"Ала-бала" с машините, ала-бала с областните управители. За да са честни изборите, да сменим и народа?
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Служебният кабинет на Гюров влезе в управлението с мантрата за "честни избори" и възстановяване на доверието в процеса. Вместо това обаче обществото наблюдава не организация, а кадрова офанзива. Вместо правила, процедури и прозрачност - назначения, преназначения и трудоустрояване на партийни активисти от ППДБ.
Най-яркият пример за този управленски парадокс стана скандалът с вицепремиера по честните избори Стоил Цицелков. Назначен с гръмка заявка да гарантира прозрачност, той скоропостижно подаде оставка. Малко след това излязоха и данни, че ограниченията му от Европейската комисия за наблюдение на изборния процес не са слух, а факт - с наложено петгодишно наказание да не се занимава с избори.
Вместо да поеме отговорност докрай, той отказва да се оттегли от обществения съвет към ЦИК. Поведение, което трудно може да бъде наречено другояче освен демонстрация на политическа самоувереност и липса на чувствителност към институционалния авторитет.
Докато обществото очакваше конкретни мерки за гарантиране на честността на вота - контрол върху администрацията, прозрачност при обществените поръчки, яснота за машинното и хартиеното гласуване - служебната власт се зае с подмяна на областни управители. Почти повсеместно те бяха заменени с кадри, близки до ППДБ.
Формално - в рамките на правомощията. Политически - в разрез с духа на неутралния служебен кабинет.
Паралелно с това отново изплува и фразата от едни скандални записи за "наше МВР". На фона на разкритията около драмата "Петрохан - Околчица" подобни внушения звучат тревожно. Защото когато изборите са на прага, а силовите и административните структури търпят рокади, въпросът не е юридически, а морален - какъв сигнал се изпраща към обществото.
След всички тези кадрови маневри логично възниква въпросът: ако въпреки всичко ППДБ загубят изборите, кой ще бъде виновен? Опонентите? "Моделът"? Машините? Или народът? Историята показва, че когато политиката започне да воюва с избирателите си, финалът рядко е в полза на управляващите.
След "ала-бала" с Цицелков и "ала-бала" с областните управители, остава отворен въпросът дали служебният кабинет няма да открие и нова формула - ала-бала с народа?!?
Защото когато управлението започне да гледа на гражданите като на проблем, а не като на суверен, изкушението да се търси "по-удобен" народ става опасно близко до политическата логика.
Изборите обаче имат едно предимство - те са среща с реалността. И колкото и рокади да се направят преди тях, накрая решението остава в ръцете на същия този народ, който никоя власт не може да подмени.
