Последвайте ни в Google News Showcase
Легендата на „Ку-ку”, „Каналето” и „Шоуто на Слави” и звезда в новото шоу „Ол инклузив” по Нова тв Стефан Рядков отпразнува своя 50-годишен юбилей. Все така неуморен както в началото на прехода, когато завършва „НАТФИЗ”, актьорът раздава своя талант и в телевизията, и в театъра в цели 7 спектакъла.
Как гледа на изминалите години на сцената, на малкия екран и в киното един от любимите на публиката артисти и какво очаква от следващите десетилетия, Стефан Рядков сподели ексклузивно пред читателите на „Ретро”.
Интервю на Звездомира Танева
- Г-н Рядков, на 7 септември празнувахте 50-годишнина. Да ви е честит юбилеят! Бързо ли минаха тези години?
- И много, и малко са тези 50 години. Аз съм щастлив и доволен от всичко, което ми се е случило и пак бих се занимавал с това. Професионално съм попаднал на точното място в точното време и дай Боже още дълго да имам сили, възможности и да съм здрав, както и всички около мен, за да се случват нещата както досега.
- Какво е по-различното във вас в сравнение с момчето, което преди 20 години завърши НАТФИЗ?
- Малко по-улегнал съм и гледам по-философски на нещата. А и нямам тази буйна коса. (смее се)
- Но пък сте доста отслабнал. Имате ли някаква тайна диета или си хапвате всичко?
- Не, никакви диети не съм правил. Отслабнах покрай „Като две капки вода”, защото напрежението там беше по-голямо и имах повече движение, но стъпвайки на кантара, не отбелязвам някаква съществена разлика в килограмите. Храня се разумно и умерено и не се ограничавам. Харесвам италианската кухня и морски деликатеси.
- А защо не спечелихте „Като две капки вода”?
- Зрителите решават това. Но спечелих обичта на публиката, отношението на екипа и 3 незабравими месеца, защото в този формат всичко беше купон. Музиката винаги ми е била тръпка, защото преди да кандидатствам в театралната академия съм се готвил за оперно пеене. После обаче попаднах в доста музикални проекти, играл съм във Варненската и Старозагорската опера, в Музикалния театър имам в момента 2 представления, така че пеенето не ми липсва.
- А новият формат „Ол инклузив” по-труден ли е от „Пълна лудница”?
- По-различен е. Жанрът е друг, набляга се на цирковото изкуство, вариетето и за това си има особености. Екипът е страхотен, всички колеги са ентусиазирани и от епизод на епизод мисля, че ставаме все по-добри.
- А на живо ли се снима или може да поправяте гафовете си? Изглежда, че често актьорите импровизират.
- Представлението върви на запис и ако нещо е много фрапиращо, се повтаря. Но ние ставаме все по-добри и си тече като спектакъл. А за да е добра импровизацията, тя е репетирана. Не може да се прави просто за идеята, защото трябва да си добре запознат с материала и да си репетирал много, за да си го позволиш.
- Вашите почитатели все още ви очакват на стола на водещ в „Господари на ефира”. Бихте ли приел такава покана или ежедневният формат е твърде натоварващ?
- Ако реши продуцентът Джуди Халваджиян да ме пробва, нямам нищо против. Не ме плаши нищо.
- Имахте покана за филма на Антонио Бандерас през лятото, но защо отказахте?
- Не съм, а просто нямах физическата възможност, защото по това време течеше „Като две капки вода”. Не е професионално да се носят много дини под една мишница. Киното, телевизията и театърът са различни и ако човек успява да ги съчетава, това е най-доброто за един актьор.
- Вие вече имате не малко кино роли, включително в чужди продукции. Сега са на мода тв сериалите. Имате ли покана?
- Нямам, но може с екипа, който работя, да направим, дай Боже. Иначе ми харесва, че се случва нещо в киното и е хубаво, че колегите имат работа.
- Връщам ви театъра. Има ли някаква символика в това, че отбелязахте юбилея си с постановката „Фалшификаторите” в Шуменския театър?
- Във всички спектакли го отбелязаха колегите, и в Благоевградския театър, но директорът на Шуменския театър и мой колега в представлението Илия Раев ми предложи да направим юбилейно представление. Получи се много хубав празник, публиката го прие възторжено. Имаше цветя, поздравления и бях много зарадван.
Символика не съм търсил конкретно с посланията на постановката. Колегите го организираха.
- Посланията там са много актуални в момента покрай фалша в политиката. Не са ли ви канили в политиката през годините?
- Не ми е мястото там. Още повече, че вече това е дума, която е празна от съдържание и е много далеч от моя натюрел. Предпочитам да съм отстрани, да коментирам и пародирам.
- Вие сте от лицата на промяната все пак покрай „Ку-ку”. Случи ли се всъщност тя?
