, защото малко ги бях зарязал заради репетициите и нямаше кога да тренирам. Сега се мъча да вляза в режим.

- Гледате ли някои от българските сериали, които заляха телевизиите?

- Когато успея, гледам. Това е дълга тема. Има хубави неща, има не толкова хубави. Най-хубавото е това, че се произвеждат сериали.

- В момента у нас цари политически хаос – предсрочните избори решение ли са, или ще се възпроизведе ситуацията от последните избори?

- Ще се получи същата ситуация.

- Как ще излезем от това блато?

- Това не ми е известно. В това блато сме много години.

- Какво мислите за новия политически играч Слави Трифонов?

- Не мога да кажа нищо. И той влиза в това блато и го заблатява още повече.

Важно е да има наистина някакъв живот политически, икономически. Добре е знаещите, можещите хора, те да вземат нещата в ръцете си. Но ние живеем в демокрация и това е сложен въпрос.

- Кои са тези знаещи и можещи?

- Никой не може да каже в момента. Защото е пълно с хора, които нямат нищо общо с политиката. Говоренето не е правене. С други думи, кризата ще се задълбочи. Ние не знаем как ще се развият сега събитията. Страхувам се, че ще има възвръщане към стари неща. Според мен отново Бойко ще надделее, защото ще получи гласовете, които бяха се оттеглили от него. Защото хората в един момент започват да се въртят, те си обръщат мнението. Кой крив, кой прав, ще покаже после времето.

- А за Слави Трифонов мислите ли, че ще гласуват пак толкова хора?

- Мисля, че ще има отлив.

- Вие ще гласувате ли?

- Аз гласувам винаги. Но ще има да мисля тоя път. Да, хората трябва да гласуват, но пък в Народното събрание стават големи бъркотии. Тия глупости около Изборния кодекс, това бързане. Малко като едно голямо стадо, което се блъска едно друго и се вдига прах – така изглежда парламентът и това на мен никак не ми е приятно. Всеки влязъл от улицата да казва какво мисли и това да става закон за държавата, е, меко казано, самодейност. Но така е. Народът избира самодейци.

- Отчаян ли сте?

- Не съм отчаян. Нищо отчайващо няма. Това е демокрацията.