АЛАФРАНГИ В ПОЛИТИКАТА! Тома Биков: "Възраждане" имитират всяка крачка на Тръмп, а ППДБ са заели позата на хора, от които зависи съдбата на света
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Не преживяване, а подражание. Оттам дезориентация по отношение на времето и пространството и изпадане в неловки ситуации, които са комични за всички останали, с изключение на тези, които ги произвеждат. За последните те придобиват формата на съдба. В повечето случаи нерадостна и съпроводена от системна неудовлетвореност. Защото неудовлетвореността е резултат от непостигнатите цели, които или не са били съобразени с потенциала на действащото лице, или пък са били плод на нечия фантазия, която изначално е скъсала връзката си с действителността.
Това традиционно е незавидната съдба на индоктринираните в някоя чужда и външноположена идеология български хора. В последно време те населяват главно либералното политическо пространство на ПП-ДБ и антилибералното политическо пространство на "Възраждане". На пръв поглед радикално противопоставени, тези хора са двете страни на една и съща монета. Те възникват от инстинкта за подражание и стремежа към безпочвеност, който е усетен още в средата на XIX век от Добри Войников в първата българска автентична пиеса "Криворазбраната цивилизация". Там в стремежа си да се европеизират българите от късноосманския период навличат европейски дрехи, за да наподобяват европейците.
Резултатът е, че в края на комедията (неслучайно пиесата е комедийна, а не драматична), те остават излъгани и разочаровани от проповедника на "модернизацията" мосю Маргариди. Впрочем последният е грък, който също като българските си жертви се намира в състояние на имитация.
През Българското възраждане подражателите са били наричани "алафранга". Това понятие е нарицателно не за тези, които действително се променят вътрешно и се модернизират в дълбочина, като се съобразяват с условията, в които са поставени. То носи подигравателен смисъл и се отнася за онези повърхностни хора, които от глупост и несъобразителност са се заблудили, че повърхността на една чужда култура неизменно ще ги заведе при нейната същина.
Сетих се за тази наша вечна парадигма на "алафрангата" покрай идейните сблъсъци между българските либерали и антилиберали. И двете фракции представляват част от дебат, който се води преди всичко в центъра на западната цивилизация. Разгърнат на българска почва, той представлява по-скоро възстановка, отколкото автентично преживяване на събитията.
Разликата е като между човек, който се е бил на Шипка и друг, който участва в пресъздаването на битката, облечен като опълченец. И либералите, и антилибералите четат новини, коментари и изявления на различни политици в чуждите медии и бързат да се превъплътят кой в образа на Макрон, кой в образа на Тръмп и да ги възпроизведат в българския контекст. А българският контекст е различен. Оттук идва и комичността на изпълненията. Защото комедията се получава, когато поставиш определено поведение в неподходящ за него контекст.
Така се стига до предложение от "Възраждане" България да напусне Световната здравна организация. Аргументът е - Тръмп каза, че САЩ ще направи същото. Този аргумент, разбира се, е универсален и не се съобразява с това, че САЩ се намира на другия край на света в съвсем различна ситуация от българската, нито разбира и вниква в контекста на изказването на самия Тръмп. Каква е ползата на българските граждани от членството ни в Световната здравна организация, питат депутатите от "Възраждане" и отговор не чакат. Така не могат да чуят, че една от многото ползи например е унищожаването на ужасна болест като детския паралич.
Докато от "Възраждане" имитират всяка крачка на Тръмп, от ПП-ДБ са заели позата на хора, от които зависи съдбата на света. Трябва да вдигнем таксите на "Балкански поток" (а най-добре да го спрем) и по този начин да накажем веднъж Путин, но и още по-важното - Сърбия, Унгария и Австрия, които според либералите са негови пионки.
Те не се интересуват от факта, че "Балкански поток" беше един от инструментите, които ни вкараха в сухопътния Шенген, като именно Унгария и Австрия имаха решаващия глас за този процес. Либералите, подобно на антилибералите обаче, не се интересуват от българския контекст. Тях ги влече геополитиката и съдбините на света. И едните, и другите не си дават сметка, че участието в историята винаги струва скъпо и изисква тежки жертви, каквито самите те не са готови да направят. САЩ например могат да диктуват голяма част от правилата на геополитиката, защото са готови да пратят армия във всяка точка на света и да понесат съответните човешки, икономически и политически последствия от това. Целият свят знае това и затова се съобразява с тях. Същото важи и за останалите фактори, които оформят геополитическата карта. Нашите либерали и антилиберали обаче са по говоренето, а не по плащането на цената. И едните, и другите не са готови дори да участват в правителство, както се случи преди няколко месеца, а какво остава да бъдат част от взимането на трудни решения с висока политическа цена.
Германският философ Мартин Хайдегер нарича този тип съществуване състояние на любопитство и брътвеж. Това е най-ниската всекидневна степен на съществуване, която е безпочвена и по тази причина се рее в пространството. Любопитството подскача от обект на обект и от ситуация на ситуация, без да е в състояние да се вгледа в тях, а брътвежът е способен да даде повърхностен отговор на всеки въпрос, включително и на най-сложния. Пребиваването в подобно състояние не позволява на този, който е в него, да се концентрира и да вникне в дълбочина в който и да било въпрос или проблем. Така безпочвеността се превръща в начин на съществуване, а това води до оплитане и загубване в собственото битие. Изкусителното на подобен тип съществуване е, че то не изисква особени интелектуални усилия и познания. Цената за него е и че не води до удовлетворение. И ако в края на комедията
В "Криворазбраната цивилизация" персонажите тип "алафранга" все пак се поучават от собствените си грешки, то за "алафранга" персонажите на настоящия български политически сюжет подобно развитие изглежда трудно възможно.
Тома Биков за "Филтър"