- Ентусиазмът беше голям и имаше нужда от промяна, но тя стана илюзорна. После нещата отидоха в съвсем друга посока и започна надлъгването и разочарованието. Изгубиха се ценностите и се стигна до настоящия момент.
Сравнявам всичко това с националния ни отбор по футбол. Страхотно стартираме, мачкаме, побеждаваме и все нещо не ни достига и на финала като власите се давим накрая на Дунав. После идват следващите избори, пак надежда за промяна и пак отначало. И така хората губят енергия, ентусиазъм.
Но аз гласувам винаги, защото, ако не го правя, после няма да имам право да критикувам или да давам мнение.
- Трябва ли да има избори сега?
- Аз съм „за” нещо да се промени най-накрая. Дали ще са избори или законови промени, нещо все пак трябва да се промени. От ден на ден животът става все по-сив в България и това е лошо.
- Случвало ли се е някой да ви сърди, затова че го пародирате?
- Дори да е имало такива случаи, аз го приемам с усмивка. Това показва, че хората не са дорасли да търпят критика. А мисля, че лоша реклама няма. По-добре да си в устата, отколкото в краката. Ако си в постоянно в публичното пространство, значи хората те забелязват, а не си безличен.
- Това означава ли, че нямате нищо против клюкарските издания? Там имаше много спекулации за отношенията ви със Слави, например.
- Жълтата преса в България е вече оранжева, защото се чудят какво да напишат и да си измислят. Но пък минава и заминава. Всяко чудо за три дни. Развеждаха ме, събираха, изкараха ме педофил и нудист, а аз никога не съм се пекъл без бански. Дори избягвам да ходя тук на море. Но заради нудизма ме скараха с Божидар Димитров. Писаха, че съм подел кампания срещу него, защото е започнал разкопки на нудисткия плаж в Созопол. А аз дори не съм ходил там. Но винаги може да извадиш нещо от контекста и да го изопачиш.
„Шоуто на Слави” напуснах през 2006 г., защото нямаше какво да правя там и чувствах, че трябва да потърся друго развитие. Отдадох се на театъра, за който все пак съм се готвил 4 години в театралната академия.
В прекрасни отношения съм с колегите от „Шоуто на Слави”, но ежедневието ни е забързано и това не ни дава възможност да се събираме. По празници се чуваме и с никого не съм се карал или затръшвал врата.
- Децата ви обаче са тук, за разлика от повечето млади хора. Дъщеря ви не учи в чужбина, а тук. Тя ли реши така?
- Не налагам на децата си как да се развиват. Тя нямаше желание да учи навън. Завърши тук и започна работа в България.
Аз никога не съм имал емигрантски пориви и не ми се е налагало да мисля за това. Тук съм се чувствал добре, имал съм работа, хората ме харесват и няма какво повече да търся.
- А не ви ли се иска някое от децата ви да тръгне по вашия път?
- Ако искат, ще съм в помощ. Синът ми от време на време има такива бегли желания, но всичко е въпрос на негов избор. Той е още ученик в 11 клас. Сега трябва да реши и сам ще се справи. Не съм от родителите с болни амбиции.
- Кажете ни тайната на вашия брак, който дълго време успявате да опазите.
- Вече 22 години сме заедно със съпругата ми. Не афиширам личния си живот, защото това касае само мен и близките ми. Формулата според мен е разбирателство и компромиси. В това бурно и динамично ежедневие, човек сигурно често бърка, но взаимните компромиси поддържат баланса.
- Вие сте на свободна практика и не сте на щат. Смятате ли, че това е правилният път за актьора в театъра?
- Още навремето, когато за първи път попаднах на щат в Кукления театър, ми се случи така, че много интензивно снимах в „Ку-ку” и видях, че тази система пречи на актьорската свобода и напуснах. Оттогава никъде не съм бил на щат. Ако един актьор е достатъчно креативен и можещ, и се доказва всеки ден, не е нужно да е на щат. Той ще си има ангажименти и покани и няма да стои без работа.
Но аз оценявам и уважавам колегите на щат, защото е много трудно. Както е казал моят добър приятел и колега Стефан Мавродиев: „Театрална трупа се прави от артисти, а не от трупове”. А системата прави трупове от актьорите.
- А каква реформа трябва да се случи? Тази, която тече в момента, добра ли е?
- До голяма степен успехът зависи от директорите. Те трябва да са много гъвкави мениджъри и да знаят какъв е балансът в репертоара. И да не правят много експерименти. Публиката започна да се връща в салоните, защото българинът обича театъра, но не може да се поставя, например, постановка, която ще я разберат само съветски биолози.
- Редувате участието в телевизията с играта в 7 спектакъла, как успявате да се справите?
- Без да се работи, няма как да се развиваш и да бъдеш добър. Трябва да разпределиш енергията си и навсякъде да си добър. Това е тежък труд и доказване всяка минута. За това упреквам много колеги, които имат един спектакъл, играят веднъж в месеца и не правят нищо друго.
